Едно от ключовите изречения в черновата от доклада на ЕК за България, публикуван вчера в портал Evrope.bg е:

Дори със сега съществуващите структури - и въпреки техните недостатъци - България трябваше да бъде в състояние да покаже резултати в борбата срещу организираната престъпност и корупцията и да разплете мрежата от конфликти на интереси и видимите връзки между политическата класа, бизнеса и организираната престъпност.

Малко по-нататък в доклада се извежда заключението, че е необходимо „ново начало”, а не просто продължаване на процеса на реформи.

Правителството е подценило препоръките на Брюксел, каза вчера Меглена Плугчиева. Меко казано от нейна страна. Впрочем,както подобава на член на кабинета. Истината, обаче е съвсем друга. Бившите комунисти, които управляват България направиха и правят всичко възможно, така че да заобиколят най-важното в тези препоръки: реформата в съдебната власт, корупцията и борбата с организираната престъпност.

Скандалът около президента, както и очаквания силно критичен доклад на Европейската комисия за България отваря широко поле за действие на опозицията. Но не бива да бъдем прекалени оптимисти в това отношение.  Основание да мисля така е вчерашната декларация на ПГ на ДСБ. Ако я прегледаме внимателно ще видим, че там се искат серия от мерки, коя от коя по неравностойна.

Така се е нарекъл човекът, който вчера хакна сайта ми и пусна анкета за тютюнопушеното от мое име. Това е гавра с достойнството ми на заклет пушач, но ще го преживея някак си. Моля да бъда извинен за случило се.

У нас няма за кого да кажат като за покойния проф. Бронислав Геремек: „Този е професор по обществени маргиналии и безредие в средновековен Париж”. Поне към днешна дата. Колкото и да критикуват дясното и дори да странят от него, интелектуалците в България вече са поразени също като него от вируса на примирението. И доколкото чуваме критики в публичното пространство, то те се отнасят до отделни елементи на политическата система. И цялата работа заприличва на някогашната измишльотина за голямата и малката правда.

Вчера политолози и социолози в България се обединиха около тезата, че криза в политическата система няма. Има криза в партийното представителство. И всичкото това, за да бъде натрит на носа на Първанов! Не че няма нужда от това. Не че не е прав Георги Лозанов за това, че президентът си прави пиар. Но локализирането на кризата единствено до партийното представителство от толкова авторитети може само да зарадва хората на статуквото у нас.

или защо е лесно с Пламен Юруков, а  трудно с Ахмед Доган

Както е известно много от сегашните ни управници не са от бизнеса. Не са били предприемачи, както следва: Георги Първанов, Сергей Станишев, Георги Пирински и Ахмед Доган. Симеон Сакскобургготски е по-специален случай, поради някои залитания в тази област. Но не е известно например с колкото е забогатял мароканския крал вследствие на неговото консултантско съдействие преди двайсетина години. Ако някой от тези хора е работил някога през годините на свой риск и за своя сметка, най-вероятно щяхме да знаем повече за него.

Един от големите проблеми на сегашните десни партии у нас е тяхната непоследователност. И в идеите, и в действията. Образцов пример в това отношение е избирателната система. Онзи ден на сбирката при президента Надежда Михайлова, т.е. тази, която оповести публично 24-те идеи на СДС преди няколко години разви твърде обтекаемата теза за пропорционална листа с преференции. Нещо повече, според Медиапул тя е определила преференциалното гласуване като по-добро от мажоритарното.  А в 5-та точка на идеите, подписани от нея е записано категорично: Мажоритарни избори на част от народните представители и пропорционални за останалите. Към подобен извод и водят и принципите, заложени в действащата програма на СДС: Пределно засилване и укрепване на мажоритарния подбор на народни представители. Не е ясна и другата Михалова –Екатерина. Като че ли в ДСБ дават приоритет на други неща – ограничаванена на фантомите, контрол върху финансирането на партиите и пр.

Промяната на политическата система -- задължителна. Това е заглавието на днешната  статия на Мишо Константинов в "Монитор". Възхищавам му се на последователността, с която бие само в една точка. Вярно е, че избирателната система е препъникамък за каквато и да е голяма политическа промяна. Вярно е, обаче и другото -- реформата в изборното законодателство може само да създаде предпоставки за промяна на политическата система. Т.е. може единствено да спомогне, щото във властта да влязат реформатори, които да запретнат ръкави и да я върнат на собствените си съграждани. А как става това ?

Ако сте над 35 години, вероятността да сте били на 7 юни 1990-та сред множеството е много голяма. И аз бях там. И дори чух от трибуната представителят на полската "Солидарност" да казва, че е бил по цяла Източна Европа, но толкова много хора не е виждал никъде.. Наистина, това бе един от най-голямите митинги в Европа от края на миналия век. За какво бяхме там, спомняте ли си ?

Днес излезе мое интервю във вестник "Шоу". Не мога да пусна линк, тъй като изданието няма електронна версия. Пък и не е необходимо. Част от нещата в него вече съм разказвал в блога. Ще ми се, обаче, да довърша материала. И най-вече в частта му, която се отнася до Ахмед Доган. Там става дума за това как по време на парламентарните избори през септември 1991-ва, Меди опита да завърти бизнес със СДС. Кой знае защо се срещнахме в два след полунощ, на негова територия, т.е. в едно от населените с турци села близо до Разград. Накратко казано предложението беше -- давам ти 1000 гласа, за малко по-патриотична кампания, с която да издърпаш гласове от националистите и от БСП.¹ В офертата беше калкулирана и цената на някое и друго изявление срещу ДПС. Естествено, не приех сделката. Но бях изненадан от търговския нюх на Меди.²

Вчера в "Неделя 150" слушах министър Гагаузов за магистрала "Тракия", днес сутринта пък и премиера Станишев каза няколко думи. Разбира се, че аз, вие, пък и братя Коцеви /Емил и Бойко/1 добре знаем за какво става дума. Ето защо, докато надавах ухо си мислех не толкова за далаверата, колкото за принципни неща. Например за това как трябва да бъде слушан и възприеман един бивш комунист в елекронните медии, когато говори за пътищата на Родината.

Съвсем наскоро, някъде през март, Румен Петков се бе размечтал за американски експерти. Сега и премиерът е готов да продължи делото. Но това не би трябвало да учудва никого. Толкова му е акъла на младежа, още по-малко на съветниците около него, най-малко пък на онези, които ръкоплещят на меко казано нелепата идея. Съвсем без ум ще бъдат пък и самите американци, ако вземат да дойдат. По две причини. Първата е, че те си нямат МВР, както е всеизвестно и нямат опит в справянето с такива суперучреждения. Втората е, че нито МВР, нито ДАНС ще започнат да вършат работата си, докато прокурори, съдии и следователи често-често сменят sim картите, за да си говорят с онези, които би трябвало да преследват. Впрочем и да дойдат американците кого ще съветват ? Бившата ДС ? Само това ни липсва.

Опит за репортаж от едно заседание на Асоциацията на българските градове и региони¹

Петък, 14 декември, 10,30 часа. Зала „Адакта” на хогел „Рила”. Почти съм изтеглил жокер. Най-сетне ще чуя какво мислят вдясно по наболелите проблеми в местното самоуправление. Иначе по партийни събрания темата е кът. И е под тезгяха като дефицитните стоки в едновремешните социалистически магазини.

Както си му е реда, Найден Зеленогорски, кмет на Плевен и председател на Асоциацията на българските градове и региони открива разширения управителен съвет на организацията.² Измежду въпросите, които той очертава във встъплението си отбелязвам два – приетия тези дни бюджет на страната, а така също и взаимоотношенията между десните партии и ГЕРБ на местно равнище.

Малко размисъл за „деполитизитираните” десни управленски програми

Както споменах в края на предишния постинг, управленската програма на ГЕРБ е пронизана от идеята за прелегитимиране на политическата система посредством едно добро и дори реформаторско управление. Винаги съм смятал тази идея за несъстоятелна. Днес вече я намирам за опасна. По две причини. Първата е, че евентуален неуспех или дори при нейното посредствено прилагане провалът вече не може да бъде смекчен от значими исторически събития. Каквото бе, например приемането на България в Европейския съюз. Другата е, че опитът да бъдат прокарани пропазарни идеи без отчитане на политическия контекст може да компроментира за дълго какъвто и да е десен проект за развитието на страната.