Пламен Даракчиев

Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

За Светльо Бижутера и за личния му отряд

Провалът на акцията на МВР в Лясковец е очеваден. Онзи ден на препитването в парламента, Светльо Лазаров – Бижутера, по известен като зет на Камен Пенков, се оплете като пате в кълчища. И на практика не отговори на един от следващите въпроси:
-- Какви са основанията на Института по психология да препоръча да не се използва екип за преговори с Петко Петков ? При положения, че последният все пак не е официално освидетелстван като психично болен. Още повече, че в къде-къде по-опасни ситуации, като в тази с барикадиралия се в къщата си тежко въоръжен Тодор Димов --Чакъра, все пак полицейските психолози направиха опит да преговорят с него
. -- Как така на 13 март, в деня преди в СОБТ получават снимки на къщата на Петков, направени от местната полиция и изобщо не се интересуват как и при какви обстоятелства е събран снимковия и видеоматериал. От видеоматериала би трябвало да бъде ясно, че къщата е снимана от непосредствена близост, при това посред бял ден;
-- Защо първоначално са изстреляни халосни патрони при положение, че е търсен елемента изненада ?
-- Защо след раняването на полицай не е променен планът и екипът не се изтеглил на позиция ? -- Защо не е отчетено наличието на потенциален заложник – майката на барикадиралия се Петков ?;
-- Защо евакуацията е започнала чак след началото на стрелбата при положение, че Петков е определен като особено опасен и се знае с какво въоръжение разполага ?

Властта е болест*

Броени дни остават до оставката на кабинета на Пламен Орешарски и до разпускането на 42-то Народно събрание. 240 народни представители, премиер и вицепремиери излизат от властта. По закон това е най-голямото сдаване на власт. Разбира се като изключим съдебната власт, в която пак по закон около 5 000 съдии, прокурори и следователи са несменяеми. Пак по закон. Разходите около това събитие е трудно да се изчислят.

Категории: 

Показалката предоврати диалога

Ето какъв е моят отговор на „“осемте точки“ на Кристиян Таков.

1. Ще припомня, че на 23 октомври м.г., в самото начало на окупацията, в аудитория 272 на Софийския университет пренощуваха само шестима студенти от Юридическия факултет. Аз пък отлично си спомням, че в първия ден на окупацията на Факултета по журналистика и масова комуникация, журналистите дошли да подкрепят протестиращите, бяха повече от окупаторите.

2. Разнородността на състава вчера вечерта бе, заради острата реакция на ректора и очакването за крути действия от страна правоохранителните органи. Да, не е добре в окупацията да участват външни хора. Но не виждам нищо неестествено в солидарността на студентите от различни висши училища. Освен това – що за логика е това ? Ако приемем, че окупацията е гражданско неподчинение и по дефиниция е извън нормите на закона, дали по-важното в случая, че в окупацията участват студент, който е от друго висше училише ?

3. Най-новата ни история помни и други случаи, в които моментът е бил неудобен. Например януари 1997 г. Нима тогава подготовката за сесията протече нормално ? Какво се случи с отпуските на задочниците ? Днес, когато вече сме членове на ЕС, на кой би му минало оценява студентската окупация и студентските действия, че тяхната сесия е била по-важна от големия изпит, който те издържаха заедно с протестиращите?

4. Ако избраното действие -–окупация е доказано неефективно срещу дебелокожата власт, нима не можем да кажем същото за деветмесечния протест по улиците на София ? Кое тогава е ефективното – стачката ? Ами да спират работа тогава преподавалите, да заключват вратите на СУ и да не допускат стачкоизменниците.

5. Точката и произтичащите от нея подточки са особено интересни. Вярно е, че медиите ще злоупотребяват с всяка непремисленост. Но нима изминалата година не бе пълна с такива ?

Вечният член 1

Или защо е по-важен въпросът какво да правим с МВР, а не това, че някой си Йовчев е написал закон

Напускащият през задните входове премиер Орешарски и опитващият се да влезе в политиката пак от там вътрешен министър Йовчев внесоха проект аз нов Закон за МВР. Пак през задния, сиреч служебния вход на Народното събрание.
Ако човек прочете законопроекта отзад-напред, т.е. от мотивите нагоре през подписа на Миков , преходните разпоредби и.т.н., ще види, че колкото по-нагоре, толкова по-познато, даже съвсем познато звучат членовете и алинеите.
Ето защо възниква съвсем основателният въпрос: а защо старият Закон за МВР, допълнен тук-таме с някое допълнително правомощие на полицаите, трябва да мине за нов ? Дали не е заради парламентарната статистика. Все пак по-внушително ще прозвучи един изцяло нов, отколкото изменен и допълнен стар закон ?

Системата и нейната властова сянка

 
Преди няколко дни Реформаторският блок, оповестиха своята инициатива за радикална реформа във фундамента на държавата. Тя е озаглавена „“Мерки в сектор Правосъдие и система за за сигурност.“.. По европейски е, дума да не става. И все пак, има нещо смущаващо. Както в понятието „сектор“, така и в подхода към безподобния нашенски институционален батак.
Може би ще кажете – какво толкова? Сега за понятието ли ще се хващаме?
Ако сте лекар-хирург, обаче няма да мислите така. На операционната маса, пред отворения гръден вие ще можете да се концентрирате върху сектор „сърце и дробове“, само ако преди това сте осигурили необходимата апаратура. И съответно да сте гарантирали оросяването на мозъка.
В случая, секторният подход на експертите в Гражданския съвет е едно предварително самоограничаване. .Такова, каквото си налага Брюксел, плетейки своята дантела в ежегодните мониторингови доклади на тема правосъдие и вътрешен ред у нас.
Но Европейската комисия може да бъде разбрана. Тя в в деликатната ситуация. Заради някогашния компромис в предприсъединителния процес и съответно стриктното прилагане в предприсъединителния процес на критериите от Копенхаген. Оскобено първият от тях, който гласи: стабилност на институциите, които да гарантират принципите на демократичност, върховенство на закона и защита правата на човека и малцинствата.

Категории: 

Трябва ли да мразим, за да се справим *

За радикалната реформа във фундамента на държавата, обявена от Рефортаторския блок

В тази част за адресата на предложенията, а в следващата – за конкретиката

Нямам никакво съмнение, че тъкмо на Реформаторския блок му отива да представи идеи за радикална реформа в правосъдието и вътрешния ред. Ако не в друго, то поне в това отношение от ДСБ винаги са били последователни. През своето недълго съществуване сходни идеи бяха неведнъж извеждани на преден план и в Движение „България на гражданите“. Не се съмнявам също така в компетентността и добрите намерения на хората от Гражданския съвет. Спор няма, че че тяхната визия, макар и радикална не надхвърля правомощията на едно обикновено народно събрание. От тук нататък, обаче започват проблемите. В общи линии те са два. Първият е така да се каже технологичен и е въпрос на подход в онова, което наричаме политика. Вторият, предмет на следващата част на тази публукицаия, е свързан с конкретиката на самите предложения. А така също и с едно не съвсем продуктивно съотнасяне на понятието „Правосъдие и вътрешен ред“, с което борави Европа към безподобния нашенски институционален батак.

Един пропуснат урок, за който още не е късно
 

Категории: 

„Опорните точки“ като ехо на едни “указания“ от недалечното минало

Ако сте от тези, които се мръщят на това, че протестиращите скандират „Червени боклуци“. Ако се чудите защо отново е актуална песничката на Васко Кръпката „Когато падне БКП“. Ако в крайна сметка продължавате да мислите, че комунизмът е анахронизъм и надлежно опакован и етикетиран в история, в музеите и в архива на Комисията по досиетата, прегледайте внимателно „Опорните точки“, които вчера Министерството на любовта изпрати на една част от народните избраници – депутатите от БСП. Онова, което най-напред трябва да забележите е, че една власт (изпълнителната) указания на друга (законодателната). Дори още по-лошо – една българска институция, деполитизирана, както я наричат, съветва доста настоятелно депутатите от една политическа партия, която е преобладаващия цвят в червенокафявата разцветка. Впрочем, кой може да гарантира, че същият мейл не са получили и членовете на Конституционния съд и на ВСС от квотата на „Позитано“ 20.

Категории: 

Преди утрешния ден

Няколко думи за дните, непосредствено преди 10 ноември

Ха-ха, сещам се как изглеждах на днешния ден преди 24 години – с черна брада, дълга коса, сплетена отзад  на плитка и черен шлифер под коленете.  Кажи речи професионален революционер. С огън в очите, с вдъхновено слово и вяра в това, че ако не ни преследват и не ни бият,ако можем да свободно да говорим , да пишем и да се събираме на публични места,  всичко ще е различно.  Разбира се, не става дума за мене. Българската лява (в некомунистическия смисъл на понятието) интелигенция тръгваше целокупно по дългия път, преди всеки да свърне в избраната посока.  Ако днес някои ви каже, че по онова време е бил с десни убеждения, не му вярвайте. В най-добрия случай става дума за изповядване на „разширен  и малко обновен либерализъм“ , както се бъзика британският политолог Кенет Миног.
Та така, навличайки пуловер и шлифер отгоре, аз се простих с моя  летен костюм в сигнално-пепитено. С него, като човек с добро сърце, улеснявах максимално изгарящите от любопитство хора на Митьо Гестапото. Различаваха ме отдалеч. Особено там, където имаше навалица – по гари, автогари или пък по просто по главната улица, примерно на Пловдив.

Категории: 

Защо е актуален антикомунизмът

„Искаме публичен дебат за нов обществен договор.“

Изречено от студентите, на стълбите пред Софийския университет


Тези дни получавам често приятелски забележки в социалните мрежи и дори
напомняния, че все пак сме оставили комунизма и социализма зад гърба си. Направо не е за вярване, но след толкова години чух отново подхвърляния за "бесен антикомунизъм". И че такава позиция контрапродуктивна с оглед на общата кауза.
Нека се опитам да внеса малко яснота по въпроса. Първо антикомунизмът не е идеология, а отношение. Отношение към една от човеконенавистническа визия за обществото. Такова отношение са също така антифашизмът и антирасизмът. Ето защо такова отношение и самоопределение вътре в човека ще има винаги. Дори в общества, които не са били жертва на някоя от тези идеологии в такива мащаби, в каквито преживяхме злото ние, народите в Източна Европа.

Защо бъркаме противостоянето с театъра на сенките

Жертвоприношението, което укрепва бандата

Управляващите дадоха сериозна жертва. Откъдето и да го гледнеш разследването за данъчни и пране на пари срещу екс депутата Христо Бисеров е изцяло в духа на това, за което Брюксел отдавна настоява – дела срещу престъпленията по високите етажи на властта. Защото Бисеров не само не е кой да е. Не само беше заместник-председател на Народното събрание. Той несъмнено бе сред първите десетина държавници с най-голямо влияние в политиката на управляващата коалиция.
Може да има много догадки за това как се стигна до неговите оставки. От това, че управляващите внезапно са били осенени от воля за справяне с престъпността по високите етажи, през евентуалната намеса на партньорски служби в Европа, чак до междуособици вътре в самото ДПС или пък в управляващата коалиция като цяло. Едно, обаче е ясно. Не става дума само за Христо Бисеров. Нито пък само за Делян Пеевски, чийто неясен бизнес все още е недосегаем. Става дума за много други знайни и незнайни герои, изведени от „божията“ ръка във върховете на политиката.
Днес тези съмнения бяха засилени и от неадекватната реакция на лидерът на ДПС Лютви Местан. Неговото обяснение на случая е такова, че ако човек не познава родната действителност, би си помислил, че Движението е учредено малко преди изборите през май. Че не е имало самопризнания за „обръчи от фирми“ и за това кой „разпределя порциите“. Че сараите на Доган са вестникарска измислица, а яхтата му– двуместно кану край село Енчец, на брега на язовир „Кърджали“.

Категории: 

Страници

В ковачницата на чуковете

hammer160.jpgКакво не знаем за ДС и как ще го научим І

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІ

или за партизанското движение след 9 септември

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІІ

-- официалната и неофициалната страна на службите

­

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.