Днес новият директор на държавния архив професор Бакалов напомни за българските архиви, задигнати от съветски окупатори през 1944 година. В така наречения особен архив е цялата ни дипломатическа история за периода 1878 – 1944 година, царския архив, архивът на националната ни банка и какво ли още не. Грабежът, разбира се е продължил и след това, като редица свитедели* твърдят, че е изнесена цялата строителна, технологична и картографска информация за обекти на "българо-съветската дружба", включително АЕЦ „Козлодуй”.

Както е известно голяма част от информацията за последната е класифицирана. Т.е. строго охранявана държавна, недостъпна дори за българските граждани. Самите обекти, и АЕЦ Козлодуй и площадката в Белене са в обсега на действие и защита от специалните служби, за което дори има специално постановление на Министерския съвет № 181 от 20 юли, т.г.

Днес, благодарение на Радан Кънев, успях най-сетне да видя текста на предизборното споразумение между ГЕРБ, СДС и ДСБ. Удивителното в случая е, че линкът на блогъра сочи не към сайта на партията, на която е заместник-председател, нито дори към страничката на СДС. Линкът е към сайта на ГЕРБ, единственото място, където може да се намери и прочете документа. Както се казва в такива случаи – коментарът е излишен.

­

За оттегчението на главния прокурор, безпътицата на СДС и мераците на вътрешното ведомство ­

Съдебната власт у нас, както знаем не е независима. Ерго, корупционният скандал във Висшия съдебен съвет не е паднал от небето. Ако някой си мисли, че съдебната власт е парцелирана просто така, с хаотични действия от страна на партии, групировки и индивидуални играчи, просто не е в час. Истината е, че никой не би могъл да постигне желания резултат без поддръжката на основните играчи на терена: президента или правителството, т.е. управляващите. Ето защо никак не бе случаен отказът на ВСС да приеме 57-те мерки на кабинета в областта на съдебната реформа. И до ден днешен документът не е публикуван на сайта на висшия съдебен орган. Едва ли е била самоинициатива и острата декларация на висшите магистрати,

промените в ЗЕС или защо му e н­а кмета на Сливо поле специална връзка

Днес парламентът ще гласува промените в Закона за електронните съобщения. Ако народните представители го подкрепят, законът няма да се прилага при осъществяване на електронни съобщения от „държавните органи и техните администрации във връзка с националната сигурност” и от Министерския съвет „за собствени нужди”.

Като се има определението за държавен орган в Закона за администрацията, нововъведението ще се разпростре освен върху министрите, също така върху областните управители, кметовете, шефовете на държавни и изпълнителни агенции. Както и на ред други ведомства, създадени със закон или постановление на правителството.

Борбата с организираната престъпността преминава на тихия фронт

Както казах в предния постинг, един от основните принципи, записан в закона за българското министерство на вътрешните работи е конспиративността. Но в това няма чудно. Някогашната несбъдната мечта на комунистите за партизанско движение винаги се е проектирала в мощни органи на реда, които действат в тила на българските граждани.

Тъкмо такава проекция е и новата ГДБОП, залегнала в законопроекта за МВР. Да я сравнява човек с бившата НСБОП е все едно да нареди едни до други селекциите на националния ни отбор по волейбол и на Организацията на малките хора в България.

ГДОБОП – МВР В МВР-то

По този начин най-точно може да бъде определено мястото на Главна дирекция „БОП” в министерството и взаимоотношенията му с останалите дирекции. То е закрепено от няколко важни момента в законопроекта.

­

­Вместо увод: защо законът трябва да се нарича Закон за вътрешните работи на МВР

В този блог публичното четене на законопроекти не е нещо ново. По-редовните ми посетители сигурно си спомнят прочита на Закона за местното самоуправление и местната администрация, на Закона за съдебната власт и дори на Конституцията.

С МВР, обаче работата е доста по-трудна и дори бих казал деликатна. По две причини.

Наскоро кабинетът прие икономич­ески мерки за възстановяването на икономиката за периода юли 2009 – април 2010 година. Оставям на икономистите да преценят доколкото мерките са обосновани, съразмерни и защитими в указания период. И разбира се, доколко подхождат на управление, което се самоопределя като дясно. За мене по-важен е фактът, че едно българско правителство за пореден път ме кара да се червя и да чувствам неудобно от публичните му изявления.

Още в самото начало на програмата, определяйки своя политически подход, кабинетът се ангажира за „Активен диалог с ЕС за синронизиране на усилията и предовратяване на грешки и забавяне на изпълнението на програмата от 57 мерки за получаване на средствата от ЕС и постигане на реални ползи за бизнеса и гражданите”

Правителственото мнозинство в парламента е на път да премахне Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Без кой знае каква аргументация и дори съгласувано с кабинета, както вчера се изтърва в ReTV депутатът от ГЕРБ Павел Димитров. Не че съм кой знае какъв фен на промените в закона, които извърши кабинета на Станишев, още по-малко на членове на Бюрото като например Бойко Рашков и Нестор Несторов. Но смятам, че идеята за независим надзор принципно е добра и не случайно получи добри отзиви навън, в частност Европейския комитет за зашита правата на човека..

Както се видя работливия ни премиер не пожела да остави част от задълженията си на съдебната власт и разпореди разследване на учредителите на Мюсюлман-демократическия съюз в Славяново. В командировъчните на агентите на ДАНС най-вероятно пише – „разследване на противоконституционна дейност”, т.е. една от функциите на ведомството. Поводът – отново изтупания от праха член 11, ал. 4, който забранява образуването на партии на етническа и верска основа. Но какво да се прави – законът си е закон.

По друго време, по-точно по времето, когато е бил млад дядото на Борисов не е имало такава забрана.. Първо, по причина, че не комунисти, а възрожденци са правили Търновската конституция. Второ, че съдебната власт е била достатъчно независима да отреже всякакви мераци в това отношение.

или за това как в сутрешните блокове се нароиха последователите на Ориана Фалачи

Вече трети ден в най-гледаните български електронни медии шества един доста привлекателен за зрителите жанр – интервюто разпит. За неизкушените от занаята, ще кажа, той става популярен покрай серия интервюта със световно известни личности, направени от покойната италианска журналистка Ориана Фалачи. Пръв се зае да възкресява жанра Величко Конакчиев в „Неделя 150”, последваха го водещите на сутрешните блокове – Виктор Николов, Николай Бареков, Милен Цветков, Лора Крумова. За разлика от италианската журнали­стика, разпитвала аятолах Хомейни, Фидел Кастро и Дън Сяопин, българските и колеги нямаха пред себе си известна личност. Примерно Бойко Борисов, президента Първанов, Ахмед Доган или дори вицепремиера Цветан Цветанов.