Пламен Даракчиев

Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Апология на непрофесионалиста

Свобода е свободата да кажеш, че две и две е равно на четири
Джордж Оруел

Понякога съм твърде търпелив. Да кажем, че се съобразявам с чуждото мнение повече, отколкото е необходимо.

Иначе приемам, че нормалният човек има нужда от забележките и мнението на околните. Така, както здравият организъм изпитва остра необходимост от витамини. Особено сега, през зимния сезон. И все пак, на опаковката, която държа на шкафа в кухнята пише – не повече от една таблетка на ден. Предозирането (с чуждо мнение)може да доведе до непредвидими последици. В случая за собствения разум и на човека, част от обществото, в което информацията е достъпна и евтина суровина за скъпоструващото знание.

Така например, у дома си имам учителка, която ми казва – не е твоя работа да размишляваш върху проблемите на образованието. Преподаватели и управленците, които работят в тази сфера ги разбират далеч по-добре от тебе? Вярно е. Не съм специалист в тази област.

За състава на Народното събрание

Като гледам тъпоумните питания и въпроси към министрите на една част и от друга -- истеричните публични крясъци на друга (пишман патриотите), не мисля, че можем да бъдем особено доволни от състава на сегашното Народно събрание.
През последните десетина години българският парламент е с най-нисък рейтинг сред останалите нистутиции. Причината за това не са само противоречивите решения, които нерядко вземат депутатите, нито пък единствено корпоративните и тяснопартийни интереси, които прокарват мнозинствата вътре в него.

България трябва да участва пълноценно в опазването на мира и на международния правов ред

Днес в Брюксел тече срещата на министрите на отбраната от страните-членки на НАТО.  На форума ще бъде обсъден твърде важния въпрос изграждането контролно-командни центрове на Алианса в шест източноевропейски страни – България, Литва, Латвия, Естония, Румъния и Полша. През идната 2016 г. Дейността на центровете ще бъде координирана от централния щаб в полския град Шчечин. У нас контролно-командния елемент ще бъде разположен в София, в една от сградите на Министерството а отбраната.

Армия и политика

Банална истина е, че войната от края на 20-ти и началото на 21 век е доста по-различна от всички предходни военни стълкновения в историята на човечеството. В общи линии принципите за водене на война, формулирани от Карл фон Клаузевиц си остават актуални. Но пък в днешно време никой не поставя за цел „разоръжаването и повалянето на врага“. Да не говорим за това, че крилата фраза на военният теоретик, че войната е продължение на политиката, но с други средства отдавна не е актуална. Тъкмо обратното – в днешно време политиката и дипломацията са съществена част от войната. И най-яркото свидетелство за това видяхме в края на 90-те, по време на косовската криза, когато и военни , и политици разговаряха активно с Милошевич, докато самолетите на НАТО поразяваха цели в Белград.

Поклон и простете за това, че все още не сме изпълнили своя дълг !

Поклон пред жертвите на комунистическия режим !
Пред десетките хиляди, които бяха избите без съд и присъда, непосредствено след окупацията на страната ни от Съветската армия. Пред 2730-те осъдени смърт от така наречения народен съд (не ми дава сърце да го изпиша с главна буква, тъй като не е нищо друго от средство и орган в ръцете на комунистите).
Пред загиналите с оръжие в ръка участниците в горянското движение. П
ред хилядите, оставили костите в комунистическите концентрационни лагери или убити в затворите.
Пред разстреляните или малтретирани до смърт наши сънародници от турски произход по време на така наречения възродителен процес.
Въпреки тези невиждани злодеяния, следствие от окупацията на България от Съветската армия и инсталирането на марионетен комунистически режим, днес у нас им парламентарно представена партия, която продължава да славослови 9 септември 1944 г., и да води своето потекло от БРК (к) и БКП. Гавра с паметта на жертвите е, че паметниците на съветските окупатори продължават да стърчат в София и други градове на страната. Гавра е и това, че портретът на Георги Димитров, предал Родината си на окупаторите и разпоредил смъртните присъди, издадени на днешния ден , продължава да „краси“ коридорите на днешния Министерски съвет. Все още не сме изпълнили дълга си към мъчениците на България.
Затова заедно с почитта, днес трябва да сведем глави и с молба за прошка.

Петъчни конфузи в пленарната зала

Защо все пак любопитството и наивните въпроси на някои народни представители не са толкова невинни

Вчера министърът на отбраната Николай Ненчев взе участие в парламентарния контрол. Според моето скромно мнение депутатска мисъл и съответно усърдие бяха вложени само в 3 от общо 16-те въпроса. Останалите 13 за съжаление бяха пропиляно време и съответно пари на данъкоплатците.
Една част от тях бяха основани на хипотези и предположения. Например, дали евентуално български офицери-травестити (!?) не са участвали на форум във Вашингтон, проведен през септември м.г. Или пък : колко бази и НАТО у нас и дали на територията ни ще бъде разположено ядрено, химическо и бактериологично оръжие (забележете, че за последните две сме ратифицирали международни конвенции за тяхната забрана и депутатът Илиан Тодоров би трябвало да го знае).

В сферата на хипотезите и евентуалностите

 

Подобен е и въпросът на народният представител Велизар Енчев „относно намерение на военния министър да направи публично достояние секретни документи, намиращи се в служба „Военна информация“.

Поклон пред паметта на президента Желю Желев !

Нека почива в мир президентът Желю Желев. Имах възможността да общувам с него преди 10 ноември 1989 г., както и в първите години на прехода. Често съм го упреквал публично за едно или друго действия в битността му на председател на СДС, а по-късно и на президент. Нито веднъж, обаче не съм изразявал съмнение в неговата почтеност.

Посткомунистическият български етнически модел като бомба със закъснител

За изводите в едно изследване на Лабораторията за управление или защо опасността от радикален ислям у нас би дошла най-вече след рухването на сегашния модел и вакуумът, който той ще остави след себе си

Последното изследване на Лабораторията за управление на риска (под ръководството на Иван Костов) сочи в прав текст истината за така наречения български етнически модел. Според него „мюсюлманското малцинство у нас е капсулирано в паралелна общност, организирано от собствена партия.“    Тази политически направлявана общност рекетира мнозинството ( с участие и на представители на същото това мнозинство) и съответно откупува социалния и граждански мир срещу привилегии и безнаказано участие на ДПС в коруционни практики в широк мащаб. В крайна сметка, твърди изследването,  днешния етнически модел е „родствен на комунистическия модел на формиране на политически и интелектуален елит на малцинствата чрез привилегии, корумпиране и атеизъм.“
Препоръките в изследването са свързани с необходимостта от промяна и интеграцията на малцинствата на основата на върховенството на закона. Като при това „се отхвърлят всички опити от страна на малцинствата да настояват за промяна на чуждите им традиции, свободи и култура на мнозинствата.“
Няма как човек да не се съгласи с констатациите в доклада. Особено с тази, че сегашният български етнически модел с родее с комунистическия. С други думи под една или друга форма този тип модел съществува вече 70-години. 45 от тях контролът върху малцинствата бе осъществяван от БКП, а останалите от един вид върховен комисариат (и върховен комисар – Ахмед Доган ), но вече в условията на демокрация и политически плурализъм.
Що се отнася до препоръките, тук имаме право да се усъмним в прозорливостта и непредубеността на изследователите. Съгласен съм с общата постановка, че интегрирането на етносите у нас трябва да бъде знака на върховенството на закона и общочовешките ценности и идеи за демокрация и политическа организация на обществото. Но това е само пожелание. Истинските проблеми идват, когато се задълбочим поне малко в темата.

Парадоксът

Парадоксално е, но именно заради своята капсулираност на българските мюсюлмани рисковете от навлизане на радикалния ислям у нас са далеч по-малки от  тези в западноевропейските страни.

Драма ще има, но не и драхма

Сега гърците ще сърбат попарата на изборното си законодателство и на правилото, че победителят на изборите получава 50 депутати бонус. Но само толкова. Не вярвам в драматичния сценарий. Прав е опитният Мартин Шулц, който каза нещо от рода, че новият премиер на Гърция Алексис Ципрас ще трябва да се съобразява с реалностите. Реалностите, разбира се е евфемизъм. Тежко му на Ципрас, след неизпълнимите обещания, които раздаде и дивия популизъм украсен с младежката му усмивка.

Дните, в които всички сме на една възраст

Преди два дни бе зимното равноденствие.  Тази вечер можем да кажем, че настъпва човешкото равновъзрастие.  На по-възрастните като мен им е светло на душате, а годините губят значение и се връщам към детските спомени и онази изначална невинност, която изживяваме. Поне тази вечер и през идните три дни. Вероятно децата пък пък порастват внезапно по свой си начин и надничат в прекрасния свят на големите Бог се е погрижил за всичко това.

Страници

В ковачницата на чуковете

hammer160.jpgКакво не знаем за ДС и как ще го научим І

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІ

или за партизанското движение след 9 септември

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІІ

-- официалната и неофициалната страна на службите

­

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.