Пламен Даракчиев

Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Посткомунистическият български етнически модел като бомба със закъснител

За изводите в едно изследване на Лабораторията за управление или защо опасността от радикален ислям у нас би дошла най-вече след рухването на сегашния модел и вакуумът, който той ще остави след себе си

Последното изследване на Лабораторията за управление на риска (под ръководството на Иван Костов) сочи в прав текст истината за така наречения български етнически модел. Според него „мюсюлманското малцинство у нас е капсулирано в паралелна общност, организирано от собствена партия.“    Тази политически направлявана общност рекетира мнозинството ( с участие и на представители на същото това мнозинство) и съответно откупува социалния и граждански мир срещу привилегии и безнаказано участие на ДПС в коруционни практики в широк мащаб. В крайна сметка, твърди изследването,  днешния етнически модел е „родствен на комунистическия модел на формиране на политически и интелектуален елит на малцинствата чрез привилегии, корумпиране и атеизъм.“
Препоръките в изследването са свързани с необходимостта от промяна и интеграцията на малцинствата на основата на върховенството на закона. Като при това „се отхвърлят всички опити от страна на малцинствата да настояват за промяна на чуждите им традиции, свободи и култура на мнозинствата.“
Няма как човек да не се съгласи с констатациите в доклада. Особено с тази, че сегашният български етнически модел с родее с комунистическия. С други думи под една или друга форма този тип модел съществува вече 70-години. 45 от тях контролът върху малцинствата бе осъществяван от БКП, а останалите от един вид върховен комисариат (и върховен комисар – Ахмед Доган ), но вече в условията на демокрация и политически плурализъм.
Що се отнася до препоръките, тук имаме право да се усъмним в прозорливостта и непредубеността на изследователите. Вярна е общата постановка, че интегрирането на етносите у нас трябва да бъде знака на върховенственото на закона и съхраняването на общочовешките ценности и родените на запад идеи за демокрация и политическа организация на обществото. Но това е само пожелание. Истинските проблеми идват, когато се задълбочим поне малко в темата.

Парадоксът

Парадоксално е, но именно заради своята капсулираност и корумпирано политическо представителство (за разлика от европейски модел на мултикултурност), рисковете от навлизане на радикалния ислям у нас са далеч по-малки от тези в западноевропейските страни.

Драма ще има, но не и драхма

Сега гърците ще сърбат попарата на изборното си законодателство и на правилото, че победителят на изборите получава 50 депутати бонус. Но само толкова. Не вярвам в драматичния сценарий. Прав е опитният Мартин Шулц, който каза нещо от рода, че новият премиер на Гърция Алексис Ципрас ще трябва да се съобразява с реалностите. Реалностите, разбира се е евфемизъм. Тежко му на Ципрас, след неизпълнимите обещания, които раздаде и дивия популизъм украсен с младежката му усмивка.

Дните, в които всички сме на една възраст

Преди два дни бе зимното равноденствие.  Тази вечер можем да кажем, че настъпва човешкото равновъзрастие.  На по-възрастните като мен им е светло на душате, а годините губят значение и се връщам към детските спомени и онази изначална невинност, която изживяваме. Поне тази вечер и през идните три дни. Вероятно децата пък пък порастват внезапно по свой си начин и надничат в прекрасния свят на големите Бог се е погрижил за всичко това.

За това как един бивш шеф на военното ни разузнаване гостува в "Още от деня" и припечели някоя и друга рубла, защитавайки националната сигурност

Тази вечер един от събеседниците на Димитър Цонев в БНТ беше бившия шеф на българското военно разузнаване о.р. полковникът Николай Русатев. Темата на разговора -- архивът на бившето РУМНО. По-точно онази част от него, която все още не е предадена на Комисията по досиетата. Картинката бе повече от любопитна. От едната страна о.р. полковникът умело манипулираше зрителите с твърдението, че с предаването на архива ще бъдат оповестени чуждестранните граждани, агенти на РУМНО. От другата страна, водещият Димитър Цонев (юрист по образование ) простодушно питаше -- ама наистина ли е така ? Да се смееш ли да плачеш ли ! Нейсе, да оставим това, че водещият не е намерил време да погледне Закона за досиетата преди да седне срещу своя събеседник.

Какъв ни е проблема с Конституцията

Този текст написах в рамките на една затворена дискусия между приятели по онази част от програмата на Реформаторския блок, която се отнася до констиуционната реформа в съдебната власт. Процесът на обсъждане приключи и предстои програмата да бъде оповестена. Ето защо вече не виждам причина да не споделя текста тук, в блога. Тук-таме съм го пипнал и съм сложил подзаглавия, заради големия обем.

Приятели,

Преди да навляза по същество в темата ще направя една предварителна и според мене твърде важна бележка. Много често срещаме трудности при отговора на въпроса какъв ни е проблема с Конституцията. По една проста причина. И тя е, че ако наложим популярните определения за това дали едно общество е демократично и дали Основният закон установява общовалидните практики, като например свободни и честни избори, свобода на сдружаването, свобода на словото, инклузивност, т.е. право на пълнолетните граждани да избират и да бъдат избирани, защита на личността (habeas corpus), избираемост на основните държавни длъжности, защита на частната собственост, независимо правосъдие и пр., на пръв поглед нещата изглеждат прилично. С други думи, фасадата, понятие, което напоследък все по-често спрягаме, ако и да не е безупречна, е налице.

Дебелият клиент, сутеньорите от прокуратурата и услужливото Министерството на любовта

Тези дни журналистите Алексей Лазаров и Николай Стоянов бяха привикани от разследващите полицаи в СДВР. По нареждане на районния прокурор Румяна Стоянова.. И разбира по абсолютно незаконен начин – не чрез призовка, а по телефона. След острата и справедлива реакция на изданието, в което работят двамата журналисти, прокуратурата обвини публично издателската група „Икономедия“, че „фактите и личните оценки, описани в статията са поднесени манипулативно. Което пък било характерно за изданията на групата.
С оглед на закона и на публично известните обстоятелства около сигнала, подаден от шефа на фирма, свързани с Делян Пеевски, спокойно можем да квалифицираме привикването на двамата журналисти

Човекът от служебния кабинет с най-трудната задача

Като гледам приоритетите на служебното правителство, мисля, че една от най--тежките задачи се пада на правосъдния министър Христо Иванов. По три причини.

Първата е, че разлика от другите министри, които в една или друга степен ще видят по-бързо резултата от своите усилия, при него няма да е точно така. Ако успее в експертизата и изработването на стратегията за реформа, признанието ще дойде доста след изборите. При това, страхувам повече от вън (ЕК) и може би от някои други институции извън него, отколкото от вътре.

Комитата от Велико Търново

Пак се отнесох в злободневието и забравих, че годината е особена. Тези дни проф. Михаил Неделчев ме покани да напиша нещо за юбилейните вестници, които ще излязат през есента в рамките на една инициатива за отбелязването на изминалия четвъртък век от промените. Приех, разбира се. Може да е концептуална и мъдра статия, но може и да нещо по-скромно. Примерно като текста по-долу. Тогава ,през лятото на 1989 г. Стефан Комитов наближаваше петдесетте. Здрав, с грубо селско лице, с неподкастрени вежди и мускулести предмишници, както подобава на скулптор.

Какъв е спорът в Реформаторския блок

Може някои да считат, че в РБ тече кавга и лидерска битка. Аз, обаче мисля, че става дума за дебат. Два са главните въпроси в него.

Първият е за това как бъде напусната хлъзгавата плоскост, при която решенията и движението напред се основа на едва ли не неформалните връки между лидерите на петте партии.И съответно как тези неформални връзки и сходство на идеите в теи партии да бъдат формализирани и пречупени през действащи механизми за управление и вземане на решения.

Имаме недовършена работа – и от някогашните и от днешните протести

или защо бюлетина № 10 ни събира отново

Докато пътувахме със Синия автобус от град, за себе си бях наясно, че правя същото, какво и в началото на 90-те. И то не е политика. То продължава да бъде противостояние между две визии за България – от една страна домодерната и съсипваща страната ни на бившите и настоящи комунисти, а от друга -- тази на демократично устроените хора, които искат европейско бъдеще за себе си и за своите съграждани. Да приемеш днес политическото в смисъла, в който то се проявява на запад от нас, означава да наденеш новите дрехи на царя и да не обръщаш внимание на дюдюканията.

Страници

В ковачницата на чуковете

hammer160.jpgКакво не знаем за ДС и как ще го научим І

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІ

или за партизанското движение след 9 септември

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІІ

-- официалната и неофициалната страна на службите

­