След малко започва мачът Холандия – Уругвай. Мисля си, ако първите спечелят моята 36 годишна мечта може и да се сбъдне. Защото аз съм от поколението, което видя така наречения тотален футбол, видя летящите холандци, начело с Йохан Кройф и разбира се, никога няма да ги забрави. На финала в Мюнхен през 1974 година германците убиха футбола. С анти-игра, но и с тактическа дисциплина Мюлер, Брайтнер и компания спряха полета на лалета. И футбола по земното кълбо наложи нощното боне на германеца, теренът стана крепост, обсадата основен похват в играта. И сега очаквам финал Холандия-Германия.

или защо инвеститорите няма да послушат съвета на премиера да инвестират и в други краища на страната

Днес правителството се срещна с бизнеса. Премиерът изтъкна фактът, че през последните четири години 75 от инвестициите са на територия на столицата и посъветва инвеститорите да погледнат и към другите региони.
Това, разбира се, няма да се случи. Парите са си на инвеститорите, а евтината работна ръка е само една от предпоставките. Другите са развитата инфраструктура, комуникациите, пазарът, местното законодателство, покупателната способност и пр. пр. С това съвсем не искам да кажа, че топката е у правителството, което трябва да побърза с моста „Видин—Калафат”, с магистрала „Тракия”

Чета и препрочитам комюникетата около срещата на Бойко Борисов с руския вицепремиер Зубков и нещо не мога да схвана. Откъде накъде, Руската държава ще ни бъде партньор в изграждането на АЕЦ – Белене, ако изобщо този проект е необходим на страната? Нима става дума само и единствено да бъдат спестени евентуалните неустойки в размер на 600-900 млн евра, както наскоро ги определи премиерът? И защо руската страна вместо да си ги поиска, прави тъкмо обратното -- периодично подновява предложенията си за изгодни заеми, последното от които беше през март – 2 млд евро и то без гаранции ?

В деня, в който Софийският градски съд оправда Маргините, от Плевен вицепремиера Цветанов изплака: „Ето, това е нереформираната съдебна система.” Как да не се съгласиш с него ? Но това е едната страна на нещата, т.е. когато държавните ни мъже говорят пред медиите. Другата е, когато заседават и вземат решения. По тази причина на току-що измъдрената нова стратегия Министерството на правосъдието пише: „ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА РЕФОРМАТА НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА В УСЛОВИЯТА НА ПЪЛНОПРАВНО ЧЛЕНСТВО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ”­.Как се продължава реформа на нереформирана съдебна система, това само вицепремиерът си знае.
Но не е въпроса само в разликата между говоренето и решенията на днешните ни управници.
Има нещо, което би трябвало да смути, ако не нас, то поне посланиците на 27-те страни от ЕС, които адмирираха стратегията.

Днес премиерът заслужава червена точка. Не заради, че това, че няма да бърка в джобовете ни за още 250 млн лева, необходими за проекта „Бургас – Александруполис”. Нито пък за също така незбежните харчове около също така неизбежните руски реактори. Пиша му точката, заради куража да се опълчи на руското лоби. И като казвам лоби нямам предвид бившите комунисти. Нито пък държавния глава, без съмнение най-изтъкнатия русолизник у нас. Думата ми е за русолизниците в собствената партия на премиера. И дори в собственото му правителство.

За едно от не много дискутираните приходни пера в държавния бюджет

Ето, че се задава нова административна реформа и нова система за заплащане на служителите в държавната администрация. МВР е изключение. Защо? По този въпрос министърът на финансите не даде пояснение. Може би предстои да го научим от някоя поредна прогноза на „Економист”, но и без нея ние сме си наясно накъде вървят нещата в България. Ето защо, полицията няма да е потърпевша от предстоящата актуализация на държавния бюджет.

Миналата събота с моя стар приятел Жоро Пенчев отидохме на строежа на метростанцията срещу ЦУМ. Минахме през пропуска и се поразходихме малко из старините – останките от антична Сердика, основите на няколко турски къщи от 17 век и, разбира се две новооткрити църкви, едната от които датирана от 14 век. Причината за идването ни не беше весела. Както сигурно не му е било весело и на министър Вежди Рашидов да чуе, че вместо да бъде демонтирана и откарана на депо в Обеля, предната вечер еднокорабната църква от 14 век е рухнала.

Ето, че наближава най-светлия български празник и патриотичен плам обхваща държавниците ни. По традиция един ще отиде да получи благослов от Негово светейшество и в суматохата дори ще стане рицар на Малтийския орден. Друг ще връчи високите държавни награди на културни и просветни дейци. И пак в суматохата ще връчи орден "За гражданска заслуга" на Гергина Такова-Минчева за изключителния (!?) и принос в развитието на международното синдикално движение.
 Докато гледам тази суетня винаги се сещам за братята словаци. Защото не в нашата, а в тяхната Конституция е увековечено делото на светите братя. В нея, още в преамбюла пише:
 "Ние, словашката нация,
  като почитаме нашето политическо и културно наследство на своите предци и столетните борби за национално битие и независима държава в смисъл на духовното наследство на Кирил и Методий и историческия завет на Велика Моравия..."

Признавам, че се оттеглих за известно време от блога, отвратен от това, което виждам. В политиката, разбира се. Уви, отвращението може да сполети човек и без да чете вестници или да гледа телевизия. Ей така, както си върви по стълбите. По-точно вътрешните стълби между първия и втория етаж на Столичната община.
Поне веднъж на ден минавам от там, разнасяйки справките за пролетното чистене за кмета Йорданка Фандъкова и нейните заместници. И всеки път от стената ме гледа почти засмян един 35-40 годишен Тодор Живков. Ликът му виси там наред с някогашните кметове на столицата -- Димитър Петков, Тодор Икономов, Иван Хаджиенов, Григор Начович, Ива Гешов, Крум Попов, Владимир Вазов , Иван Иванов.
Както се казва в  онази стара градска песен „А портрета от стената само ме следи....”. Ха-ха-ха! – по старото поколение сигурно още си спомня смехът му.
Не знам дали съм прав, но струва ми се, не му е там мястото на правешкия сатрап. Не ми издържа сърцето, честна дума. Той и Тодор Икономов!  По-лошото е, че ме сполетяват разни поздозрения.  Питам се дали портретът на още по-младия Живков не виси и  Софийско градско, т.е. днешното СДВР? Та нали е бил началинк и на Столичната милиция в първите дни след запознаството си партизаните. А в Министерския съвет ? Дали не е и там ? Редом с Тодор Бурмов, със Стамболов и пак с  Димитър Петков.  Я чакайте, та той е бил и председател на Държавния съвет, т.е. държавен глава е бил. Дали не трябва да има негов потрет и в президентството?  Тодор до Гоце, агент до агент. Верно за първия все още непотвърдено.