Да прочетем заедно проекта за закон за съдебната власт ІІ

April 30, 2007 by Анонимен

Кому принадлежи съдебната власт

Докато се наканя да продължа с новия стар Закон за съдебната власт и събитията се завихриха. Мнозинството в парламента се пропука и преди второто четене съдбата на проекта ще се реши в интензивни преговори зад кулисите. “Файненшъл таймс” в свой стил деликатно отбеляза февруарската ски екскурзия в България на еврокомисаря Фратини. Поради досадна грешка Румен Овчаров не попадна на страниците на авторитетното издание, но пък за сметка на това бе спрегнат в нашата си преса покрай конфликта между съдебната и изпълнителната власт. Този път не някаква си погранична престрелка, а истинска полева война с ясно изразени намерения и от двете страни за борба до победа. В контекста на всичко това,съдбата на проекта като че ли изглежда предопределена. Не просто от несръчно хитроватата четвърта поправка на Конституцията, а от нежеланието на мафията да има силна съдебна власт. Поне така се обоснова наскоро в пресата председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев. Пояснявайки защо няма да има постояннодействащ Висш съдебен съвет.

Сами разбирате, че при това бламиране на проекта в парламента и при толкова много неясноти в него и около него, да го разнищва човек е все едно да вади нож на умряло куче. Ето защо ще се огранича само до три, струва ми се много съществени, въпроса: кой представлява съдебната власт, добра ли е идеята за постоянен ВСС и ще има ли дублиране на инспекторатите.

Овластени и изоставени

Първият въпрос, разбира се, е свързан най-вече с конституционната уредба. Както в много други случаи, у нас тя е по-специална, отколкото в основните закони на другите страни с развита демокрация и традиции в тази област. В повечето от тях съществуват два варианта. В единия съдебната власт принадлежи на съдиите, а в другия — на съдилищата. По обясними причини, “бащите” на българската конституция са избрали втория вариант. И предвидливо са избягали от въпроса кого все пак сме овластили, ние, гражданите, оставяйки да се досетим сами, че това са онези, които правораздават. /Но и това не е отговор, тъй като в съдебната власт са още прокуратурата и следствените органи/. А за да не стане пък някоя грешка, са се изхитрили не просто да укажат правораздавателните органи, а да ги изредят и то в йерархичен вид: Върховен касационен съд, Върховен административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. Както се казва, йерархизирана е не само съдебната система, но и самата съдебна власт. Ето защо, струва ми , че е много, много далеч денят, когато един градски прокурор у нас ще може да повдигне обвинение например срещу корумпиран български министър. Нещо, което се случва в други страни. И то не непременно англосаксонски.

Последиците от това своеобразно разпределение на съдебната власт по вертикала са възможно най-добрата услуга, която някой някога може да направи на организираната престъпност у нас.

Вълкът в кошарата

Нагледен пример в това отношение е Висшият съдебен съвет. Скритата йерархия на съдебната власт има своя ясна проекция вътре в него. Става дума за един вид двойно овластяване на неговите членове. От една страна, повечето от тях са действащи съдии, прокурори и следователи /в някои случаи и административни ръководители на звена/, от друга, в качеството си на членове на Съвета определят професионалната съдба на своите колеги. Казано по-конкретно, това означава, че член на ВСС, примерно прокурор, може да гласува за повишаване, преместване или дисциплинарно уволнение на свой колега съдия. С когото вчера са били в съдебната зала. Единият- страна в процеса, другият — не. Единият- заинтересован да обоснове наличието на престъпление, другият - да изслуша страните и съответно да вземе решение, съобразявайки се единствено със своята съвест и закона. И това, най-вероятно по един или друг начин, вече се е случвало. С други думи, сложните и противоречиви интереси на различните страни в процеса имат свое твърде неприятно продължение във Висшия съдебен съвет. Видяхме го в ерата на Филчев, виждаме го и сега, макар и в по-завоалиран вид. И тук му е мястото човек да натрие носа на сума нашенски апологети на френската система, като например Любен Корнезов. Да, наистина, в Петата френска република съдии и прокурори участват в работата на Висшия съдебен съвет, междувпрочем, оглавяван от френския президент. С малката подробност, че са разделени в две отделения, където всяка колегия решава своите си проблеми.

Набралата напоследък скорост идея Висшият съдебен съвет да стане постоянно действащ орган, който да осигурява независимостта на съдебната власт, коренно променя нещата. Защото постоянно действащ ВСС означава само трима действащи магистрати и 22 юристи, оправомощени съответно от парламента и от колегиите, неучастващи в правораздаването, без началници над главите си и съответно грижа за собствената си кариера. А това вече е истинска революция вътре в съдебната власт. Революция, която прави нещата непредсказуеми за различните лобита вътре в съдебната власт и за тяхното продължение в политическите среди, че и по-нататък. Ето защо, аз отсега мога да ви кажа кои ще бъдат против или най-малкото ще се въздържат от публичен коментар на идеята. А това са: президентът Георги Първанов, главният прокурор Борис Велчев, министър-председателят Сергей Станишев, председателят на Народното събрание Георги Пирински. Против ще бъдат още Младен Червеняков, Маргините — големия и малкия, Любен Гоцев, Васил Божков — Черепа, Любен Корнезов, Ванко 1, Румен Гайтански — Вълка. Дори Татяна Дончева. И много други, за които в момента, простете, не се сещам.

И тъй като по-горе вече изразих съгласие с Константин Пенчев, че мафията не иска постояннодействащ Висш съдебен съвет, предпочитам да продължим по третия въпрос — Инспектората при Висшия съдебен съвет.

Как доверието дебне отвсякъде

В случая и в Конституцията, и в проекта за нов закон, законодателите са следвали твърдо логиката на лениновото: “Проверката е висша форма на доверие!”. Нека се опитаме да се поставим на мястото на един съдия и да видим от колко страни може да го сполети доверието. Съгласно закона право да упражнят контрол върху неговите действия /разбира се не и по отношение на актовете, макар че и това не и сигурно/ имат следните инстанции:

– неговите преки административни ръководители;

– Висшия съдебен съвет като цяло;

– Комисията за контрол към Висшия съдебен съвет;

– Инспектората при Висшия съдебен съвет;

– Инспектората при Министерството на правосъдието.

Още по-тежко е положението на прокурора, зает в система, която ,знаете, е строго йерархизирана. А горко на следователя, който освен горните инстанции има над главата си и прокурор ,под чието ръководство и надзор работи що се отнася до законосъобразното провеждане на следствието. Както виждате, системата е уникална. Смея да кажа, без аналог. Както в континенталната, така и в англосаксонската съдебна система. Така че спокойно можем да я наречем балканска.

Уредбата на новия инспекторат, т.е. инспекторатът при Висшия съдебен съвет, изцяло потвърждава това наименование. Ето и един простичък пример в това отношение:

Чл. 58. (1) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет:

1. проверява организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените органи

…………………………………………………………………………………..

Чл. 69. (1) Към министъра на правосъдието действа инспекторат, който:

1. проверява организацията на съдебната администрация и дейността на службите в районните, окръжните, военните, административните и апелативните съдилища;

……………………………………………………………………………………

Хайде сега кажете, че не е необходим специален инструктаж, а може би и специална наредба, за да бъдат изяснени понятията “съдебна администрация”, “административна дейност” или само “дейност на службите”. За да бъде предотвратена навалицата от двата инспектората пред една и съща врата.

От тук нататък, що се отнася до инспекторатите, нещата стават много тънки. А правото не е моя специалност, както знаете от предишни постинги. Не е дори и доходоносно хоби, както при повечето народни представители, които обикновено не са юристи. Ето защо спирам до тук, за да се върна при здравия разум. Онзи здрав разум, който ни позволява да се посмеем на кандидат-студентски бисери, без непременно да сме преподаватели в университет или средно образователно училище.

Ето и някои бисери от закона:

Глава втора. Висш съдебен съвет

Раздел ІІІ. Правомощия на Висшия съдебен съвет

Чл. 33,(1) …………………………….

т. 15. утвърждава правила за професионална етика, приети от съответните съсловни организации на съдиите, прокурорите и следователите.

Коментар. По аналогия – Министерството на здравеопазването би трябвало да утвърждава правилата по професионална етика на Българския лекарски съюз, Министерството на икономиката на Камарата на занаятчиите и пр. и пр.

 (2) …………………..Председателстващият Висшия съдебен съвет може да изразява мнение по всички въпроси по ал. 1.

Коментар. Министърът на правосъдието или в негово отсъствие председателстващия /главния прокурор или някой от председателите на върховните съдилища/ има право на… мнение ! Има ли нужда от коментар ? На всичкото отгоре пък ,главният прокурор и председателите на върховните съдилища не само имат право на мнение, но дори и на глас във ВСС.

Чл. 34. (1) Висшият съдебен съвет е длъжен да дава становища на Министерския съвет и на народните представители по проекти на закони, които се отнасят до съдебната власт.

(2) Становището на Висшия съдебен съвет по проекти на закони на Министерския съвет се предоставя по реда, определен в Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

Коментар. Това вече е не толкова смешно. Особено задължението Висшия съдебен съвет да спазва реда в Правилника на МС, както знаем орган на изпълнителната власт.

Раздел ІV. Заседания на Висшия съдебен съвет

Чл. 36. (1) ………………

(7) За участие в заседание член на Висшия съдебен съвет получава възнаграждение, ако е присъствал на цялото заседание.

Коментар.: Ето една “добра практика”, която най-сетне би сложила край на неизвинените отсъствия на депутатите в българския парламент.

Раздел V. Комисии към Висшия съдебен съвет

Чл. 43. (1) …..

(6) Предложения за атестиране по чл. 41, ал. 1, т. 3 може да прави и главният инспектор от Инспектората към Висшия съдебен съвет.

Коментар. Все едно ревизорът да прави предложение за атестиране на ръководството на учреждението, организацията или фирмата, която ревизира.

Глава седма. Прокуратура



Чл. 172. Прокуратурата следи за спазването на законността, като:

1. ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;

Коментар. Правилно ,що се отнася до дознанието. Малко странно, ако става дума за случаите , когато разследването се ръководи от следствените органи, т е. от следовател. Най-малкото , защото и в Конституцията ,и съотеветно в Закона за съдебната власт присъства ултимативно следната постановка: „При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.” Няма съмнение, че ,извършвайки разследването, един следовател осъществява точно своите, указани по-горе функции. И надзорът за законосъобразното изпълнение следва да бъде такъв, какъвто е при съдията и прокурора. Поне, докато пета поправка на Конституцията не върне останките от следствието там, където му е мястото – в МВР.

Глава десета. Статут на съдиите, прокурорите и следователите

Раздел ІІІ. Временно отстраняване от длъжност

Чл. 226. (1) Когато, извън случаите по чл. 208, срещу съдия, прокурор или следовател е образувано наказателно производство от общ характер, Висшият съдебен съвет може временно да го отстрани от длъжност до приключване на наказателното производство. Искането за временно отстраняване от длъжност се прави от главния прокурор или от не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.

…………………………………………

Коментар. Правилно. Но защо ли същото не е валидно, когато става дума за предсрочно прекратяване на мандата на член на ВСС, уредено в чл. 32, ал.1, т.3 на проекта. С други думи, все някой ден ще станем свидетели на казуса: член на ВСС с право на глас, но временно отстранен за умишлено престъпление от съответното съднилище, прокуратура или следствен орган.

<!--[if !supportLineBreakNewLine]-->

<!--[endif]-->