Блогът на Пламен Даракчиев

Каните ли се да гостувате на „Дондуков” 2 ? Честно казано, аз – не. Не защото след поканата на президента Плевнелиев пред приемната може да са извият опашки от граждани, които са взели твърде сериозно поканата. По скоро по други три, според мене много съществени причини.
Първата причина е самата институция. Нека слезлият от пиедестала Гоце да говори колкото иска за действената институция, за обединяващата и роля и за това как не бива да бъдат ограничавани нейните правомощия. Знам добре как, кога и поради какви съображения, група неизтрезнели от миналото комунисти, щедро дариха своя партиен ръководител с Държавен съвет, а по-късно Петър Младенов с що годе прилични правомощия, за да дръпнат по-късно килимчето из под краката на претендиращия днес за президентска република Желю Желев.

Посещението на български държавник в чужбина не е като да гледате камерен спектакъл. Първо репликите на актьорите обикновено са скучни и дори пропити със задължителното в протокола la courtoisie, второ, обедите и вечерите не са пред камерите и трето - подписват се споразумения, които за редовия граданин не са атрактивни.
И все пак, известна прилика има. И тя е в сложната организация. Както в театралния спектакъл зад репликите на актьорите стои безименна редица от сценичния работник, през осветителя, та чак да гардеробиерката, така и в дипломатическия прелива от участници зад кулисите. Със сигурност зад посещението на премиерът Борисов в Германия стоят стотици безименни наши и чужди референти и дипломати. От държавния протокол на МС, от Дирекция „Протокол” на външно министерство,

В навечерието на Коледните празници църквата е на път да повтори евангелската притча за отримането на апостол Петър. Днес, часове след като оповести съгласието си за отварянето на досиетата на висшия клир, решението на Светия синод бе свалено от официалния сайт на Българската православна църква.
Каква е причината за отричането на Църквата от вчерашното и решение, можем само да гадаем. С него или без него, обществото и християнската общност у нас ще научат неща, които отдавна са публична тайна. Бившата ДС има солидно присъствие сред висшия клир

На заседанието си в сряда, правителството одобри заем от Българската банка за развитие. Заемът в размер на 335 млн лева ще бъде предоставен на ДФ „Земеделие” за изпълнение на гаранционни схеми по програмата за развитие на селските райони.
80 процента от заемът ще бъде възстановен от Европейската комисия.
До тук добре, ако не бяха някои малки подробности. Например тази, че в стенограмата от заседанието в Пловдив министър Найденов и премиера си говорят за всичко друго, но не и за най-важното – условията по кредита. Т.е. лихва, срокове и начини на издължаване. Звучи невероятно, но от стенограмата личи, че точката се приема и министрите одобряват заем, чиито условия не знаят. Къде по света има правителство, което взема заем без да съобщава условията по него?
Въпросът, разбира се е риторичен с оглед на това, че кабинетът взема пари от своята си банка. Едиствената кредитна институция у нас с преобдаващо държавно участие – Българска банка за развитие.

Обичате ли да четете закони ? Ха-ха.ха! Спокойно! Бъзикам се. Както е казал Оскар Уайлд журналистиката е негодна за прочит, а законите не се възприемат само с четене.* Необходим е нюх. И нос, та макар и подсмърчащ като на покойния сержант Коломбо от едноименния криминален сериал.
Все пак, ако някой ден ви обземе скуката и решите да си пъхнете носа в някой закон, трябва да знаете правило № 1 на законотворците по нашите земи. А то е: законът може и да урежда отношенията между гражданите в дадена област, но за къде са те без държавата. Тъкмо нея ще видите най-напред, ако решите да прочетете Закона за електронните съобщения. От общо 344.те члена, 329 спокойно можем да отнесем към правото на държавата да управлява електронните съобщения, да ги регулира, да издава разрешения, да определя цени, а понякога разходи и пр. пр. Близо една трета от членовете са посветени на Комисията за регулиране на съобщенията, изредени с педантичността на гимназиален даскал от 70-те години на миналия век. Те са толкова много и толкова разнообразни, че ако сте човек със слаби нерви, непременно ще изтичате в най-близката църква и ще запалите свещ. С единствената молба никога ама никога да не дава господ парламентът да ви избира за член на тази комисия.

Ден след посението си в БАН, сякаш, за да отдаде значимото на научния подход в живота и в политиката, новоизбраният президент Росен Плевнелие обяви своите десет приоритета по време на предстоящия му мандат. Събитието е важно. Далеч по-важно от приоритетите, които би оповестила, примерно една политическа партия. По причина, че партиите разделят гражданите около различни идеи, а президентът го обединява около една -- националните интереси
Първото, което ще забележите е, че сред приоритетите отсъстват тъкмо тези области, които по силата на Конституцията най-мнго прилягат на държавния глава – външната политика, отбраната и сигурността. Ако вдигнем глава към най-високото място, най-вероятното първата представа в съзнанието ни ще бъде тази за човека, който ни представя пред цял цвят и който е върховен главнокоманадващ.

София е на прага на паниката. Тази вечер хиляди столичани ще будуват. Но не само в комплексите Люлин, .Младост и Западен парк, където в рамките на малко повече от месец бяха опожарени 36 автомобила. Най-вероятно към тях ще се присъединят и жителите на центъра. Защото след снощният палеж в неподсредствена близост със сградата на СДВР, станяха ясни две неща. Първото е, че в София вече няма безопасна зона и всичко що е недвижимо имущество на гражданите е под заплаха. Второто --подпалвачът хвърли ръкавицата на самите представители на реда.
Тъкмо последното бе причината директорът на СДВР Валери Йорданов да опровергае своя министър, заявил наскоро, че едва ли в това престъпление има политически мотиви.
В прав текст комисар Йорданов заяви в сутрешният блок на БТВ, че палежите са опит да бъде отклонено общественото мнение от други тежки престъпления, по които полицията работи.

Вчера, в неделния ден, наред с постовите полицаи, ватманите и дежурните в електроснабдяването, на своето работно бе и държавният глава. Малко преди 10 часа той подписа указа и върна за ново разглеждане Закона за Държавното обществено осигуряване. С ветото си президентът се обяви срещу отмяната на щвейцарското правило при преиндексирането на пенсиите, увеличаването на сроковете за обезщетения при болест и безработица и повищаването на пенсионната възраст.
Така той изпълни дълга си и възропта срещу затягането на коланите за сметка на пенсионерите и социално слабите.

Или защо 8 декември е моят личен официален празник

Днес изтича 30-годишната давност върху най-строго пазените ми студентски тайни. Нека ме извинят от Биволъ -- Белият дом може да е достъпен, но когато нещо е записано само в човешката глава, Джулиан Асандж може само да си скубе косите.

Ха.ха, студентски тайни, хайде сега – може би ще засмеете от сърце и ще си помислите, че става дума за хубава разпивка, конфети и зверско сутрешно повръщане в трамвай № 5.

Не, разбира се. Тъкмо обратното. Това е една тъмна, мрачна и дори болезнена история, както казва Цветан Стоянов (чували ли сте това име?) в недовършената си книга „Геният и неговия наставник”. Става дума най-вече за моя студентски гений и за всемогъщия по онова време наставник (БКП) на трудовата, на студентската и дори на свободно шляещата се в „Кравая” * младеж.

Варено яйце му е майката

И така, при първото кандидатстване - в Икономическия институт в Свищов, минах метър и никой не се вгледа в документите. На следващата, обаче нямах този късмет. Заради прекъсване от 3 месеца

Днес празнува своя двайсет и втори рожден най-старата и единствена оцеляла демократична партия в Източна Европа. По ирония на съдбата, нейното дълголетие е призвано да напомня с всяка изминала година за несбъдната синя мечта. Ако трябнва все пак да се разкаже приказката с няколко думи, то тя изглегда така:

В едно далечно време, когато още не е ясно дали е зора зазорила или са се две нощи смесили, демократичните хора нас решили да се разделят на партии, да направят коалиция, да обкръжаг режима отвсякъде и така по-лесно да му видят сметката. Задачата се оказала невъзвможна, защото всяка партия имала своя идея за бъдещето. Един искал партията му да управлява с таланта на целия народ, друг само с енергията на предприемчивите, трети настоявал за връщане на земята в реални граници.

Какво пише и какво - не, в учебниците на Световната банка

Когато мутрите си назначават счетоводители, те търсят най-добрите, когато си търсят министри – също. Но с каквито се събереш, такъв ставаш. Ето защо, човек не бива да се учудва на бързината, с която дошлият от Световната банка Симеон Дянков, бързо навлезе в ролята, която му се полага. „Съжалявам, пари просто няма“ – това е днешното послание на финансовия министър към стачкуващите и към онези, които се готвят да го направят. Това, разбира се, няма нищо общо с наученото в Световната банка. Там обикновено преподават на бъдещите финансови министри първо да не съжаляват и второ да казват малко по-дълги изречения, например: "Пари няма за неформирани сектори и за лошо управлявани държавни фирми.“ Не за друго, а защото кратката счетоводителска форма би могла да бъде изтълкувана зле: „Съжалявам, пари просто няма, но ако имаше щях да се бръкна.“
Другото, което е научил финансовия министър е типично балканската ни комбинативност, която обикновено се проявава в кризисни ситуции. Направо не е за вярване, но публично той лансира една позната още от 90-те години схема – в случай, че някоя част от компанията е закъсала, продай по-добрата част и с парите спаси закъсалата. Не че идеята за приватизация на товарните п превози е лоша, напротив. Но да оставяш впечатление и то публично, че ще приватизираш, за да спасяваш другата част от БДЖ, не е посочено като добра практика в учебниците на Световната банка. При това не наливането на пари от приватизация ще спаси БДЖ, а както знаем нейното преструктуриране, съкращенията и дори, пепел ми устата – поскъпването на билетчетата.
Но, разбира се, капакът в изказването на Дянков e самоизвайнето на образа на перфектния счетоводител. По-точно- с изявлението, че пенсионната реформа си е работа на социалното министерство. Сиреч това си е работа на Тотю и синдикатите

Из дневника ми през седмицата

24 ноември

Днес се ослушвам на терасата ми в Западен парк, но не чувам обичайното потракване и ехото от преминаващия през парка влак за Перник. Явно работата е сериозна. Даже четох някъде, че шефът на КНСБ предупреждава, че стачката може да излезе извън контрол. И то си е така. Разликата между пожарникарското и синдикалното училище е, че в първото се учат да гасят пожари, а във второто- да ги палят. По тази причина не съм конструктивно настроен като лидера на ДСБ Иван Костов, а имам две радикални предложения и съответно два радикални изхода от заплетената ситуация.
Първото е да влезе Германската банка за развитие в компанията, да направи оценка на активите, да разпродаде каквото трябва, да съкрати персонал и срещу съответното заплащане да изготви план за преструктуриране. И, разбира се, да си прибере парите от мотрисите. Германците са добре запознати с българските железопътни дела още от средата на миналия век.

Днес, с изявлението на холандския министър по въпросите на миграцията Херд Леерс, отпадна и последната надежда дори за поетапно присъединяване към Шенген. Т.е. първо обхващане на морските и въздушните граници на България и Румъния, а на по-късен етап и на сухопътните.
Изявлението на холандския министър е звучен шамар или по-точно начало на серия от шамари за премиера Борисов. Също така и за също така и за доскорошния отпускар -- вътрешния министър Цветанов, отговорен за подготовката на изпълнението на по-голямата част от клаузите на споразумението. Но най-вече за кабинетът, дошъл на власт, за да ни избави от корупцията. Шамарът е звучен, не за друго, а защото сега управляващите ще трябва да чакат поредния мониторинговия доклад на Европейската комисия през идното лято.

Днес Конституционния труд, отмени уредбата в закона, съобразно който агентите на бившата ДС се освобождават от тежък дипломатически труд. Правдата възтържествува благодарение на елитната бригада „Гоце“ от конституционни съдии плюс патриотично настроени прокурори от времето на възродителния процес като например Георги Петканов.
Разбира се, че не трябва да забравяме и заслугата на председателя Евгени Танчев *, сега виден конституционалист, а преди 10 ноември като още по-виден критик на буржоазната американската революция от 1789 година и на капиталистически уклони на нейните бащи.
Но нали не си мислите, че само ченгетата-дипломати са ни проблема?

Платон от Красно село и Александър от Модерно предградие

Дилемата се задълбочава, но решението идва тъкмо навреме, преди симпозиума *

Платон: Не е достатъчно, защото всички тези тежки реформи изискват огромна енергия. Но нямам предвид енергични министри, а най-вече енергични граждани.
Александър: Съгласен съм. Дори и при тимокрацията понякога реформите отгоре не са успешни, защото гражданите стоят и гледат отстрани, та камо ли при демокрацията.
Платон: Но у нас, Александре, те гледат отстрани, защото първостроителите са овластили не индивида, а най-вече колектива. Както знаеш в такива случаи, колективът се смалява много бързо до групата на управляващите. Те представляват гражданите, а в свободното си време крадат от тях. На свой ред пък гражданите са заети да произвеждат, за да има за крадене.
Александър: Вярно, така стоят нещата. Тъкмо по тези причина в обществото липсва енергия, както казват някои.
Платон: Не вярвай на лукавите публицисти, Александре. И у човека, и в обществото като цяло дреме енергия, която е недостъпна за човешките сетива. Ти, например, виждал ли си атом?
Александър: Страхувам се, че това все още не се удало на нито един смъртен.

Платон: Но вярвам няма да отречеш, че атомът съществува и че в него има заложена чудовищна енергия. За да бъде тя освободена и да настъпи верижната реакция, която ще донесе светлина в дома ти, трябва ядрото да атома да бъде предизвикано.