Пламен Даракчиев

Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

За една предишна фасада, за доклада на Тодор Гагалов и за шведката, която изяде повишението на Митьо Гестапото

Белово, 30 септември 1989 г. Някъде около 9 часа сутринта. С Тодор Гагалов седим един срещу на трикраки столчета и играем шах. По онова време той е в средата на 40-те, винаги с костюм и вратовръзка и изглежда най-сериозно от всички нас. Стойката му като на царски офицер, но гладкообръснатото му лице и подкастрени мустачки те разколебава. Ако не го познаваш можеш да го помислиш за шеф на финансовата дирекция в някой окръжен народен съвет.

Или-Или

Разказ по действителен случай, който предстои

Ожаднял съм и влизам в SubWay под НДК. Тъкмо да седна на едно от високите столчета до прозореца и виждам приятел да ми маха с ръка. Премествам се при него. Не съм го виждал от години. Всичко му е наред на човека. Като изключим това, че от няколко месеца са в раздяла с жена. Фактическа, както казват юристите.
-- Най-лошото е, че тя не казва нито д а, нито пък н е -- въздъхва съкрушено той. – Въобще не можеш да си представиш какво ми е.
Лошото е, че мога. Такава ми е маята, че ако бях станал лекар или свещеник, едва ли щях да обръгна професионално. Вероятно щях да страдам с всеки пациент съответно да скърбя за всеки покойник, който опявам.
-- Чудя се каква може да е причината – продължава моя приятел и лицето му придава такова изражение, че все едно умира от зъбобол.

Образ и подобие

Момчето не се ли казва Славомир ?  – пита с променен глас моят приятел.
-- Да, откъде знаеш ? – ръката ми с гроздовата замръзва точно на половината път.
Привечер е. Седим в някогашния ресторант „Варна“, на другия край на днешния „Радисън“, до къщата на Яблански.  Отвъд високите френски прозорци с полуспуснати тежки завеси снегът вали на парцали. Не сме се виждали от години и на свой ред му разказвам за митарствата си през последната година. Включително за Боян и Лора, приютили ме за някой и друг месец в своята квартира, пренаселена и без това от дисидентстващи субекти.

Как не спечелих от собствената си неизбежна и предстояща във времето смърт

--Жена ми, нали знаеш, че един ден всички ще умрем – изричам аз тази мъдрост и паля нова цигара.
Светът е прекрасен, цялото ми същество ликува, усещането за щастие е направо непоносимо. По тази причина се старая да си придам съвсем небрежен вид. Дори пускам няколко колелца и разсеян поглед, обхождащ кухничката, все едно не съм си у дома.

Зимата на 1997-ма, План „Б“ и уроците на историята

Без да отричам тласъка, който дадоха събития от зимата на 1997 г., най-малкото това, че страната пое пътят към членството в ЕС и НАТО, днес от дистанцията на годините, смятам, че пропуснахме невероятен шанс. Шанс с разум, визия и кураж да бъде обърната тенденцията и да бъдат решени окончателно проблеми, пред които е изправено днешното поколение.
Ще бъде елементарно да сведем този пропуснат шанс единствено до неотворените досиета и несъстоялата се лустрация. Въпросът е далеч по-сложен. И няма как да го разгледаме извън контекста на ключовите събития от началото на прехода. Истината, онази, която сега нагарча и ни прави скептици е, че макар и на гребена на вълна и при една съкрушителна победа на изборите през пролетта на 1998 г. , тогавашното поколение политици за съжаление пуснаха в действие план „Б“. По-конкретно казано – тогавашната управленска програма на ОДС „България 2001“.

Марешки прави вестник

2002 година, някъде средата на март. България не е съвсем на дъното (благодарение на предходното правителство) и Царя се възползва с всички сили, за да промени този факт. Затова пък аз самият съм на дъното – ни работа, нито пари, ни дом. В днешно време е много лесно да изпаднеш в такива ситуация -- достатъчно е да теглиш една майна на някой от силните на деня. Но, както винаги аз съм избрал по-сложния път.

Президентът и Конституцията – три хипотези

Хипотеза първа. Президентът на регионите

От четвърт век насам правото на българския президент да предлага промени в Конституцията прашясва в килера, както спокойно можем да ннаречем нейната глава девета. На това право и на процедурата за промени в Основния закон са посветени само три члена, а в останалите 8 се шири добре познатата ни вехтория – Велико народно събрание. Нещо като москвич – не, а като локомобил от по-миналия век. Макар да е напълно непотребно и да няма никаква стойност, то е един вид ипотека, чрез която мафията може да държи непроменени най-важните условия по договора. Онзи същият договор, по който тя периодично получава от населението крупни безлихвени кредити под формата на бюлетини. Обект на по-нататъшното ни изследване ще бъде не правото на президента да поиска москвича най-сетне да бъде изкаран от килера и да бъде отнесен на бунището на историята. Ще се спрем по скоро и по-обстойно на възможността държавният глава да задейства предложения за промени в Конституция, които са изцяло в правомощиятана обикновеното народно събрание.

Едно необходимо предварително допускане

За целта първо да си представим, че имаме избран държавен глава, който е почтен, компетентен, убеден в това, че мястото на България е в ЕС и НАТО, има визия за бъдещето на страната и притежава кураж да я защити с действия. Освен това нека допуснем също, че той достатъчно прозорлив и е наясно още от първия ден, че тъкмо, заради ценностите, в които е убеден неизбежно ще се кофронтира със статуквото. *

За прехода, за институцията, за персоната и за проклятието, наречено „по-малкото зло“

Както знаем институцията П р е з и д е н т  и персоната, която я заема се неразделими. България не може да остане нито за секунда без едното или без другото.
Дори при хипотезата оставка или прекратяване на правомощията на президента, и на вицепрезидента (от или съответно пред Конституционния съд), до изборите ще имаме държавен глава в лицето на председателя на Народното събрание.
Но в нашата объркана държава, логиката не винаги е продуктивна. Тя е лукс, който се полага, примерно на поляци, чехи или дори на румънци. Но не и на нас, българите. И това е така, защото впоследствие не само персоната може да ви изненада (приятно или пък неприятно), но и самата институция. (Спомнете си отчаяния и - слава богу -- успешен ход на президента Плевнелиев да предоврати клетвата на избрания, но невстъпил в длъжност конституционен съдия Венета Марковска.).

Категории: 

За Гоце, прасетата и хубавите ябълки

 

Тази сутрин в Нова ТВ Гоце не пропусна да намекне за любимата си президентска република. И, разбира се да се застрахова, че това е дългосрочен проект, свързан с Велико народно събрание. Чудя се дали в отчаянието си пуснатият по пързалката експрезидент няма да се опита да подобри резултата си на изборите, развивайки по време кампанията тъкмо тази идея ? Особено сред една част от нашите съграждани, която е петимна за генералско перчене и твърда ръка. Ето защо не бива да махваме с ръка и да оставяме прасетата да ядат хубавите ябълки. Още повече, че годините на прехода често пъти сме следваме този принцип. Справка – профанизацията на идеята за Велико народно събрание от Яни Янев.

Категории: 

Страници

В ковачницата на чуковете

hammer160.jpgКакво не знаем за ДС и как ще го научим І

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІ

или за партизанското движение след 9 септември

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІІ

-- официалната и неофициалната страна на службите

­

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.