Пламен Даракчиев

Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Как да се отнасяме с Русия

или защо русите наистина разбират (само) от сила

Тези дни моят приятел, преводачът Огнян Дъскарев, писа на стената си във Фейсбук за политическата коректност. По-конкретно за твърде актуалната напоследък разделителна линия, прокарвана от западни политици и публицисти що се отнася до Путин и до руския народ.
Мисля, че той напълно прав. Погрешно е да разсъждаме за Путин, за неговото обкръжение и авторитарното му управление, без да си даваме сметка за това, че огромната част от руснаците го подкрепят. И него, и този тип управление. При това твърде категорично (81 процента по данни от 30.12.2014 г.).
Впрочем това не бива да ни учудва. Но и не би трябвало да ни води към крайни изводи. Просто отвреме-навреме се случва народите на континента (а и не само на него )да ги обхваща масово безумие. Справка: Германия по времето на Хитлер и национал-социализма.

Стратегия с часовников механизъм ІІ

Истината и само истината….

С понятието п о л и т и ч е с к а  к о р е к т н о с т обикновено обозначаваме либералния възглед по сексуални, расови и екологични въпроси. В случай, че влезете в политиката, много бързо ще разберете, че известна ловкост в това отношение и заобикалянето на остри противоречия, вместо да търсите тяхното решение, ви носи несравним комфорт.
 

За едно друго измерение на „политическата коректност“
 

Без никакво усилие, бихме могли да прехвърлим това понятие в сферата на отношенията в една държава, в която миналото е все още непрочетено, а бъдещето – предовратено. Нашата държава, имам предвид. Става дума, разбира се за лицемерие. Всеобщо и дори в някаква степен желано лицемерие. Не сте ли чули някой да казва – хайде, стига толкова, не ви ли омръзна за говорите и пишете за комунизъм, дайте ни най-вече някакво спокойствие и визия за бъдещето. Ще рече човек, че трябва да бъде търпеливи, внимателни и деликатни не само към обагрен в червено „етнос“, но също така да пазим неговите традиции, култура, идея за народност и държава. Нали трябва да сме първите балами, ако смятаме, че комунизмът това е преди всичко и най-вече една ретроградна политическа партия, откровено почитаща съветската окупация на България и превратът на 9-ти септември 1944 г. ? Или пък освен в нея, да го привидим също така в бронзовите и каменни монументални недоразумения, с които е осеяна страната ни ? Или пък да разглеждаме прословутите мрежи на прехода и ченгетата като тема сама за себе си ?

Стратегия с часовников механизъм

Или за това как можем да го отнесем, ако не чуем навреме цъкането от пакета с предложенията за съдебна реформа

Тъкмо се зарадвахме, че Стратегията за съдебната реформа бе подкрепена в парламента с не какво да е, а с конституционно мнозинство и ето, че изборът на председател на Касационния съд, ни върна отново на земята. Мафията отвърна на удара като доизгради вътрешната цитадела в крепостта в лицето на „тримата големи“ – главният прокурор и председателите на върховните съдилища. Властовият ресурс, съсредоточен в техните ръце разширява сериозно възможностите на „охранните сили“ за съпротива срещу реформите. Ето защо не можем да бъдем оптимисти, че структурната реформа (най вече разделянето на ВСС на съсловни колегии и децентрализацията на прокуратурата) ще бъде осъществена още през тази година. И дори до лятото, срокът, който вече заяви правосъдния министър Христо Иванов.
Освен съпротивата отвътре, обаче има други фактори, които в перспектива биха могли да компроментират усилията на управляващото мнозинство.

Какво не достига във визията за съдебна реформа

 

Лично аз нямам съмнение, че за първи път от много години насам, сред управляващите има политическа воля за радикални промени в съдебната власт.

Защо метлата в МВР трябва да има два края

Да, в МВР и в службите трябва да заиграе метлата, както заяви днес Радан Кънев. При това не необходимо да се чакат доказателствата, че участниците в протестите през миналата и по-миналата година са били подслушвани.  За вътрешното ведомство, в сегашното му състояние, трябва да е валиден принципът на чорбаджи Марко, който опердашвал наследника си не след като счупи стомната за вода, а преди това.

Апология на непрофесионалиста

Свобода е свободата да кажеш, че две и две е равно на четири
Джордж Оруел

Понякога съм твърде търпелив. Да кажем, че се съобразявам с чуждото мнение повече, отколкото е необходимо.

Иначе приемам, че нормалният човек има нужда от забележките и мнението на околните. Така, както здравият организъм изпитва остра необходимост от витамини. Особено сега, през зимния сезон. И все пак, на опаковката, която държа на шкафа в кухнята пише – не повече от една таблетка на ден. Предозирането (с чуждо мнение)може да доведе до непредвидими последици. В случая за собствения разум и на човека, част от обществото, в което информацията е достъпна и евтина суровина за скъпоструващото знание.

Така например, у дома си имам учителка, която ми казва – не е твоя работа да размишляваш върху проблемите на образованието. Преподаватели и управленците, които работят в тази сфера ги разбират далеч по-добре от тебе? Вярно е. Не съм специалист в тази област.

За състава на Народното събрание

Като гледам тъпоумните питания и въпроси към министрите на една част и от друга -- истеричните публични крясъци на друга (пишман патриотите), не мисля, че можем да бъдем особено доволни от състава на сегашното Народно събрание.
През последните десетина години българският парламент е с най-нисък рейтинг сред останалите нистутиции. Причината за това не са само противоречивите решения, които нерядко вземат депутатите, нито пък единствено корпоративните и тяснопартийни интереси, които прокарват мнозинствата вътре в него.

България трябва да участва пълноценно в опазването на мира и на международния правов ред

Днес в Брюксел тече срещата на министрите на отбраната от страните-членки на НАТО.  На форума ще бъде обсъден твърде важния въпрос изграждането контролно-командни центрове на Алианса в шест източноевропейски страни – България, Литва, Латвия, Естония, Румъния и Полша. През идната 2016 г. Дейността на центровете ще бъде координирана от централния щаб в полския град Шчечин. У нас контролно-командния елемент ще бъде разположен в София, в една от сградите на Министерството а отбраната.

Армия и политика

Банална истина е, че войната от края на 20-ти и началото на 21 век е доста по-различна от всички предходни военни стълкновения в историята на човечеството. В общи линии принципите за водене на война, формулирани от Карл фон Клаузевиц си остават актуални. Но пък в днешно време никой не поставя за цел „разоръжаването и повалянето на врага“. Да не говорим за това, че крилата фраза на военният теоретик, че войната е продължение на политиката, но с други средства отдавна не е актуална. Тъкмо обратното – в днешно време политиката и дипломацията са съществена част от войната. И най-яркото свидетелство за това видяхме в края на 90-те, по време на косовската криза, когато и военни , и политици разговаряха активно с Милошевич, докато самолетите на НАТО поразяваха цели в Белград.

Поклон и простете за това, че все още не сме изпълнили своя дълг !

Поклон пред жертвите на комунистическия режим !
Пред десетките хиляди, които бяха избите без съд и присъда, непосредствено след окупацията на страната ни от Съветската армия. Пред 2730-те осъдени смърт от така наречения народен съд (не ми дава сърце да го изпиша с главна буква, тъй като не е нищо друго от средство и орган в ръцете на комунистите).
Пред загиналите с оръжие в ръка участниците в горянското движение. П
ред хилядите, оставили костите в комунистическите концентрационни лагери или убити в затворите.
Пред разстреляните или малтретирани до смърт наши сънародници от турски произход по време на така наречения възродителен процес.
Въпреки тези невиждани злодеяния, следствие от окупацията на България от Съветската армия и инсталирането на марионетен комунистически режим, днес у нас им парламентарно представена партия, която продължава да славослови 9 септември 1944 г., и да води своето потекло от БРК (к) и БКП. Гавра с паметта на жертвите е, че паметниците на съветските окупатори продължават да стърчат в София и други градове на страната. Гавра е и това, че портретът на Георги Димитров, предал Родината си на окупаторите и разпоредил смъртните присъди, издадени на днешния ден , продължава да „краси“ коридорите на днешния Министерски съвет. Все още не сме изпълнили дълга си към мъчениците на България.
Затова заедно с почитта, днес трябва да сведем глави и с молба за прошка.

Петъчни конфузи в пленарната зала

Защо все пак любопитството и наивните въпроси на някои народни представители не са толкова невинни

Вчера министърът на отбраната Николай Ненчев взе участие в парламентарния контрол. Според моето скромно мнение депутатска мисъл и съответно усърдие бяха вложени само в 3 от общо 16-те въпроса. Останалите 13 за съжаление бяха пропиляно време и съответно пари на данъкоплатците.
Една част от тях бяха основани на хипотези и предположения. Например, дали евентуално български офицери-травестити (!?) не са участвали на форум във Вашингтон, проведен през септември м.г. Или пък : колко бази и НАТО у нас и дали на територията ни ще бъде разположено ядрено, химическо и бактериологично оръжие (забележете, че за последните две сме ратифицирали международни конвенции за тяхната забрана и депутатът Илиан Тодоров би трябвало да го знае).

В сферата на хипотезите и евентуалностите

 

Подобен е и въпросът на народният представител Велизар Енчев „относно намерение на военния министър да направи публично достояние секретни документи, намиращи се в служба „Военна информация“.

Страници

Последвай ме

 
 

В ковачницата на чуковете

hammer160.jpgКакво не знаем за ДС и как ще го научим І

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІ

или за партизанското движение след 9 септември

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІІ

-- официалната и неофициалната страна на службите

­

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.