Пламен Даракчиев

Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Какво е томатината

Кратък философски дискурс (популярно изложение)

Много неща се изговориха в социалните мрежи след томатината в събота. Очертаха се две мнения. Едното го изрази Босия като рече: по-добре домати, отколкото гранати! Другото пък защитиха мнозина поддържници на употребата на домата само като добавка към ракията. И рекоха: с домати революция не става!
Но това, между нас казано, е повърхностен спор. Нещо като мятане на камъчета, които летят, едва-едва докосвайки повърхността на водата. И съответно правят кръгчета. Най-вероятно всеки от томатолозите, ако има такива, би се усмихнал на подобно лекомислие.

Предмет, методи и средства

За да разберем какво е томатината, трябва да хванем бика за рогата. И направо да се запитаме каква е нейната цел, кави са нейните методи и изразни средства. За по-лесно, нека я сравним, примерно с философията. Последната изучава непреходното, а томатината тъкмо обратното – преходното. Философията търси трайното в менящата се действителност, а томатината – изменящото във всеобщата действителност, която обикновено наричаме статукво.
След като сме наясно с тази фундаментална разлика, вече можем спокойно да изведем главната цел на томатината – фасадата. Тя, томатината,  разкрива същността на фасадната демокрация като съпоставя нейните вътрешни и външни характеристики. Разбира се чрез основния обект – институциите.
Що се отнася до методите, двете науки си приличат. Също като философията и томатината използва хипотезата и експеримента. Хипотезата е, че институциите са развалени отвътре, следователно тази същностна характеристика трябва да придобие и своя външен израз. По-нататък идва експериментът. В случая на помощ идва основното средство – доматът.

Когато фалшифатът струва по-скъпо от оригинала

Особености на Томатината

Държа да отбележа, че тази вечер на Томатина-та въобще не съм се взел на сериозно. (Това последното е нарушение на правилата в българския език, но ще ми простите езиковия екстремизъм, тъй като съм все още под влияние на уличния. )
Причината да не приемам себе си сериозно не е това, че бях с домат в ръката. По скоро е другото – че през годините би трябвало да съм наясно с някои неща.
Едно от тях е, че протести с искания за радикални промени в обществото подлежат на бърза маргинализация. Справка: 14 януари 2009-та, когато студентите издигнаха като основен лозунг искането за смяна на системата. Но, разбира се не уточниха с каква.
Обяснението е много просто. Ще го разберете веднага, ако по някаква случайност се изправите пред едно лошо копие на Джокондата. В случай, че не сте изкушен от занаята, но пък сте образован човек, лесно ще забележите, че става дума за несръчно копие. Но ще ви бъде трудно да го обясните в конкретен план. Защото ще трябва да използвате понятия като светлина, перспектива, композиция. И да посочите дисбалансите между тях.
Точно така стоят нещата и в обществото ни. Виждаш ясно подмяната на принципи и ценности, но това не е достатъчно. Трябва да продължиш по-нататък, вече с езика на политическата наука. Защото не е сигурно, че само с неспециализирания си граждански ум, можеш да назовеш точно детайлите и разликите с оригинала. Дори и да видиш най-фундаменталния дефект – дисбаланса между властите, пак ще ти бъде трудно. Защото ще трябва да продължиш към последствията -- ефектите, отраженията в други сектори на обществото и въобще всичко, което отличава копието от оригинала.

Как да действаме с полицията на протест - съвети от адвокати

Правила за поведение от юристите на Българския хелзинкски комитет

evestnik.bg

1. Не носете „оръжие или други специално предназначени или приспособени предмети, които може да се използуват против живота и здравето на хората или за причиняване на материални щети”.

2. Не бъдете в „очевидно пияно състояние”.

3. Не бъдете маскирани.

4. Не причинявайте вреди на хора или вещи.

5. Не се поддавайте по никой начин на евентуални провокации от страна на полицията. Не си позволявайте никакво словесно или телесно посегателство над полицай.

6. Не извършвайте никаква „непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие”. Това е подсъдно по Указа за борба с дребното хулиганство.

7. Не призовавайте към никакво насилие/престъпления. Протестирайте мирно.

8. Не се идентифицирайте по никой начин като „организатор” на протеста. Организаторите носят наказателна отговорност за провеждане/продължаване на забранен/прекратен от кмета митинг – лишаване от свобода до 1 година.

9. Имайте готовност да покажете документ за самоличност. В противен случай, полицията може да ви задържи само на това основание.

Вдигнете жандармерията от площада и ще видите какво ще се случи

До премиера на Република България
Бойко Борисов

Чрез:
Сектор „Гнили блогъри”
на съответните служби

Г-н премиер,

 

Обикновено третият петък от месеца не ми е ден за съвети, но за Вас ще направя изключение. Защото виждам, че сте притеснен, заради утрешния протест. То даже е повече от съвет. Направо го приемете за мъжко предложение. Ето какво е то:
Позвънете един час преди протеста, на вътрешния министър и на началника на НСО. Наредете им точно в 16,50 часа да изтеглят от парламента и от зоната около нея всичко що е служител на НСО, полицай или пък жандармерист. Час по-късно, ще рече 17,50 часа, наредете да бъде върната обичайната охрана на Народното събрание, както е в инструкцията за неработен ден.
Г-н премиер, какво си мислите, че ще се случи през този един час? Какво си мислите, че ще заварят служителите на реда, когато се върнат към обичайните си задължения? Аз ще ви кажа.

Ако искат да се правят на държавата – да отиват в Тюркменистан!

Срещу какво е протестът в събота? И защо по този невъзпитан начин?
Със сигурност има много хора, които си задават тези два въпроса.
На първия имаме много отговори. И всички са правилни. Не за друго, а защото живеем в България, отмятаме ден по ден и през годините все се опитваме да променим нещо. Но всички ние допускаме една и съща грешка. Гледаме кочината много от близо. И така виждаме ясно само детайлите. Отвратителни, но все пак само детайли. Отдръпнем ли се, обаче, обгърнем ли картината в нейната цялост подробностите от пейзажа изчезват. И отстъпват на онова, което днес в „Дойче Веле” Еми Барух нарича „Моделът Марковска”.
И когато вече виждаме нещата в тяхната цялост, можем да разберем кое е наглото, кое е беочливото, което главното, което ни казват. А то е:
Вие може и да си мислите, че има разделение на властите, че това е основата на демокрацията и че сте заменили някогашния член. 1 с новия член 8 *, но това е досадна формалност. Вие трябва да бъдете щастливи заради факта, че за разлика от преди, когато само комунистите имаха монопол върху властта, днес това право вече се полага на всяка партия, която спечели мнозинство в парламента. Следователно - и на нас.
Нагло нали? Сиреч вместо да хвърляте домати по институциите, идете си направете партия, спечелете изборите съберете властите в юмрук.
Моят отговор на тази наглост е кратък: който иска да се прави на държава, да ходи другаде – в Русия, в Тюркменистан или Белорус.!
Що се отнася до възпитанието, аз помня времена, в които наричаха екстремисти сума ти хора у нас. Дори интелектуалците, оставили, книгите, нотите и репетициите, за да излязат на улицата. По този повод Кирил Маричков написа нещо, в което се пееше: „аз не съм комунист, аз не съм екстремист…. аз съм просто човек-„ **

Какво казах вчера за новините на БТВ

Ето една малко медийно приключение от вчера, което отразих с два поста във Фейсбук:

Вчера, около 18 часа, час след краткия запис, който направи екипа на БТВ:

"Обадиха ми се от БТВ по повод на протеста в събота. Питаха ме по каква причина ще хвърлям домати. Казах, че имам четири. Горе-долу следните:
Първата е, че не съм от вчера, бил съм народен представител във времето, когато три поколения ни възлагаха надежди. После си минах през перипетиите, но по-добро не стана. Напротив, кочина стана.
Втората е, че като убеден демократ вярвам в гражданската държава,
 в институциите и в разделението на властите. Но пред очите ми извиха врата на съдебната власт. И сега властта e събрана в един човек, който е държавата.
Третата е, че имам подозрение покрай силовите ведомства и "реформите" в службите, че нещата нe отиват на добре. И че хич няма да се усетим как един ден ще заживеем в обшество, в което има избори, има и партии, но само една печели и вождът е само един.
Четвъртата е, че моите близки, приятели и познати са отчаяни. Че по отчаяна България от тази не e имало. И по-масово обезкървяване, сиреч емиграция - също."

След новините на БТВ в 19, 00 часа

"В предходен постинг писах, че ме потърсиха от БТВ да кажа защо ще хвърлям домати в събота. Казах четири причини да го направя. Не са оставили нито една. Оставили са само финалните две изречения. От, които става ясно, че се познаваме със Стелиян Стойчев. Не виня колежката и мой приятел тук (във Фейсбук, бел. на автора) Десислава Ризова. Тя все пак си има началници. Над тях пък трябва да има собственик. Ще ми каже ли някой неговото име?"

 

Защо е добре да се заспива с домат в ръката

В Пловдив Петър Стоянов мисли. Мисля и аз, тук ,в София. Той за това дали да приеме предложението на бацетата да оглави Конституционния съд, аз за съботния протест. По-точно за това от коя страна ще летят по-надалеко доматите: откъм градинката или отсреща, където е Академията . Е, спор няма, че моята е по-лесна.
По-лесно ми е и в другото. Така например, с президента Стоянов мислим различни неща и за институциите, които аз отивам в събота да замерям. Моето скромно мнение е, че тя трябва да бъдат замеряни, докато се разделят окончателно. Сиреч, докато магистрат, депутат и министър престанат да таковат в една гърне, както би казал Кольо Босия.
Даже си мисля, че след двайсет години отново чл.1 ни е препречил пътя. Само че днес наместо партия, в него е инсталирана направо държавата.
Доколкото виждам, обаче президентът Стоянов, смята, че Конституционният съд му майката. И тъкмо тази институция, с превръзка, взета назаем от съдебната власт, със своите вещи отсъждания ще каже на всяка власт – ти си тук, ти по-нататък, а пък ти още по-на там. Е, разбира ще намигне към най-важната, то се знае.
На втория ден, като всеки мъдър държавник, президентът най-вероятно е размишлявал повече за бъдещето на България, отколкото за своето. И на фона на случващото се в Европа, със сигурност е оптимист. Например за финансовата стабилност. Това е едно особено душевно състояние държавника. Също като онова на обикновения човек, който си е легнал и е оставил вентила на газовата печка отворен. И си лежи финансово стабилен, нехаещ за сладникавата миризма, която идва от Североизток.

Утре може би полицаите ще бъдат по-учтиви и по-демократични

Сега след малко ще гледам новините в 20 часа. За да видя дали са пуснали Босия. Честно казано не се притеснявам за него. Особено като си спомня, как преди 23 години, едва влачейки патъци убеждаваше началника на милиционерското в Бобов дол, че Тодор Живков и партията му трябва да отидат на бунището на историята. Началникът бе респектиран. Даже обезоръжен. Особено от това „бунището на историята”, изречено от вождът и учителя на една нищожна част от българския народ, която по онова време управляваше без да и се пречкат в краката.
Ето, защо смятам, че когато го пуснат от районно там вече ще е отскочил рязко на нагоре демократичния коефициент на полицаите. Дори и на техните началници. Защото не се съмнявам, че и те ще поискат да разговарят с босия поет.
Освен това, вече предрекох във Фейсбук по високи цени на доматите. Особено преди 14 декември,. Също така и около 10-ти и 14-ти януари.
 

Защо бе, Петре?

И преди и сега, винаги съм си мислел, че комунистите у нас могат само да мечтаят за опозиция, каквато беше и си остава СДС. Най-големият му грях през годините е непрекъснатата легитимация на налудничавото институционално устройство и държава, изобретени от тях през 1991 година.
Днес ми се ще да попитам синия президент: Защо бе, Петьо? Нима не бяхме заедно, когато казахме не на тази Конституция? Нима не ни подкрепяха толкова стотици хиляди в цялата страна. Нима не предприехме най-радикалната мярка и не напуснахме Великото народно събрание? Нима не беше съгласен с казаното тогава от Иван Костов, че Конституцията „гарантира безнаказаност за а извършените престъпления до 1990 г. и „даде такова направление на демократичния процес, което бе напълно изгодно за БСП” ? Нима, когато беше президент не видя от високата камбанария дереджето на държавата? Нима още тогава не съзря началото на погрома на съдебната власт, а значи и на държавата, в лицето на главния прокурор Никола Филчев? Нима ти, който стоя пет години начело на държавата не си наясно, че все някой трябва да остане прав сред дългата редица приведени или направо паднали през годините седесари?
И най-накрая, ако си забравил всичко през годините, какво толкова му харесваш на Конституционния съд? Да не би българските граждани също като полските да имат право да се обръщат към него, когато са им нарушени конституционните права? Или пък като в Словения 30 000 избиратели с подписите си да предизвикат негово заседание ? Или пък българските общини подобно на тези в Чехия да са в правото си да се жалват, ако изпълнителната власт се намесва в техните дела ?

Защо този път пътят на десните към властта неизбежно минава през нейното сдаване

Размишления около една дискусия в Троян

Като гледам колко хора се косят за дясното, направо им се чудя. Както младите са на път на овладеят новата тактика на протеста – по трийсетина души на разни места из София, но пък по-често и с конкретен прицел, така и десните се преориентират. Някога, ако си спомняте, бе на мода те да си говорят на групи от по хиляда човека и нагоре. Най-вече в зали, украсена със знамена с цел укрепване на единството. Днес тенденцията е в обратната посока. Десните се роят, за да поговорят насаме по ъглите за нещата, пропуснати през годините. И след туй, може би  отново да се съберат. Няма лошо. И така става.
Ей такова подозрение ме споходи в троянския хотел „Шато Монтан” на работната среща за децентрализацията, организирана от „Демократично действие –Д2”. И то не само заради, че сред шейсетте човека имаше достатъчно стари седесари, видяли две и двеста.

Страници

В ковачницата на чуковете

hammer160.jpgКакво не знаем за ДС и как ще го научим І

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІ

или за партизанското движение след 9 септември

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІІ

-- официалната и неофициалната страна на службите

­

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.