Какво не знаем за ДС, защо не го знаем и как ще го научим ІІ

March 30, 2007 by Анонимен

Към есента на 1989-та, българската армия наброява около 160 000 души на наборна и кадрова служба. Като изключим фактът, че тя охранява една добре оградена територия, в която живеят хора, лишени от човешки и граждански права, по всичко останало войската ни прилича на останалите конвенционални армии на континента. Строго изградена йерархична структура, разделение на родове и видове войски, типове въоръжение, съобразно тяхното предназначение и най-важното: съсредоточаване на определена места, наричани по народному казарми. И офицери, и войници изпълняват своите задачи и живеят, зад високите огради на съответно номерирани поделения.

Държавна сигурност също е армия.* Със своя структура, йерархия, въоръжение* /леко стрелково, разбира се/ и поделения, всички без изключение секретни и носещи съответните номера. Но до тук свършват приликите с армията.

Защото военнослужещите и волнонаемните от ДС изпълняват задачите си вън от поделенията. Тяхното място е било сред нас гражданите. Техните специфични задачи не са били свързани с някакъв симетричен отговор на определени заплахи за националната сигурност. Точно обратното. ДС е била организирана и подготвена да отговаря на “асиметрични заплахи”, идващи от страна на българските граждани. А тези “заплахи” са в доста широк диапазон: от споделен в компания виц и намерение да бъде напусната страната до опита да се създаде например обществена организация, извън официално одобрените от режима. С други думи, ДС е един вид официализирана, строго засекретена партизанска армия, която действа в тила на врага, т.е. на българския народ. По-същият начин, тя работи и вън от границите на страната. В този смисъл тя е вид асиметрична заплаха за чуждите граждани. От отвличания и убийства, през кражба на технологии до трафик на наркотици, медикаменти и оръжие.

Естествено е, при такъв тип цели и задачи ДС да е структурирана по по особен начин. Тези особености, понякога водят до комични ефекти. Като например вчерашния опит на министър Румен Петков да разясни в сутрешния пресклуб на БНТ как генерал Марински хем е бил бил на щат в ДС, хем не е принадлежал към нея. А особеното е, че ДС не е просто структура. Тя е свръхструктура, тя е контест на обществото. Тя е един вид кръвоносна система, но с обратен знак. Кръвоносна система, предназначена да ограничава естествения прилив на кислород в обществения организъм и по този начин да го държи в полубудно състояние. Ето защо ДС е буквално навсякъде:

в по-големите предприятия /и то не само от военнопромишления комплекс/, в армията, в университетите и образователните институти, в научните институти, в медиите, в църквата и мюфтийството, в организациите на малцинствата, в така наречените обществени организации /ОФ и профсъюзите например/, в творческите съюзи, в Кинематографията,в спортните организации, в Спортния тотализатор, в Българския държавен цирк, в лагерите и затворите, в по-големите библиотеки, в някои звена на централната и местната власт - съд, прокуратура, следствен апарат. Офицери на прикритие има дори в управата на “коалиционната” партия БЗНС. Разбира се, не на последно място ДС си е и в системата на МВР. Както със своите специализирани подразделения и институти /понякога прикрити като цивилни начинания /, така и с с отделите към всяко Окръжно и районно управление на МВР.

Могъщо и непомерно за малката ни държавица е и присъствието на ДС в чужбина. Така например, над 50 от състава на дипломатическите мисии на България /и дипломати и служители/ се състои от офицери на ДС на прикритие. Резидентури са на практика всички представителства на авиокомпанията “Балкан” в чужбина, като за известно време броят им е около 70. Офицери от ДС или висококвалифицирани агенти са били почти всички кореспонденти в чужбина на български електронни и печатни медии. Офицери на прикритие е имало във всички /без излючение/ в международни организации, в които България е представена — ООН като цяло, отделни нейни организации като например ЮНЕСКО, Международната организация на труда, Световната здравна организация и пр. и пр./. В в края на 80-те години се засилва и икономическото присъствие на ДС в чужбина в рамките на прословутите външнотърговски дружества, оглавявани в повечето случаи от щатни служители.** Заплати съответно чин в ДС имат и немалко чуждестранни граждани — бизнесмени, държавни служители, журналисти и пр. в страни като Западна Германия, Франция, Обединеното кралство. За съжаление на щат в ДС има и български емигранти, изпълнявали специални задачи в емигрантските организации.

Естествено за изпълнение на всички свои задачи, щатния състав на ДС е подпомаган от агентура. Не просто случайни доносници, не просто хора, които са пишели и донасяли, къде по своя воля, къде изнудвани. Агентура, която също има своя йерархия, определена в категорията секретен сътрудник /агент, резидент, явочник, съдържател на конспиративна квартира/.

Каква ли е била наистина наистина числеността на тази, както казах партизанска армия в мирно време ? Освен недомлъвките на ген. Семерджиев има и други писмено изразени мнения. Като например, твърдението на Едуард Генов в книгата му “Свобода, окована във вериги” /ако не се лъжа издадена в Париж от кръга около Ценко Барев/, че щатния състав на ДС надхвърля 60 000 *** души.

Във всеки случай едно е сигурно. Ако през 1941-1944 година комунистическата партия в България не е успяла да изпълни повелята на Москва за организиране на мащабно партизанско движение, то по-късно, вече разполагайки с лостовете на властта, тя коригира своята грешка.

И така оставяме за следващия път въпросите:

Какво биха си помислили изстрадалите български пенсионери, ако разберат каква част от тези, които получават таванът за пенсии са бивши служители на ДС ?

Защо истината за числеността и заплащането на служителите на ДС може да спре веднъж завинаги спекулациите за нейната ефективност ? Унищожавани ли са архиви по време на мандата на правителството на ОДС през 1997 — 2001 год.?

———————————————————————————–

* Както е известно ДС е военизирана организация и дори нейните офицери имат така наречената бойна униформа. Съгласно указ 1467 на Държавния съвет от 1974 год. личният и състав се състои от военнослужещи и волнонаемни. В редиците на ДС се осъществява и приемането на младежи на действителна военна служба съгласно Закона за всеобщата военна служба в НРБ, както е записано в чл. 13 на въпросния указ.

** Към края на 1990 год. броят на официално регистрираните задгранични фирми с българско участие е 395. Освен тях съществуват 58 фирми на Министерството на вътрешните работи и съответно изцяло контролирани от него. По данни на Н.Димитров и А. Александров, “Вина и виновници”, София, ДФ “Димитър Благоев” 1991 год.

*** За сравнение — ЩАЗИ, в 17 милионна Източна Германия разполага с 91 000 щатни служители.

<!--[if !supportLineBreakNewLine]-->

<!--[endif]-->