Да прочетем заедно Конституцията ІV

За това как в чест на ­президента паднаха имунитетите на магистратите

И така имунитетите на магистратите паднаха. Народните представители гласуваха единодушно. Обществото изръкопляска. Похвали ни и еврокомисарят Франко Фратини. Магистратите у вас не бива да бъдат недосегаеми, каза той и отлетя за Брюксел, почти докоснал душата на българина. Душа копнееща за това да бъдат недосегаеми не само магистратите, но и депутатите, министрите, патриархът, че и президентът Първанов. Но едно е мечтата народна, друга е реалността. Реалността, въплътена в овластения от закона представител на общество, който обикновено наричаме прокурор.Отпадането на ал. 2, 3 и 4 на чл. 132 от Конституцията по същество е преди всичко и най-вече своеобразен вот на доверие на парламента именно на прокурора. Ако до вчера, за да бъде повдигнато обвинение или да бъде задържан магистрат бе необходимо разрешение по съответна процедура на Висшия съдебен съвет, то от тук нататък думата има единствено обвинението. И никой друг. Странно. Не си ли задавате въпроса каква е логиката да бъде поверена такава отговорност на институция, която първо е с изключително ниска степен на доверие според всички социологически проучвания и второ самата тя е част от съдебната власт ? Ако още не сте, то съдиите вече си го задават. И съвсем логично, миналата седмица в интервю за вестник “Труд” съдия Нели Куцкова изрази мнението на колегите си почти в прав текст: “….И ако един съдия не се поддаде на корупционен или друг натиск, никакъв проблем не е той да бъде компроментиран чрез някое “активно мероприятие”. Нека един такъв съдия го арестуват публично, пък какво от това, че после може да му се извинят. С този човек като професионалист е свършено.”.

С други думи, може ли прокуратурата, мощна, йерархична и с относително висока тежест в системата организация да ползва това ново оръжие, съобразно свои или чужди цели и задачи ? Най-вероятно такъв въпрос не би имало, ако освен вродената си декаликатност и уравновесеност новият главен прокурор бе демонстрирал и решителност да скъса с оруело-кафкианския период /по израза на Куцкова/ на поверената му институция. Но въпросът стои. Така, както стоят на добри позиции, както в прокуратурата, така и във Висшия съдебен съвет повечето одиозни фигури от епохата на Филчев. И въпросът не дори, когато ще си отидат. Въпросът е в това дали ще бъде повдигнато обвинение срещу прокурора Христо Манчев, член на ВСС. За заплаха за убийство например ? * Дали ще бъде разследван апелативният прокурор в Пловдив и председател на Асоциацията на прокурорите Росен Димов за незаконно притежавана валутна сметка в Гърция и връзки с тамошни контрабандисти.** Дали ще бъде потърсена наказателна отговорност на Спартак Дочев за сума поразии, включително и за евентуално подбудителство към самоубийство на прокурора Николай Джамбов ? *** Само с уволнението ли ще си остане печално известния Цеко Йорданов ? И, разбира се, ключовия въпрос — ще бъде ли повдигнато обвинение срещу бившия главен прокурор Никола Филчев ? **** И ако всичко това все още не се е случило, ако в самата прокуратура има недосегаеми, кое ни дава право да смятам, че тя коректно ще ползва новото оръжие ? Най-малкото, че няма да използва единствено за отсрелване на дребен дивеч, какъвто е случая с оряховския прокурор ?Впрочем, проблемът едва ли би бил толкова болезнен, ако прокуратурата бе в състава на изпълнителната власт. Или ако бе респектирана в достатъчна степен от другите две власти. Или, ако имаше ясна процедура за освобождаване от длъжност на главния прокурор. С други думи, ако имаше яснота кой носи отговорност за неговите действия. Поне, както е във Франция и Италия, страни със сходни на нашия модел, където обаче председател на Висшия съдебен съвет е не кой да е, а държавният глава. В нашия случай, обаче, не стои въпросът кой носи отговорността, а: кой има най-силните лостове за въздействие върху прокуратурата. И скрити, и явни. Тук място за чудене няма. Правото на президентът да назначава и освобождава главният прокурор /разбира се по предложение на ВСС/, както и персоналната му квота от 11 членове определено му осигуряват контрол и сигурно мнозинство във Висшия съдебен съвет. В добавка на това всеки анализатор, ще отчете и фактите от нашенската си политическа действителност, т.е. чия кандидатура и въобще чий човек е новия главен прокурор Борис Велчев.

Питам се сега, дали отпадането на имунитета и открилата се възможност за разправа с всеки непослушен магистрат, няма да се окаже далеч по-опасно средство, отколкото широко дискутирания инспекторат ? Дали Филчевата бруталност не се заменя с мека преса върху съдиите ? Дали и малкото оцелели съвестни прокурори ще дръзнат да проявят собствена воля, след като въпрос на часове е да се изправят пред свой колега в качеството си на обвиняеми ? Дали държавният глава не се е изкушил да вземе най-сетне диригентската палка и замествайки всички институции за накара този невъзможен оркестър вместо досегашната чалга, да подкара направо Ода на радостта ? Докато тук-таме щракват белезниците върху китките на магистрат с неособено силна политическа протекция, например ?

Дали тогава, опозицията няма да се запита защо миналата пролет, при толкова усилия, мнозинството не пожела да паднат имунитети на магистратите. И защо, след президентските избори, тъкмо по волята на същото това мнозинство въпросът влезе дневния ред ? Кому е изгодно ? — обичал да пита някога Владимир Илич Ленин. Не бих имал нищо против, ако опозицията по-често си задава този въпрос. Най-вече, когато на власт е бившата комунистическа партия.

————————————————————————–

* Възражение на Ваня Савова, плевенски прокурор, внесено във Висшия съдебен съвет, в което се цитира заплахата на Христо Манчев, че “може да има втори самоубил се прокурор”.

** Факти известни и от гръцкия печат и от обясненията на апелативния прокурор пред Висшия съдебен съвет

*** Участник в унизителните разпити на Николай Джамбов, определен публично като един от неговите морални убийци от Пейчо Пеев, експерт в Съвета по криминологични изследвания във Върховната касационна прокуратура

**** Най-малкото, заради укривателство на престъпната дейност на неговият брат Ангел Филчев, трафикант на антични монети и други други ценни предмети с историческа стойност.