Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Дати

За позабравения 19 декември 1997 година и за поуките от една закономерност във времето

Вероятно измежду вас има хора, които помнят къде са били и какво са правили на днешната дата през 1997 г. За всеобща изненада и на тогавашната опозиция СДС, и на онези, които по-късно щяха да пеят в обсадения парламент "Партизан за бой се стяга", пл. "Народно събрание", сед почти две години безвремие и тишина София се събуди. Десетки хиляди от тях напълниха площада, за да подкрепят една твърде важна за онова време декларация на парламентарната група на СДС.

За една предишна фасада, за доклада на Тодор Гагалов и за шведката, която изяде повишението на Митьо Гестапото

Белово, 30 септември 1989 г. Някъде около 9 часа сутринта. С Тодор Гагалов седим един срещу на трикраки столчета и играем шах. По онова време той е в средата на 40-те, винаги с костюм и вратовръзка и изглежда най-сериозно от всички нас. Стойката му като на царски офицер, но гладкообръснатото му лице и подкастрени мустачки те разколебава. Ако не го познаваш можеш да го помислиш за шеф на финансовата дирекция в някой окръжен народен съвет.

Осмомартенска жалба

Задава се 8 март, а пък аз съм тъжен, тъжен, като вестникът окръжен. Както казваше в едно далечно време покойният Георги Спасов.
Как хубаво се отцепвахме на този ден ние, мъжете. Какви банкети бяха, какво чудо ! Даже пари не сме давали. Цветята за колежките си бяха от профсъюзната, от партийната и от комсомолската организация. За вас лъжа, за мен истина -- по онова време редакциите още не бяха феминизирани и на пет мъже се падаше по една труженичка на перото. Така че другарите не се охарчваха чак толкова много.

Категории: 

Поклон и простете за това, че все още не сме изпълнили своя дълг !

Поклон пред жертвите на комунистическия режим !
Пред десетките хиляди, които бяха избите без съд и присъда, непосредствено след окупацията на страната ни от Съветската армия. Пред 2730-те осъдени смърт от така наречения народен съд (не ми дава сърце да го изпиша с главна буква, тъй като не е нищо друго от средство и орган в ръцете на комунистите).
Пред загиналите с оръжие в ръка участниците в горянското движение. П
ред хилядите, оставили костите в комунистическите концентрационни лагери или убити в затворите.
Пред разстреляните или малтретирани до смърт наши сънародници от турски произход по време на така наречения възродителен процес.
Въпреки тези невиждани злодеяния, следствие от окупацията на България от Съветската армия и инсталирането на марионетен комунистически режим, днес у нас им парламентарно представена партия, която продължава да славослови 9 септември 1944 г., и да води своето потекло от БРК (к) и БКП. Гавра с паметта на жертвите е, че паметниците на съветските окупатори продължават да стърчат в София и други градове на страната. Гавра е и това, че портретът на Георги Димитров, предал Родината си на окупаторите и разпоредил смъртните присъди, издадени на днешния ден , продължава да „краси“ коридорите на днешния Министерски съвет. Все още не сме изпълнили дълга си към мъчениците на България.
Затова заедно с почитта, днес трябва да сведем глави и с молба за прошка.

Дните, в които всички сме на една възраст

Преди два дни бе зимното равноденствие.  Тази вечер можем да кажем, че настъпва човешкото равновъзрастие.  На по-възрастните като мен им е светло на душате, а годините губят значение и се връщам към детските спомени и онази изначална невинност, която изживяваме. Поне тази вечер и през идните три дни. Вероятно децата пък пък порастват внезапно по свой си начин и надничат в прекрасния свят на големите Бог се е погрижил за всичко това.

Преди утрешния ден

Няколко думи за дните, непосредствено преди 10 ноември

Ха-ха, сещам се как изглеждах на днешния ден преди 24 години – с черна брада, дълга коса, сплетена отзад  на плитка и черен шлифер под коленете.  Кажи речи професионален революционер. С огън в очите, с вдъхновено слово и вяра в това, че ако не ни преследват и не ни бият,ако можем да свободно да говорим , да пишем и да се събираме на публични места,  всичко ще е различно.  Разбира се, не става дума за мене. Българската лява (в некомунистическия смисъл на понятието) интелигенция тръгваше целокупно по дългия път, преди всеки да свърне в избраната посока.  Ако днес някои ви каже, че по онова време е бил с десни убеждения, не му вярвайте. В най-добрия случай става дума за изповядване на „разширен  и малко обновен либерализъм“ , както се бъзика британският политолог Кенет Миног.
Та така, навличайки пуловер и шлифер отгоре, аз се простих с моя  летен костюм в сигнално-пепитено. С него, като човек с добро сърце, улеснявах максимално изгарящите от любопитство хора на Митьо Гестапото. Различаваха ме отдалеч. Особено там, където имаше навалица – по гари, автогари или пък по просто по главната улица, примерно на Пловдив.

Категории: 

Мамка му, все за едно и също нещо става дума

От нощта на 26 август 1990-та ми е останала в главата следната сцена: младо семейство с две невръстни дечица по чиито щастливи лица играят отблясъците на пожара. Мъжът пие бира с ръка върху рамото на жена си. Хлапетата (днес сигурно около 30-те) ръкопляскат възбудени. Все едно бяха на първия ред, на куклено представление. Жалко, че в този момент нямах фотоапарат. За куриоз, някъде около полунощ, пак на фона на разгорелия се пожар видях Мария и 12-годишния ми син Иво. Току-що бяха пристигнали с влака от Кърджали. По пътя чули за пожара и жена ми с практичното си чувство правилно решила, че ще бъда там.

Категории: 

Брадатите и гладкообръснатите

Да си кажа правичката, в онези далечни години, като мнозина около мен, харесвах онези брадатите социалисти от края на по-миналия и началото на миналия век. Харесвах ги, защото бяха пълна противоположност на гладкообръснатите партийни другари и запъващи се по партийните форуми и носещи странните имена като Тано (Цолов), Пеко (Таков), Мако (Даков), Цола (Драгойчева) и.т.н. Също така, защото приличаха на дядо ми – повечето са свирили на цигулка, били са селски даскали и странстващи трубадури. Някои от тях даже са изхитрили да се родят в Цариград, като Константин Бозвелиев, например.

Страници