Спукана ни е работата, а не стената на язовира

Има един виц от времето на комунизма. Купил Тодор Живков телевизор на своите родители в Правец, за да го виждат по-често, когато говори по партийните трибуни. Отишъл един да ги види какво правят и видял, че телевизорът е счупен. Кво става? – намусил се първия държавен и партиен ръководител, а Маруца, майка му, казала: „А бе, сине, нали знаеш, че когато беше малък и послъгваше, баща ти и имаше навик да та пляска през устата.”
Не знам дали е здрав телевизора на родителите на вътрещния ни министър, но вчера в „Панорама” на два пъти той излъга без да му мигне окото.
Първата лъжа бе, че неговото министерство не разполагало със законови възможности да реши проблема с язовир „Иваново”. И съответно да предоврати бедствието в Бисер и в околните села. Ако отворим Закона за бедствията, ще видим, че нещата стоят точно обратното. Първо: министърът е натоварен изцяло с контрол за изпълнението на закона. И второ, в чл. 88 пише следното:

Защо Цветанов ходи цивилен, кой провали Прехода и прилично ли е съдия да назначава съдия

По конспиративни съображения

 

Конспирацията е принцип в дейността на вътрешното ни министерство.. Не, не мислете, че се шегувам. Нямам предвид разследването на убийството на Мирослава, нито това на Яна Кръстева, още по-малко – случаят с маскираните полицаи, които нахлуха в дома на семейство Начкови. Конспиративността в действията на ведомството си съвсем законна и се разпростира върху цялостната му многостранна дейност. Тя дори е записана като основен принцип черно на бяло в чл. 5, ал. 5 на Закона за МВР.

Ето защо не се учудвайте, ако понякога по такива съображения телефон 112 не ви отговаря. Или пък ако министър Цветанов шества по телевизиите цивилен, макар че говори предимно за полицейските работи. Също така забравете за подслушването на Ваньо Танов и премиера, за разследването на побоя в Кърджали над семейство Мустафови, както и за ред други случаи, в които съгласно закона МВР „съчетава гласни и негласни методи”.

Вместо това, си припомнете неостаряващия виц за днешната милиция, която не бие, но пък вчерашната налага здраво. И си помислете дали проблемът може да бъде решен с оставката на министър Цветанов. Както вече поиска организираната.. пардон, опозиция. По израза на министъра в сутрешния блок на БТВ.

Да кажем,че проблемът е само в министъра, е да се правим, че това не е суперведомството, което не е мръднало от социализма насам.

Защо не вярвам в днешния фарс

Каните ли се да гостувате на „Дондуков” 2 ? Честно казано, аз – не. Не защото след поканата на президента Плевнелиев пред приемната може да са извият опашки от граждани, които са взели твърде сериозно поканата. По скоро по други три, според мене много съществени причини.
Първата причина е самата институция. Нека слезлият от пиедестала Гоце да говори колкото иска за действената институция, за обединяващата и роля и за това как не бива да бъдат ограничавани нейните правомощия. Знам добре как, кога и поради какви съображения, група неизтрезнели от миналото комунисти, щедро дариха своя партиен ръководител с Държавен съвет, а по-късно Петър Младенов с що годе прилични правомощия, за да дръпнат по-късно килимчето из под краката на претендиращия днес за президентска република Желю Желев.

Приехме почести, спасихме мотрисите, развеселихме германците

Посещението на български държавник в чужбина не е като да гледате камерен спектакъл. Първо репликите на актьорите обикновено са скучни и дори пропити със задължителното в протокола la courtoisie, второ, обедите и вечерите не са пред камерите и трето - подписват се споразумения, които за редовия граданин не са атрактивни.
И все пак, известна прилика има. И тя е в сложната организация. Както в театралния спектакъл зад репликите на актьорите стои безименна редица от сценичния работник, през осветителя, та чак да гардеробиерката, така и в дипломатическия прелива от участници зад кулисите. Със сигурност зад посещението на премиерът Борисов в Германия стоят стотици безименни наши и чужди референти и дипломати. От държавния протокол на МС, от Дирекция „Протокол” на външно министерство,

Този път камшикът е в ръцете на миряните

В навечерието на Коледните празници църквата е на път да повтори евангелската притча за отримането на апостол Петър. Днес, часове след като оповести съгласието си за отварянето на досиетата на висшия клир, решението на Светия синод бе свалено от официалния сайт на Българската православна църква.
Каква е причината за отричането на Църквата от вчерашното и решение, можем само да гадаем. С него или без него, обществото и християнската общност у нас ще научат неща, които отдавна са публична тайна. Бившата ДС има солидно присъствие сред висшия клир

Мистерия около един заем на правителството

На заседанието си в сряда, правителството одобри заем от Българската банка за развитие. Заемът в размер на 335 млн лева ще бъде предоставен на ДФ „Земеделие” за изпълнение на гаранционни схеми по програмата за развитие на селските райони.
80 процента от заемът ще бъде възстановен от Европейската комисия.
До тук добре, ако не бяха някои малки подробности. Например тази, че в стенограмата от заседанието в Пловдив министър Найденов и премиера си говорят за всичко друго, но не и за най-важното – условията по кредита. Т.е. лихва, срокове и начини на издължаване. Звучи невероятно, но от стенограмата личи, че точката се приема и министрите одобряват заем, чиито условия не знаят. Къде по света има правителство, което взема заем без да съобщава условията по него?
Въпросът, разбира се е риторичен с оглед на това, че кабинетът взема пари от своята си банка. Едиствената кредитна институция у нас с преобдаващо държавно участие – Българска банка за развитие.

За Законът на електронните съобщения, правата на потребителите и носът на сержант Коломбо

Обичате ли да четете закони ? Ха-ха.ха! Спокойно! Бъзикам се. Както е казал Оскар Уайлд журналистиката е негодна за прочит, а законите не се възприемат само с четене.* Необходим е нюх. И нос, та макар и подсмърчащ като на покойния сержант Коломбо от едноименния криминален сериал.
Все пак, ако някой ден ви обземе скуката и решите да си пъхнете носа в някой закон, трябва да знаете правило № 1 на законотворците по нашите земи. А то е: законът може и да урежда отношенията между гражданите в дадена област, но за къде са те без държавата. Тъкмо нея ще видите най-напред, ако решите да прочетете Закона за електронните съобщения. От общо 344.те члена, 329 спокойно можем да отнесем към правото на държавата да управлява електронните съобщения, да ги регулира, да издава разрешения, да определя цени, а понякога разходи и пр. пр. Близо една трета от членовете са посветени на Комисията за регулиране на съобщенията, изредени с педантичността на гимназиален даскал от 70-те години на миналия век. Те са толкова много и толкова разнообразни, че ако сте човек със слаби нерви, непременно ще изтичате в най-близката църква и ще запалите свещ. С единствената молба никога ама никога да не дава господ парламентът да ви избира за член на тази комисия.

Какво пише и какво не пише в приоритетите на новия президент

Ден след посението си в БАН, сякаш, за да отдаде значимото на научния подход в живота и в политиката, новоизбраният президент Росен Плевнелие обяви своите десет приоритета по време на предстоящия му мандат. Събитието е важно. Далеч по-важно от приоритетите, които би оповестила, примерно една политическа партия. По причина, че партиите разделят гражданите около различни идеи, а президентът го обединява около една -- националните интереси
Първото, което ще забележите е, че сред приоритетите отсъстват тъкмо тези области, които по силата на Конституцията най-мнго прилягат на държавния глава – външната политика, отбраната и сигурността. Ако вдигнем глава към най-високото място, най-вероятното първата представа в съзнанието ни ще бъде тази за човека, който ни представя пред цял цвят и който е върховен главнокоманадващ.

Подпалвачът не иска да каже мотивите си на полицията

София е на прага на паниката. Тази вечер хиляди столичани ще будуват. Но не само в комплексите Люлин, .Младост и Западен парк, където в рамките на малко повече от месец бяха опожарени 36 автомобила. Най-вероятно към тях ще се присъединят и жителите на центъра. Защото след снощният палеж в неподсредствена близост със сградата на СДВР, станяха ясни две неща. Първото е, че в София вече няма безопасна зона и всичко що е недвижимо имущество на гражданите е под заплаха. Второто --подпалвачът хвърли ръкавицата на самите представители на реда.
Тъкмо последното бе причината директорът на СДВР Валери Йорданов да опровергае своя министър, заявил наскоро, че едва ли в това престъпление има политически мотиви.
В прав текст комисар Йорданов заяви в сутрешният блок на БТВ, че палежите са опит да бъде отклонено общественото мнение от други тежки престъпления, по които полицията работи.

За кожата на един пенсионер

Вчера, в неделния ден, наред с постовите полицаи, ватманите и дежурните в електроснабдяването, на своето работно бе и държавният глава. Малко преди 10 часа той подписа указа и върна за ново разглеждане Закона за Държавното обществено осигуряване. С ветото си президентът се обяви срещу отмяната на щвейцарското правило при преиндексирането на пенсиите, увеличаването на сроковете за обезщетения при болест и безработица и повищаването на пенсионната възраст.
Така той изпълни дълга си и възропта срещу затягането на коланите за сметка на пенсионерите и социално слабите.

Историята на една диплома

Или защо 8 декември е моят личен официален празник

Днес изтича 30-годишната давност върху най-строго пазените ми студентски тайни. Нека ме извинят от Биволъ -- Белият дом може да е достъпен, но когато нещо е записано само в човешката глава, Джулиан Асандж може само да си скубе косите.

Ха.ха, студентски тайни, хайде сега – може би ще засмеете от сърце и ще си помислите, че става дума за хубава разпивка, конфети и зверско сутрешно повръщане в трамвай № 5.

Не, разбира се. Тъкмо обратното. Това е една тъмна, мрачна и дори болезнена история, както казва Цветан Стоянов (чували ли сте това име?) в недовършената си книга „Геният и неговия наставник”. Става дума най-вече за моя студентски гений и за всемогъщия по онова време наставник (БКП) на трудовата, на студентската и дори на свободно шляещата се в „Кравая” * младеж.


Варено яйце му е майката

И така, при първото кандидатстване - в Икономическия институт в Свищов, минах метър и никой не се вгледа в документите. На следващата, обаче нямах този късмет. Заради прекъсване от 3 месеца

Приказка за Синята мечта

Днес празнува своя двайсет и втори рожден най-старата и единствена оцеляла демократична партия в Източна Европа. По ирония на съдбата, нейното дълголетие е призвано да напомня с всяка изминала година за несбъдната синя мечта. Ако трябнва все пак да се разкаже приказката с няколко думи, то тя изглегда така:

В едно далечно време, когато още не е ясно дали е зора зазорила или са се две нощи смесили, демократичните хора нас решили да се разделят на партии, да направят коалиция, да обкръжаг режима отвсякъде и така по-лесно да му видят сметката. Задачата се оказала невъзвможна, защото всяка партия имала своя идея за бъдещето. Един искал партията му да управлява с таланта на целия народ, друг само с енергията на предприемчивите, трети настоявал за връщане на земята в реални граници.

Културно за пенсионната реформа

Какво пише и какво - не, в учебниците на Световната банка

Когато мутрите си назначават счетоводители, те търсят най-добрите, когато си търсят министри – също. Но с каквито се събереш, такъв ставаш. Ето защо, човек не бива да се учудва на бързината, с която дошлият от Световната банка Симеон Дянков, бързо навлезе в ролята, която му се полага. „Съжалявам, пари просто няма“ – това е днешното послание на финансовия министър към стачкуващите и към онези, които се готвят да го направят. Това, разбира се, няма нищо общо с наученото в Световната банка. Там обикновено преподават на бъдещите финансови министри първо да не съжаляват и второ да казват малко по-дълги изречения, например: "Пари няма за неформирани сектори и за лошо управлявани държавни фирми.“ Не за друго, а защото кратката счетоводителска форма би могла да бъде изтълкувана зле: „Съжалявам, пари просто няма, но ако имаше щях да се бръкна.“
Другото, което е научил финансовия министър е типично балканската ни комбинативност, която обикновено се проявава в кризисни ситуции. Направо не е за вярване, но публично той лансира една позната още от 90-те години схема – в случай, че някоя част от компанията е закъсала, продай по-добрата част и с парите спаси закъсалата. Не че идеята за приватизация на товарните п превози е лоша, напротив. Но да оставяш впечатление и то публично, че ще приватизираш, за да спасяваш другата част от БДЖ, не е посочено като добра практика в учебниците на Световната банка. При това не наливането на пари от приватизация ще спаси БДЖ, а както знаем нейното преструктуриране, съкращенията и дори, пепел ми устата – поскъпването на билетчетата.
Но, разбира се, капакът в изказването на Дянков e самоизвайнето на образа на перфектния счетоводител. По-точно- с изявлението, че пенсионната реформа си е работа на социалното министерство. Сиреч това си е работа на Тотю и синдикатите

Стачни етюди

Из дневника ми през седмицата


24 ноември

Днес се ослушвам на терасата ми в Западен парк, но не чувам обичайното потракване и ехото от преминаващия през парка влак за Перник. Явно работата е сериозна. Даже четох някъде, че шефът на КНСБ предупреждава, че стачката може да излезе извън контрол. И то си е така. Разликата между пожарникарското и синдикалното училище е, че в първото се учат да гасят пожари, а във второто- да ги палят. По тази причина не съм конструктивно настроен като лидера на ДСБ Иван Костов, а имам две радикални предложения и съответно два радикални изхода от заплетената ситуация.
Първото е да влезе Германската банка за развитие в компанията, да направи оценка на активите, да разпродаде каквото трябва, да съкрати персонал и срещу съответното заплащане да изготви план за преструктуриране. И, разбира се, да си прибере парите от мотрисите. Германците са добре запознати с българските железопътни дела още от средата на миналия век.

Знам какво направи след миналото лято

Днес, с изявлението на холандския министър по въпросите на миграцията Херд Леерс, отпадна и последната надежда дори за поетапно присъединяване към Шенген. Т.е. първо обхващане на морските и въздушните граници на България и Румъния, а на по-късен етап и на сухопътните.
Изявлението на холандския министър е звучен шамар или по-точно начало на серия от шамари за премиера Борисов. Също така и за също така и за доскорошния отпускар -- вътрешния министър Цветанов, отговорен за подготовката на изпълнението на по-голямата част от клаузите на споразумението. Но най-вече за кабинетът, дошъл на власт, за да ни избави от корупцията. Шамарът е звучен, не за друго, а защото сега управляващите ще трябва да чакат поредния мониторинговия доклад на Европейската комисия през идното лято.

Връзки

Атанас Щерев Блогуващият с пилци Да си отиде комунизмът Де зората - Милен Радев Букворедици Веселин Кандимиров Васил Даков Даниела Горчева Свободата Един син блог Заратустра -- Лъчезар Томов Йордан Янков -- Този щур,шур свят  Мартин Димитров Мизерията на близкото ни минало Милен Радев Наръчник по демокрация Мирослав Джоканов Мираclio Weblog  Огнян Дъскарев Откъслеци от места и хора Пламен Асенов Пламен Бочев Полетът на костенурката Политика в България Откъслеци от места и хора Росен Хинков Румен Янев Руслан Семерджиев Свободинки -- Ваня Панайотова  ­Черна станция ­­megaCherna4.gif ­­ 

 

Медии

 

Е-vestnik Дневник Frog News Кафене Нет Капитал Медиапул Медиа таймс ревю

 

NGO

 

БОИС Национално сдружение на малкия и среден бизнес Асоциацията на българските градове и региони Институт за местно и регионално развитие Институт за пазарна икономика politkovskaya.png Гражданска инициативаlogo.jpg