Пламен Даракчиев

Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Повече така не може

Или защо с ареста на Генов и другите червените вандали оскверняват паметта на Любомир Далчев

Рано тази сутрин арестуваха Асен Генов и неколцина протестиращи. Заради актуализираната със спрей скултурна композиция на Любомир Далчев пред сградата на „Позитано“ 20. Буквално броени часове след това, в сутрешния блок на НТВ, вътрешния министър Йовчев услужливо определи действията на арестуваните като вандалски акт. И по този начин ги приравни случилотосе към свастиките на скенхедс по стените из София, към надписи като „Смърт на циганите“ и „Бежанците – вън от България“, оставени от сподвижниците на Петното и от фашизоидните атакаджии. Такова сравнение, разбира се е кощунство.
Не за друго, а защото четвърт век след прокламираната демокрация, комунистическата символика, въплътена в монументални форми, стърчи по четирите краища на България. От Шмайзера в столицата до скудоумната грамада от камък в село Партизани, община Дългопол. От потресаващата супена чиния на Бузлуджа до партизанското капище в село Калище, Благоевградско. Идете на един от двата терминала на летище София, влезте в залата за пристигащи и ще видите картата на най-забележителните паметници в София. Пет от шестнайсетте са руски или съветски. Включително паметникът на окупаторите в Борисовата градина, изографисван периодично от млади български патриоти, наречени „неизвестни извършители“ от официалните български институции – МВР и Прокуратурата.
Хайде холан, ококорвате се, арестувате, квалифицирате светкавично и дори сте готови да съдите по бързата процудера Асен и останалите. А когато бъде нападнат човек на „Пиротската“ не виждате, както писа днес Иван Бедров на своята стена във Фейсбук!

Моралната революция и Прехода, който чака в засада

Изгубени между оригинала и фалшификата – част 3

Или за това как бе предовратено правосъдието. И още: кой издаде четата

Морална революция! – написаха онзи ден студентите на фасадата на Ректората. За революцията мога да предположа, но виж за морала ми e интересно какво мислите ? Интересно ми е също така, как се отнасят в настоящия момент студентите, към една прочута фраза на Имануил Кант, върху която често пишат курсови работи: „Звездното небе над главите ни и моралния закон вътре в нас изпълват ума с все по-ново и нарастващо възхищение и трепет, колкото по-често и по-продължително размишляваме над това.“ ? Със сигурност е по начин, различен Въпросите, разбира се, са риторични. Първо, те са дълбоко лични. Ако ми бъде позволено да перифразирам една известна мисъл на Албер Камю ¹ и да я отнеса към времето, в което живеем – усещането за моралния закон вътре във всеки от нас може да ни порази на завоя на някоя улица. В обществен план, това усещане, без да губи своята екзистенциална същност, има свойството да се предава по индукция. Обърнато навън, към обществения ред, към безобразието, коцентрирано във въпроса КОЙ(?), то се превръща в императив, основан на „елементарния принцип на честността, според който хора, които не са задължени да спазват един закон, нямат правото да налагат закон на други хора.“ ² Казано простичко – олигархията. Живеем в лъжа – това е най-важното, което ни казват ранобудните студенти. Но този призив трябва да има своето рационално продължение. Отхвърляйки лъжата в морален план, ние няма да започнем да живеем без нея, едва ли не още утре. Тя трябва да бъде разнищена. За да не бъде повторена.

Да повдигнем малко завесата
 

Категории: 

Рециклирай системата

Изгубени между оригинала и фалшификата -- продължение

В част 2:

1. Случаят с президента
2. Защо прототипът на българската съдебна система не е в далечна Испания, а събира прах в проекта за Конституция на Отечествения фронт от 1946 г.
3. Още за „режима на отърсване“ и за дискомфорта на добросъвестния ваш избраник, попаднал във властта
4. За едни погрешни „изчисления“ и една "неудача", за които българските комунисти мълчат като на разпит

Вчера, на концерта в 16 часа на стълбите на Ректората студентите издигнаха чисто новия слоган: „Рециклирай системата“. И така актуализираха за трети – след 14 януари 2009 г., прословутото „смяна на системата“. Този път, обаче, в в неговия завършен вид.. Казвам завършен, заради иронията, вложена в новия лозунг. И заради асоциациите, които произтичат от нея. Няма съмнение, че така поднесена фразата вече не съдържа онзи“ опасен чар“ , който през февруари стряскаше онези, които президентът Плевнелиев нарече „мълчаливо мнозинство“. Също така, не вярвам, че ще видя смръщен университетски преподаватели при вида на лозунга. Тъкмо обратното. Той ще бъде над главите на една голяма част от тези, които тази вечер може би ще бъдат на стълбите пред Ректората.
Разгеле! Тъкмо това е темата, която захванах в предходен пост - "Изгубени между оригинала и фалшификата". В него поставих следния кардинален въпрос: дали планът от началото на 90-те е съзнателно продуциран или е плод на политически компромиси и липса на демократичен опит. От отговора на този въпрос зависи и това дали процесът на изграждане на правова държава и нов институционален ред е незавършен или пък напротив – най-сетне е настъпил краят на безкрайния български преход.

Категории: 

„ФОРБС“ персонализира онова, което наричаме фасада

Може да се каже, че от списание „Форбс“ дадоха категоричен отговор на най-често задавания на напоследък въпрос от услужливите журналисти – посочете ми олигарсите. Челната десетка на най-влиятелните българи е свообразно потвърждение, което у нас най-често наричаме „фасадна демокрация“, а в Европа все отърсят му търсят коректен аналог от гледна точка на политическите науки.. В класацията, обявена от списанието си струва да се отбележат няколко неща. Първото е, че сред десетте най-влиятелни българи има само два политици – председателят на ПЕС и лидер на основната партия в управляващата коалиция и одиозната фигура на депутатът Делян Пеевски. Второто е масираното присъствие на крупния бизнес -- общо 7 представители. На банковите среди, на групировката ТИМ и на „Лукойл България“. Третото е името на бившият лидер на БСП Ахмед Доган, тотално потопен под бързеите на българския политически и сякаш дишаш през тръстика като същински древен славянин. Ако отчетем несъмнената свързаност между част от номинираните, можем да откроим една „колективна“ номинация, в която влизат водачът в листата – Цветан Василев (Корпоративна банка), Делян Пеевски и Ахмед Доган и Сергей Станишев. Също така едва ли има съмнение, че трябва да определим като малък спретнат колектив и тримата собственици на ТИМ, намерили място в списъка – Тихомир Митев, Иво Каменов и Марин Митев. Към тях трябва да добавим един по-малка, но влиятелна двойка – Цеков Минев и Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев (Първа инвестиционна банка). Най-накрая можем да отделим като що-годе самостоятелен видния представител на руските имперски интереси в България и Валентин Златев („Лукойл България“).

Категории: 

Изгубени между оригинала и фалшификата

Част 1. Моралното и рационалното основание за една хипотеза

„Според това, доколко хората, съставляващи една политическа система, са се сдружили по оправдан или съответно неоправдан начин, се увеличава или намалява стойността, която демокрацията има за тях.“ *

Робърт А. Дал

Снощи, докато студентите говореха от стълбите на Софийския университет чух повторен и преповторен техният призив за морал в политиката. Предполага се и в обществото като цяло. Разбира се, тъкмо на тях им отива максимализма и стремежа към най-доброто. По причина, че нямат горчивия опит и разочарованията зад гърба си. Чудя се как гледаме на това ние, другото поколение, чиито възторзи бяха нееднократно попарени през годините ? Дали сме готови и ние също като студентите да поискаме най-доброто ? Или пък ще си останем с идеята за по-доброто (от днешното), обърнат израз на изборът на по-малкото зло, който не спряли да правим в годините на прехода.  С други думи -- дали вече сме готови да посочим, излъчим и изберем алтернатива и в крайна сметка да поискаме друго бъдеще ? Или пък все още сме в „режим на отърсване“, както се изрази проф. Калин Янакиев в лекцията си преди няколко дни пред студентите в аудитория 272.

Въпросът съвсем не е риторичен, както може би си мислите.
--------

* Робърт Дал, „Демокрацията и нейните критици, издателство „Критика и хуманизъм“. Под оправдан или неоправдан начин, авторът има предвид дали това сдружаване е естествено или наложено от външни фактори – група хора, чужда държава и пр.

Как еволоюционният подход и постепенната реформа могат да усложнят допълнително проблема със съдебната власт

Размишления след гражданската дискусия за съдебната реформа, организирана от президента Плевнелиев

Като че ли втората дискусия бе по-оживена от предишната, която бе ориентира преди всичко към пазара и икономиката. Ако приемем, че участниците, които дойдоха в залата на Военния клуб са що-годе представителна извадка на обществото, то очевидно чувствителността по тема е стигнала пределни висоти. Бързам да кажа, че в началото взех думата и аз. Беше грешка. Или по-точно несъобразяване с по-особения и широк формат на дискусията. По тази причина ще изложа тук по-подробно моите аргументи. И по-специално защо не вярвам в еволюционното действие и фокусирането на дебата най-вече и единствено върху съдебната власт, съдебната система и състоянието на правосъдието.

Най-обсъжданият вариант за реформа в съдебната система

Мамка му, все за едно и също нещо става дума

От нощта на 26 август 1990-та ми е останала в главата следната сцена: младо семейство с две невръстни дечица по чиито щастливи лица играят отблясъците на пожара. Мъжът пие бира с ръка върху рамото на жена си. Хлапетата (днес сигурно около 30-те) ръкопляскат възбудени. Все едно бяха на първия ред, на куклено представление. Жалко, че в този момент нямах фотоапарат. За куриоз, някъде около полунощ, пак на фона на разгорелия се пожар видях Мария и 12-годишния ми син Иво. Току-що бяха пристигнали с влака от Кърджали. По пътя чули за пожара и жена ми с практичното си чувство правилно решила, че ще бъда там.

Категории: 

Брадатите и гладкообръснатите

Да си кажа правичката, в онези далечни години, като мнозина около мен, харесвах онези брадатите социалисти от края на по-миналия и началото на миналия век. Харесвах ги, защото бяха пълна противоположност на гладкообръснатите партийни другари и запъващи се по партийните форуми и носещи странните имена като Тано (Цолов), Пеко (Таков), Мако (Даков), Цола (Драгойчева) и.т.н. Също така, защото приличаха на дядо ми – повечето са свирили на цигулка, били са селски даскали и странстващи трубадури. Някои от тях даже са изхитрили да се родят в Цариград, като Константин Бозвелиев, например.

Храни своите, за да те пазят чуждите

Който не храни собствена армия, ще храни чужда – гласи една древна поговорка. Днес тя вече е анахронизъм и няма българин, който да не е чувал за чл. 5 от Североатлантическия пакт и ангажимента за колективна отбрана в рамките на съюза. В ерата на високотехнологичната война, вече никой не брои “щиковете“, а ефективността на армията се оценява по интегритета на отделните родове войски, мобилността, умното командване и техническата съоръженост.

Харта за разграждане на плутократичния модел на българската държава

(Независима гражданска инициатива за възстановяване на демокрацията и върховенството на закона)

harta2013.eu

Протестите на десетки хиляди граждани в цялата страна бяха мотивирани от отчаяна загриженост за състоянието на държавността в България. Няма съмнение, че се намираме в дълбока криза на обществения договор и на тотално дискредитиране на държавните институции. Затова протестиращите граждани ясно и категорично изразиха своето несъгласие да продължат да наблюдават безропотно и безучастно симулацията на публичен ред и на демократични процедури. Назначаването на г-н Делян Пеевски за председател на ДАНС не беше нито случайно, нито грешка и затова доведе до кулминация на общественото възмущение и погнуса. В неговата кариера и публичен образ се синтезират всички патологични процеси, довели до унизителното и привидно безизходно положение на България днес.

Страници

В ковачницата на чуковете

hammer160.jpgКакво не знаем за ДС и как ще го научим І

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІ

или за партизанското движение след 9 септември

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІІ

-- официалната и неофициалната страна на службите

­

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.