или за това как бе излъчена репликата на Петър Младенов за танковете

Днес следобед ми позвъни Петър Ганчев, някогашен главен секретар на КТ „Подкрепа” и поборник за демокрация в Плевен от началото на 90-те. Беше олицетворение на настъпващото – огромен, с риза извън панталоните, бос, но въпреки това достолепен. Писна ми, казва той? Кое ,питам аз ? Това с касетата за танковете на Евгени Михайлов. Въртят я тая история от два- три месеца, онзи ден пак я гледах във филма на Ралица Василева. И никой не пита как, аджеба, половин година тая касета седя по чекмеджетата. Така е, отговарям му още неизлязал от неделната сиеста. Ама ти знаеш най-добре какво се случи, напомня ми той. И добавя -- драсни няколко реда в блога си, все някой трябва да го каже. Сещам се, отговарям му, но дай, припомни ми, каквото кажеш ,това ще напиша. И ето, това ми каза: Беше някъде през януари 1990-та. В Плевен вече вреше и кипеше, ходех по събрания и митинги, но информацията какво става в София все още беше кът. Ето защо изпратих Ицо, на Ирина Росич*мъжът и, да отиде в София и да донесе на видео какво говорят там по столичните стъгди. Човекът отишъл в БНТ при Бойко Станкушев, той го пратил при някакъв оператор в” Хаджи Димитър”. Операторът му записал на касетата някой и друг митинг на СДС и му казал, че накрая има нещо, на което да се посмеят. Донесе ми Ицо касетата, сядам, гледам и накрая на касетата – суматохата на 14 декември. И най-важното -репликата на Петър Младенов:”Дoбре, да дойдат танковете!”. Веднаха започнах да раздавам копия -- спомням си, че дадох по едно на Тренчев и на Желю Желев. Чувал съм, че по същото време касетата е била разпрострена и по други места – в Бургас и Свищов, например. Мина месец, мина два, минаха три -- нищо.

Вчера премиерът Борисов разгледа с интерес граната, произведена в Института по металознание. Именно граната, а не формула за якост, технология за леене или други неща, с които се занимават цивилните научни институти по света. Нейсе, това да ни е проблемът, че научните ни иститути се произвеждат боеприпаси. По-любопитното или направо смехотворното е спонтанно избликнало от премиерската душа желание за постановлание, което ще координира отношенията между министерствата и БАН. Какво може да пише в един такъв нормативен акт ? Най-вероятно това, че министерствата и ведомствата се задължават да подпомагат Академията в установяването да закупуват с предимство отбранителни съоръжение. И разбира се гранати с висока научна стойност и съответен периметър на поразяване на жива сила. В случая, българските данъкоплатци.
Както е известно на подобни гранати, тип ПМС * по света им викат протекционизъм.
Дори и когато става дума за наука.
-----------------------------

* Постановление на Министерския съвет, както гласи популярната абревиатура<!--Session data-->

По стар български обичай, кабинетът започна годината с имотни сделки. 6 от 15 точки на първото заседания бяха свързани с прехвърлянето на имоти и одобряване на концесии в Покрован и Кобилино, Ивайловградско. Така ще е и на следващото заседание. Чак до края на мандата. Казва го самия Борисов в стенограмата:
„Това трябва да бъде практика на всички министерства. Ние като правителство, като партия, сме за децентрализация на държавната власт. Всичко, което на държавата не й е нужно за преките й функции – НАП, МВР, митници, болници, давайте и връщайте на кметовете. Те са по-добри стопани, защото са си там, на място.”
Ех, да можеше да стане от гроба Тодор Живков, щеше да го прегърне, да го разцелува и дори го поглади по главицата. Не заради това „ние като правителство, като партия”. А заради децентрализацията. По старото поколение сигурно си спомня решенията на Политбюро за връщане на резиденциите Партията /не всичките, разбира се/ и дори за превръщането им в болници за трудовия народ. Но това, както се казва бяха крехките кълнове на децентрализацията.
И нека да не плачат варненци за Морската градина. Доскорошния кмет на София, днес щедър премиер още не е върнал изцяло Борисовата градина на софиянци. Макар че като кмет преживя унижението да подписва договор с областния управител за управление на езерото „Ариана”.

­­­Н­яколко думи за Решение № 11 на Конс­титуционния съд ­

Вчера Конституционния съд отмени чл. 3 от Правилника на Народното събрание на Народното събрание. Последици за народното ни представителство – било с положителен, било с отрицателен знак – едва ли ще има. Човек не може да не се посмее искрено на аргументите на конституционните съдии що се отнася до правата на българските народните представители и опасността от тяхното ограничаване.

Отворете Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и бързо ще се убедите, че съвсем не става дума за правата на депутатите, а по скоро за правото на техните политически партии.­

Разбира се, че кой ще стане един от заместник-председателите на Народното събрание

Днес един млад блогър, на когото иначе симпатизирам сведе неолибералните идеи до най-обикновена конспирация на големите корпорации. И така ми припомни времето, когато комунистическия печат у нас громеше капитализма, монополизма и корпирациите, извличащи свръхпечалби на гърба на наемния труд.

На днешния ден преди двайсет години като всички останали бях зашеметен от случващото се, от радостта около мене, от невижданото струпване на хора и дори от придобилата човешки размери катедрала „Св. Александър Невски”. Нещо обаче не ми достигна, за да изкача стъпалата към храма и да застана зад моя профсъюзен другар Коцето Тренчев. Останах си сред множеството, от лявата страна на площада, дори не в първата редица. И тогава, и днес знам едно – това не беше моя митинг. Нито пък вашия. Нашият митинг трябваше да бъде два дни по-рано под прозорците на Партийния дом, където другарите провеждаха първия си следдесетоемврийски пленум. Не стана. В квартирата на Стефан Гайтанджиев на ул. Фритьоф Нансен надделя партийното дисидентство, а лулата на Стефан Продев прикади първия тамян на бъдещата нежна революция.

Постинг с продължение

Днес следобяд, екип на БТВ дойде у дома за да си говорим за Кръглата маса. По този повод порових в архива си, а после в Интернет, за да си припомня събитията от преди двайсет години. И тогава попаднах на решението на Политбюро от 26 декември. В него партията приветливо и почти благодушно изразява желание за разговор, както с братската БЗНС, както с Димитровския Комсомол, така и с „нововъзникналите неформални и обществени структури и движения. „Разбира се с цел изграждането на НР България като съвременна демократична социалистическа държава.” По-подробно текста можете да видите тук.

Ето ти изненада. Нима преди двайсет години сме приели това решение за отговор на декларацията на СДС за кръгла маса и преговори с тогавашното правителство ?

­

На този ден преди двайсет години няколко хиляди софиянци се струпаха на площад „Св. Александър Невски” в пространството, където днес е служебния паркинг на парламента. Целта на шествието и митинга, организирани от Екогласност бе връчването на събраните подписи в защита на Рила и Места..

Извадката, както казват социолозите бе повече от интересна. Яйце да бе хвърлил човек щеше да падне на главата или на доктор на науките, на философ или пък писател. Сега си мисля, че това бе първият и последен митинг на една част от онези, които по времето на режима наричахме интелигенция. И по-точно на поколението, еднакво отдалечено, както от студентската скамейка, така и от признанието и успеха на зрялата възраст. Въпреки напрежението и страха от възможни провокации бе тихо и спокойно. Нямаше речи, нямаше бурни скандирания, нямаше я атмосферата на по-сетнешните вихрушки на същия този площад.

Докладът на ведомствот­о или за това как българските служби нищо ново не са научили и нищо старо не са забравили

­Видяхте ли вече ­доклада на ДАНС, публикуван в Интернет ? Ако не сте – прочете го. Отдавна не съм виждал толкова убедително писмено доказателсво, че в България има политическа полиция. Какво да мисли човек след като чете заключение от типа на това, че” група лица целенасочено и тайно работи в посока предизвикване на кадрови промени в министерства и структури в държавната администрация” или, че „публикациите в един сайт целят атака срещу правителството и премиера. Нито едното, нито другото попада в особения раздел на Наказателния кодекс, наречен „Престъпление срещу републиката”. Ето защо при тикава заключения в доклад на една служба, чиято цел е защита на сигурността на гражданите, а не на правителството, най-вероятно авторите на доклада ще бъдат незабавно и дисциплинарно освободени.

Не днешната дата преди двайсет години ми излезе цицина на челото. Не от полицейска палка, а от горния ръб на вратата на камионетката, в която ме набутаха. И не защото съм се съпротивлявал, а тъй като проявих любопитство. Почти ме бяха довлекли до вратата, когато от отсрещната страна на „Раковска”, откъм театъра на армията, се чу страхотен рев: у-у-у-у. Бях чувал такова нещо само на националния стадион. И то на големи мачове. Момчетата с вратовете се стъписаха, униформените също. Тълпата изпълнила тротоара от Чешкия център до бившия "Руски" отново изрева у-у-у-у и така предизвести какво ще има да става по софийските улици само след броени дни. Сигуно съм се бил унесъл, като овчарче попаднало на коледен концерт на Виенската филхармония, защото, когато ме сграбчиха отново не се усетих и чукнах челото си в горния ръб. После бодро измъкнах от чантата заявленията за членство в „Подкрепа” и набързо спретнахме секция в камионетката със затъмнени прозорци.