Днес министърът на финансите Симеон Дянков сподели подробности по съкращенията и дори някои структурни промени в централната администрация. 10-те процента въобще не са изненада. Ако пресметнем през годините колко по 10 процента са съкращавали българските правителства, досега щяха да са останали само министрите и секретарките им. Но не би. Българската администрация притежава изключителните регенеративни качества на дъждовния червей и способността да обезмисля усилията на всяко правителство. С това, разбира се, премиерът и членовете на кабинета не може да не са наясно. Ето например какво казва министър Росен Плевнелиев през януари, т.т., в едно свое интервю за „Неделя 150”: „Държавата към момента е свръхцентрализирана. България е останала последна такава държава в Европа, в която 15 министерства и 15 министри имат огромен концентриран ресурс.

Няколко предварителни бележки върху промените в Наказателно-процесуалния кодекс

Нямам представа какви са понастоящем темпаратурите в Брюксел, но твърдо си мисля, че климатиците никак не помагат на еврокомисарите и техните експерти. Само изложен на непоносима жега човек може да му се привиди живителна вода в разтопения каучук, който управляващите поднасят на зажаднелите за възмездие български граждани. Най-вероятно в някой от следващите дни ще се спра подробно на проектите за промени в НПК и в Закона за съдебната власт, но преди да коментираме авагангардната идея на кабинета за специализирани съдилища е добре да знаем, че нашите предци са мислили по въпроса. Така например в Търновската конституция, от чл. 155 до чл. 158 се урежда процедурата, по която могат да бъдат предадени на съд министрите. Процедурата е изцяло парламентарна, като инициирането е с една четвърт от членовете на Народното събрание, а за предаването на министърът на съд са се изисквали гласовете на 2/3 от присъстващите народни представители. От тук нататък сгазилият лука министър отивал на Държавен съд, орган създаден със закон, при това с народен състав, т.е. не само от юристи. Ако надзърнете в Търновската конституция, езика на тази уредба може да ви стори малко архаичен, но съвсем не така що се отнася до нейната същност. Без дори да ми се налага да ровя в Интернет, ей сега се сещам, че подобна процедура и Държавен съд има днес в Дания. И естествено, в Белгия, страната от която сме взаимствали част от постановките в Търновската конституция. Но, просто им да е на хората в Брюксел. Не познават българската традиция, не са я чули – нормално. Не са длъжни. Но струва ми се, че абсолютно задължително е за хора от които зависят съдбите на Европа поне малко да зачетат /както се казваше едно време/ и дори да входират

­­Четвърти ден в Брюксел гладува един българин. Безсрочната гладка стачка е стачка до смърт. За хора с достойноство, какъвто не се съмнявам е­ физикът Георги Котев, решението е вече обричане. Гладът и достойнството са в конфликт само известно време. От опит знам, че някъде след 7 ден гладът се оттегля от полесражението. Остават духа и каузата. И миризмата на ацетон.

или за какво са и на държавата пасищата на Новопазарско

Днес премиерът пристигнал по спешност в парламента. Причината – приетата на първо чете промяна в Закона за приватизацията, според която областните управители ще могат да продават държавни имоти с данъчна оценка до 500 000 лв. След намесата му сумата ще спадне до 10 000 лв и най-вероятно духовете в парламента ще се успокоят.
Любопитното в случая е, че не се намери депутат, който да постави въпроса: защо изобщо областните управители или пък Агенцията за приватизация трябва да продават имоти, коиото най-често географски, исторически и дори функционално принадлежат на общините ? Защо просто кабинетът не инициира решение, с което да прехвърли неизползваните имоти частна държавна /а в някои случаи и публична/ собственост на общините, в чиито граници се те? Толкова е просто и близко до ума. Останалото е решение след решение на кабинета. Като например връщането на 8,5 декара от Морската градина в Бургас на бургазлии /Решение на МС от 25 март, т. г./.

­­или кой на кого е на началник в тая държава ­

През вчерашния ден председателя на българския парламент Цецка Цачева е посетила няколко промищлени предприятия в Плевен. Според съобщенията на агенциите тя е разговоряла с техните ръководства за законодателни мерки в подкрепа на бизнеса. Нищо и никакъв детайл от ежедневието ни, но ако сте данъкоплатец в друга европейска държава непременно ще се запитате какво работи шпикера на парламента. Не за друго, а защото там няма толкова любопитни и отзививи председатели. Освен, ако не става за официално посещения в друга страна, опознаване на възможности за сътрудничество.

Другото, което ще разгневи данъкоплатеца е, че председателят на парламента обикаля да говори за законодателни промени ­в подкрепа на бизнеса и дори за нова атомна електроцентрала,

Всяка сутрин, на път към общината, минавам през Университетската градинка и покрай Народното събрание.

Разликата от преди двайсет години е синята будка. И още – пустеещия тротоар,­ на който по онова време винаги имаше избиратели, понякога от разни краища на страната.. Днес е обратното – народните представители ходят при тях.

­Приликата е, че както тогава, така и днес официалните порти на българския парламент са под ключ и народните представители минават през задния вход. ­През този вход минават и министрите, които идват да отговарят на питания на народните представители. Изключение от правилото са чуждестранни гости и делегации, както и разбира се снимките за спомен.

20 от години от едно не толкова народно и още по-малко велико, народно събрание

Да, така беше. Точно на тази дата преди 20 години сутринта ни натовариха на автобуси и потеглихме за Велико Търново. В Конака б­яхме натъпкани като сардели /400 човека/, за сметка на това бяхме закичени със здравец. Също така за всеки имаше фотография – и поотделно и в група. Аз бях до Илич Цветков, когото не съм чувал отдавна, но знам, че продаваше чорапи на един от софийските пазари. Да не забравя, че по пътя имаше сандвичи и безалкохолно. Въобще него ден не сме се грижили за нищо друго, освен да се изкъпем сутринта. На почивката, когато автобусите спряха, мисля на Ябланица, казах на Андрей Луканов, че тази работа /с фалшифицираните избори/ не е на хубаво, но той ми каза, че е важно да няма кръв. Каза ми ей така, усмихнат и ведър, загледан в бъдещото. А за него то беше съвсем близко – оставаха му 6 години, но още не знаех.

След малко започва мачът Холандия – Уругвай. Мисля си, ако първите спечелят моята 36 годишна мечта може и да се сбъдне. Защото аз съм от поколението, което видя така наречения тотален футбол, видя летящите холандци, начело с Йохан Кройф и разбира се, никога няма да ги забрави. На финала в Мюнхен през 1974 година германците убиха футбола. С анти-игра, но и с тактическа дисциплина Мюлер, Брайтнер и компания спряха полета на лалета. И футбола по земното кълбо наложи нощното боне на германеца, теренът стана крепост, обсадата основен похват в играта. И сега очаквам финал Холандия-Германия.

или защо инвеститорите няма да послушат съвета на премиера да инвестират и в други краища на страната

Днес правителството се срещна с бизнеса. Премиерът изтъкна фактът, че през последните четири години 75 от инвестициите са на територия на столицата и посъветва инвеститорите да погледнат и към другите региони.
Това, разбира се, няма да се случи. Парите са си на инвеститорите, а евтината работна ръка е само една от предпоставките. Другите са развитата инфраструктура, комуникациите, пазарът, местното законодателство, покупателната способност и пр. пр. С това съвсем не искам да кажа, че топката е у правителството, което трябва да побърза с моста „Видин—Калафат”, с магистрала „Тракия”

Чета и препрочитам комюникетата около срещата на Бойко Борисов с руския вицепремиер Зубков и нещо не мога да схвана. Откъде накъде, Руската държава ще ни бъде партньор в изграждането на АЕЦ – Белене, ако изобщо този проект е необходим на страната? Нима става дума само и единствено да бъдат спестени евентуалните неустойки в размер на 600-900 млн евра, както наскоро ги определи премиерът? И защо руската страна вместо да си ги поиска, прави тъкмо обратното -- периодично подновява предложенията си за изгодни заеми, последното от които беше през март – 2 млд евро и то без гаранции ?