В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 година в Софийските централни гробища бяха разстреляни точно 100 души: 3-ма регенти, 22-ма министри, 67 народни представители и 8 царски съветници.
Мир на праха му на отец Иван Бонев! Отиде си на испанска земя, в Сан Фелиу, недалеч от Барселона. Беше снажен, с прошарена брада и добрината надничаше от очите му.. Докато още брадата му беше черна, скитахме с неговата лада из Родината. И все по-тъмно. Една нощ, докато пътувахме през Смолян за София, за да избегнем милиционерските постове, ми каза нещо такова. „Дребен*, най-големият грях на комунистите е разпокръстването на българите!”. Някъде в архива ми още стои подписката за нов закон за църквата, който по онова време винаги носеше в себе си.
Може би, защото бе християнин и вярваше в Църквата той си избра друга съдба и не вдигна очи към голямата политика. Не дойде на Кръглата маса и не се видя с патриарха. Остана при миряните си в Кърджали. Но не за дълго. Онези, които разпокръстиха България се върнаха. И той, и Надя с двете им деца поеха на дълъг път.
Било е писано на Иван пътят му да свърши в Сан Фелиу, а не в Кърджали..
Днес си мисля, че тъкмо неговия дух, тъкмо християнското, тъкмо любовта към хората, недостигаше на онези, които в далечната 90-та изкачиха стълбите на „Св. Александър Невски”.
А коя голяма човешка мечта се е сбъднала без любов?
---------------
* Така си ми казваше
Вчера, докато чаках на опашката пред „Света София” чух мнозина да определят покойника като добър човек, при това с чуство за хумор. Така е. Но понякога и на добрите им писва. И се сещам за снимката на Сашо, излязла през 1996-та в един от юнските броеве на „24 часа”. На нея, бъдещият вицепремиер е гърбом, по риза, със запретнати ръкави, опрял ръце на капака на таксиметрова лада. Край него – суматоха: полицаи, таксиметрови шофьори, разгневени граждани. Текстът под снимката: нещо от рода – я, го виж какъв екстремист е тоя седесар. Ето я и случката накратко.
Прочети целия текст »
Лека му пръст на Александър Божков! Отиде си тихо и незабележимо сред лятната политическа суетня. Сигурно се е надявал, сигурно е виждал още живот пред себе си, защото някъде през юни възстанови музикалното си предаване в „Дарик”. С присъщата си доброжелателност в интервюта за медиите и в блога си успя компетентно да предупреди за трудностите, пред които е изправено новото правителство. Но не му е било писано да продължи.
Прочети целия текст »
От днес блогът ми се хоства в blogger.com. Решението е принудително по ред причини, най-важната, от които е, че бях подложен на хакерска атака месеци наред. Надявам се, че тук е по-сигурно място. И дори непристъпно за онези, които крадат url адреси, инжектират код или пък просто наливат спам Доколкото ми позволява платформата смятам да възстановя сайта в предишния му вид. Все пак, след няколко дни старият сайт ще бъде достъпен посредством линк. Моля да бъда извинен за причинените неудобства. Те бяха и мои.
¬Миналият месец хакнаха блога ми. Предусещах, че нещо ще се случва, покрай наплива за регистрация на потребители със странни имейли, спам-атаки, порнолинкове и ред други неприятности. Направих, каквото можах, но силите бяха неравни. Така че на Цветница хакерът просна своята черна страница с многозначителното: „Hey Admin ! Your Security=0”. Прочети целия текст »
В два седмичника, които определено се свързват с дясното се появиха симптоматични публикации. Вестник „Седем”, например отделя цяла страница на проблема с проникващия в страната ни ислямски фундаментализъм. Текстовете са на Григор Лилов, а под линия редакцията все пак съобщава, че е готова да предостави място и за други мнения. Дори и с тази уговорка не мисля, че публикацията е случайна. Страхувам се, че в средите, които стоят зад седмичника, включително и в ДСБ се изкушават от подобен тип реплики по отнощение на ДПС. Прочети целия текст »
От известно време имам проблеми с поддръжката на блога. Вече съм наясно, че причината не е нито в мене, нито пък в компанията, където е хостнат сайтът. Шегаджии с далеч повече време и опит от мене правят всичко възможно, за да изпитат нервите ми. Този път номерът им беше виртуално копие на кризата с боклука в София. Така под няколко постинга от преди две години се появиха стотици коментари с линкове към порносайтове. Със всичките последици, произтичащи от това. По тази причина, докато реша проблема се наложи да дезаактивирам опцията за коментари в блога, за което разбира се съжалявам. Надявам се скоро да намеря по-добро решение.
На 11 март от 18.30 часа в книжарница “Хеликон” /на ъгъла на Витоша и Патриарха/ ще бъде софийската премиера на поетичната ми книга “Зодиак на смъртта”.
Книгата излезе в края на октомври миналата година, издадена от голямото българско издателство “Жанет 45”. Художник е Румен Жеков.
Пловдивската премиера на Зодиака, която се състоя в края на ноември, предизвика сериозен интерес, като събра над сто души любители на поезията и многобройни медийни отзиви. Тогава в Пловдив “Зодиак на смъртта” бе представена от поета Николай Заяков. Ето само един пасаж от казаното от него:
Прочети целия текст »
Тече последната от четирите дискусии за държавното устройство на партия "Зелените". Този път път разговорът е за съдебната власт. Седя и си мисля, че на младите им трябва малко повече смелост и отрицание на това, което ни заобикаля. Май точно това липсваше на предната дискусия за местното самоуправление. Знам, че едва ли ще е проява на добър тон аз, два пъти по-възрастният от тях, да се правя на революционер. Затова подхождам предпазливо. Прочети целия текст »
Резиденцията на една българска политическа партия, при това мандатоносител, бе окървавена. Дали от високомерие, дали от страх, лидерът и обкръжението му потънаха в мълчание. Няма отговор на въпросите и загадъчните обстоятелства, съпътстващи смъртта на Ахмед Емин. Няма го в медиите и предсмъртното писмо, за което съобщиха от пресцентъра на МВР. Има ги навсякъде, обаче думите на бащата – Хюсеин Ахмед: "Отчаян съм. Безвиновен човек - разстреляха го".Прочети целия текст »
Струва ми се, че това, което става в ДАНС и около него в голяма степен ще предопредели поредния негативен доклад на ЕК за България през януари идната година. Едва ли ще помогнат уволненията и евентуални промени в закона. Обречена предварително е и акцията на Меглена Тачева и опитът за въвеждане у нас на германски опит, т.е. нещо като Комитет Г-10. Не за друго, а защото за разлика от замислено по нашенски Бюро за надзор върху СРС-та, G-10 има абсолютното право да отменя всяка неправомерна заповед за подслушване, включително и на федералните власти.Прочети целия текст »
Тази вечер в Червената къща Иво Инджев представи „Трите лица на тиранията” на Евгений Дайнов. Група граждани бяха препълнили салона, така че имаше и правостоящи. Имаше доста въпроси и беше удоволствие човек да чуе отговорите на водещият и на автора. По-късно, когато палнахме по цигара на свеж въздух, авторът ми надписа екземпляра: „На Пламен. По комшийски!” Прочети целия текст »
В петък, 15 август 2008 в 18 часа край Параклиса за жертвите на комунизма до НДК ще се служи молебен за мир в Грузия и заупокойна панихида за душите на загиналите през последните дни на руско нашествие в тази кавказка, приятелска и съседна на България страна.
Отговорен бизнес – това е нещо, в което вярвам. Това е девизът на Димитър Аврамов, който можете прочетете в сайта на Fcolor.От вчера, т.е. от деня, в който спря блога на Пламен Юруков, собственикът на Fcolorспокойно може да добави още едно определение към бизнеса си-- н а ц и о н а л н оо т г о в о р е н. Прочети целия текст »
Eто и от мен няколко блога. Започвам с Петър Даркев, бургазлия, излюпил се само преди двайсетина дни. Първото му и единствено за сега четиво „Ода за 13-те борсови удари с над 100 процента печалба” си е направо малък бисер. И то в неособено гъсто населената категория бизнес на blog.bg Дано продължи.
Другият е Borninchaos. Знам, че се повтарям с Богомил Шопов, но няма как. С младежа живеем в една кооперация и дори в един апартамент. Много ми се иска да разшири темите. И като за начало ще му предложа да направим заедно един репортаж от следващия flash mob в София. Бирата е от мен.Прочети целия текст »
Ето, че съм тук след дълга пауза. Не заради някакъв потрес от случилото се на 20 май и след това. Причината си е моя. И то вътрешна. Приемете го, че все едно съм се умълчал по време на разговор. Човешко е помълчиш понякога. Плюс това имам още една причина. Срам! Всичките ми прогнози за ново голямо развитие в корупционния скандал не се сбъднаха. Поне във времето. Ситуацията не излезе извън контрол, т.е. играчите се разбраха. Президентът, Доган и о.з. генералите демонстрираха новото интегририрано оръжие.Прочети целия текст »
Време е вече да премина към най-актуалното — изборите за евродепутати. Мисля да направя един сравнителен анализ на платформите на основните партии. Вече сме наясно как българинът си представя членството в Европа, остава да видим как го правят и партиите. Това от една страна. От друга — корупционният скандал и евентуалните последици от него ме накараха да променя малко плановете си. И по тази причина, ще отворя темата за дясното не през юни, а още тези дни. Не за друго, а защото, сигурен съм, предстоят много сериозни промени в Конституцията.Прочети целия текст »
В края на миналата седмица, една сутрин седнах за няколко часа на една от банките в 252 аудитория на Софийския университет. На конференция, организирана от Сдружението за християнска апологетика “Харта”. Темата: Злото и страданието: техните лица в съвременното общество”. Беше удоволствие човек да чуе встъпителната лекция на д-р Брус Литъл.¹ По две причини: професионалният начин на организиране и поднасяне на темата и жизнеутвърждаващия мотив, характерен не само за баптизма, но изобщо за протестантството.Прочети целия текст »
Тези дни, около проекта на берлинския Институт за Източна Европа, журналистиката на прикритие наруши правилата. И излезе на открито. Вчера “Труд” направо си беше “Работническо дело”. От по меките времена, примерно 1988-89 година. А Валерия Велева ¹ — отново в ролята в ролята на Ориана Фалачи.Една италианска журналистка, вече покойница, известна в близкото минало със своя метод на интервю — разпита. Но знаете ли каква разликата между италианката и българката ? Едната обикновено разпитваше много потайни хора, така че всичко си казваха /Хомейни, например/ .Прочети целия текст »