Пламен Даракчиев

Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Президентът и Конституцията – три хипотези

Хипотеза първа. Президентът на регионите

От четвърт век насам правото на българския президент да предлага промени в Конституцията прашясва в килера, както спокойно можем да нейната глава девета. На това право и на процедурата за промени в Основния закон са посветени само три члена, а в останалите 8 се шири добре познатата ни вехтория – Велико народно събрание. Нещо като москвич – не, а като локомобил от по-миналия век. Макар да е напълно непотребно и да няма никаква стойност, то е един вид ипотека, чрез която мафията може да държи непроменени най-важните условия по договора. Онзи същият договор, по който тя периодично получава от населението крупни безлихвени кредити под формата на бюлетини. Обект на по-нататъшното ни изследване ще бъде не правото на президента да поиска москвича най-сетне да бъде изкаран от килера и да бъде отнесен на бунището на историята. Ще се спрем по скоро и по-обстойно на възможността държавният глава да задейства предложения за промени в Конституция, които са изцяло в правомощиятана обикновеното народно събрание.

Едно необходимо предварително допускане

За целта първо да си представим, че имаме избран държавен глава, който е почтен, компетентен, убеден в това, че мястото на България е в ЕС и НАТО, има визия за бъдещето на страната и притежава кураж да я защити с действия. Освен това нека допуснем също, че той достатъчно прозорлив и е наясно още от първия ден, че тъкмо, заради ценностите, в които е убеден неизбежно ще се кофронтира със статуквото. *

За прехода, за институцията, за персоната и за проклятието, наречено „по-малкото зло“

Както знаем институцията П р е з и д е н т  и персоната, която я заема се неразделими. България не може да остане нито за секунда без едното или без другото.
Дори при хипотезата оставка или прекратяване на правомощията на президента, и на вицепрезидента (от или съответно пред Конституционния съд), до изборите ще имаме държавен глава в лицето на председателя на Народното събрание.
Но в нашата объркана държава, логиката не винаги е продуктивна. Тя е лукс, който се полага, примерно на поляци, чехи или дори на румънци. Но не и на нас, българите. И това е така, защото впоследствие не само персоната може да ви изненада (приятно или пък неприятно), но и самата институция. (Спомнете си отчаяния и - слава богу -- успешен ход на президента Плевнелиев да предоврати клетвата на избрания, но невстъпил в длъжност конституционен съдия Венета Марковска.).

Категории: 

За Гоце, прасетата и хубавите ябълки

 

Тази сутрин в Нова ТВ Гоце не пропусна да намекне за любимата си президентска република. И, разбира се да се застрахова, че това е дългосрочен проект, свързан с Велико народно събрание. Чудя се дали в отчаянието си пуснатият по пързалката експрезидент няма да се опита да подобри резултата си на изборите, развивайки по време кампанията тъкмо тази идея ? Особено сред една част от нашите съграждани, която е петимна за генералско перчене и твърда ръка. Ето защо не бива да махваме с ръка и да оставяме прасетата да ядат хубавите ябълки. Още повече, че годините на прехода често пъти сме следваме този принцип. Справка – профанизацията на идеята за Велико народно събрание от Яни Янев.

Категории: 

Black Sea 2 (2030-та)

"В Черно море искам да виждам платноходки, яхти, туристи, мир и любов.”

 

Бойко Борисов, 16 юни 2017 г.

 

От вчера ми се върти главата сюжет за игрален филм, продължение на "Черно море", трилърът на Кевин Макдоналдс. Действието се развива през 2030 г., когато сме среднобогати, а всяко трето българско семейство има яхта, а всяко пето е декларирало, че спестява за такива. Можеше и да е либрето за опера, но пък там няма хепиенд. Но пък защо да ви натъжавам допълнително след като вчера ревете с глас, заради тези 1 100 млн лв, които ще плащаме всички за реакторите за „Белене“. Ето го в най-общи щрихи сценария за продължението.

2030-та.. У нас процъфтява крайбрежното яхтеното плаване, яхтеният туризъм и мирната свободна любов сред морската шир.

На раздумка през седмицата

Приятно му става человеку като гледа, че в Гражданския съвет освен гражданските работи, никой не забравя и за своите собствени. Макар че строго погледнато, последните пак са граждански. За тази изминалата седмица мога да ви изредя поне няколко. Като започна от новите инициативи на тандема Петьо (Славов) – Мартин (Димитров(, мина през речта на Гроздан Караджов за това как ще ги стигнем швейцарците (в пряката демокрация), продължа през кандидатурата на Гогата Ганев за член на Комисията за защита на конкуренцията и свърша с представянето на новата книга на проф. Тодор Танев.

Категории: 

Осмомартенска жалба

Задава се 8 март, а пък аз съм тъжен, тъжен, като вестникът окръжен. Както казваше в едно далечно време покойният Георги Спасов.

Как хубаво се отцепвахме на този ден ние, мъжете. Какви банкети бяха, какво чудо ! Даже пари не сме давали. Цветята за колежките си бяха от профсъюзната, от партийната и от комсомолската организация. За вас лъжа, за мен истина -- по онова време редакциите още не бяха феминизирани и на пет мъже в редакцията се падаше по една труженичка на перото. Така че другарите не се охарчваха чак толкова много.

Категории: 

Как да не бъдем унищожени

"Ако Европа си позволи да се поддаде на някакъв прикрит неутралитет, а Америка възприеме някаква прикрита форма на изолационизъм, то всичко това, което в продължение на цяло поколение е било празнувано в тази зала, ще бъде застрашено."

Из реч на Хенри Кисинджър в Аахен

Срам наш, насущний

Вчера бе убит млад бежанец пресякъл незаконно границата ни. Невъоръжен. Вероятно влязъл в страната заедно с група бежанци, за да търси по-добър живот у нас  друга страна от ЕС. Изпитах дълбок срам, заради истерията и масовото одобрение на действията на граничните полицаи, която се развихри в медиите и социалните мрежи. И заради това, че мнозина провидяха в убийството национален героизъм, проявен от полицая Вълкан Хамбарлиев.

Категории: 

Изповедта на едно старомодно копеле

Баси, компотника спече!

BG жаргон, автор копеуето Valkov P.

------------

Спокойно мога да кажа за себе си, че съм старомодно копеле. С последното съчетание грубо казано имам предвид човек, който постоянно се препъва в миналото , но пък смело гази в бъдещето. Все едно му е до колене.

Категории: 

Напред към светлото местно бъдеще

Гледам вчера по телевизията предизборната реклама на БСП – на „Позитано“ 20 искат да сменят модела на управление в София. Ха-ха, дръжте ме да не падна ! Още малко червените влъхви ще заговорят за демонтаж на системата. Като СДС в началото на 90-те.

-------------------------

Партията на Иван Славков – „Напред България“, обаче вече го направи. Малък Тошко рече от телевизионния екран „25 години стигат !“. Само дето не вдигна двата пръста. Но той знае къде да спре. Иначе щяха да изпопадат изкуствените ченета на избирателите му. И после иди се оправяй – освен кепабче, ще трябва и за ченета да се охарчиш.

Категории: 

Страници

В ковачницата на чуковете

hammer160.jpgКакво не знаем за ДС и как ще го научим І

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІ

или за партизанското движение след 9 септември

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІІ

-- официалната и неофициалната страна на службите

­

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.