Пламен Даракчиев

Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Анатомия на един невъзможен компромис*

Тези дни гледах в предаването на Милен Цветков в Нова телевизия интересен сблъсък. От едната страна бяха Георги Ангелов и Мартин Димитров, двама млади икономисти, които вероятно познавате. От другата – Духомир Минев, социолог, някога заместник-министър на труда и социалната политика в правителството на Филип Димитров, понастоящем привърженик на тезата за изцяло дирижирания български преход. Дирижиран от бившата номенклатура, разбира се.

Ако бях гражданин

Размисли по повод на промените в Конституцията

Мина второто четене на промените в Конституцията. Както се очакваше мнозинството потвърди изключителното право на родната бюрокрация да зачева, ражда и отглежда законите. Включително и обществения договор. Онзи договор, страна по който в свободния свят могат и трябва да бъдат единствено гражданите. Такъв въпрос у нас, обаче не стои. Прокарвайки макар и трудно инспектората, мнозинството, доминирано от бившите комунисти подчини окончателно съдебната власт.

Защо опозицията бяга от актуалния вот на недоверие на кабинета

Опозицията готви вот на недоверие във връзка с политиката на кабинета в областта на здравеопазването. И сигурно има защо. Най-вероятно такъв вот би могъл да бъде гласуван и по отношение на осигуряването като цяло. Същото би могло да бъде и по отношение енергетиката, където през последните месеци се натрупаха огромни проблеми. И.т. и .т.н. Но защо, питам се, ДСБ и СДС бягат от истинския провал на правителството — борбата с организираната престъпност и корупцията ? Защо ? Дали, защото не са достатъчно показните убийства за изтеклия период ? Дали, защото магистратите са по-малко подкупни ?

Всичко е ясно, но не съвсем

По повод предстоящите промени в Конституцията

Задава се второто четене на промените в Конституцията. Мисля да проследя внимателно процеса и да споделя някои неща в този сайт. Не че имам кой знае какви надежди. Знам какво ще бъде развитието. Що се отнася до съдебната власт, следователят ще си остане магистрат, прокурорът ще продължи да влияе върху кариерата на съдията, инспекторатът ще се разположи удобно между политическите лобита и ще вземе своето в голямата корупция. Знам също така, че най-сетне и в общините ще вържат по една червена панделка по случай данъчната независимост и ще чакат да видят колко ще пусне капкомера след промените в Закона за местното самоуправление и местната администрация.

Скандалът е човешки

След сутрешното включване на Едвин, Кин Стоянов и Александър Йорданов при Бареков, скандалът около книгата на Хана май окончателно заприлича на политически. Какъвто не е. Нека ме извини Йорданов, но едва ли е в действие някакъв план за отстрелване на големите личности на българския преход. Както не бих се съгласил с Данчо Василев, че зад тази работа стои Иван Костов. Нещата са далеч по-прости. Доколкото познавам Данчо в едно бурно време, когато и лошото и хубавото се проявяваше у хората далеч по-отчетливо, той в никакъв случай, ама в никакъв случай не е злодей.

Какво да им гледам на кметовете

Онзи ден 300 души кметове минаха по улиците на София. После част от тях се извървяха и по телевизиите — кабелни и ефирни. Наистина забележителна гледка. Грях ми на душата, но си мисля какво ли би станало, ако гръмнат някой съветник., като се има предвид, че общият им брой за страната е 5 252 души. За мене те, барабар с кметовете — общински и селски, наистина са души. Мъртви души. Ако измежду тях имаше поне един жив, то ние гражданите непременно щяхме да разберем.

Включете и държавата в кръга на запозрените за убийството на кмета Янко Янков

Необходима ни е власт, която създава среда за развитие, а не такава, която преразпределя дефицити — отбелязва вчера в своя политически дневник Димитър Аврамов. Поводът е убийството на кмета на Елин Пелин. Също така вчера, в “Дневник” се появи непубликуван разговор с Янко Янков. В него има един любопитен детайл — при встъпването си в длъжност кметът заварил около 15 000 дка общинска земя и успял да я докара до около 40 000 дка след люта битка с Министерството на земеделието и горите. Е ,нека продължим от тук темата за властта и преразпределянето на дефицитите.

Бяха ли организирани протестите през януари 1997

Като се присъединявам към всичко казано от Петър Стоянов в неговия блог по повод 10 януари, ми се ще да направя едно, струва ми се, съществено уточнение. По повод на твърдението, че СДС не е организаторът на протестите. Разбирам прекрасно какво иска да каже лидерът на СДС. Разбирам, че той иска да отбие инсинуациите за предварителна организация, режисура и планиране на Раковски 134. Само че има опасност много хора да го разберат буквално.Да, наистина обстановката бе такава не заради някакви подмолни действия на опозицията, а вследствие на ината и некадърността на правителството на Виденов. Недоволството, меко казано, на хората бе факт. Точно по тази причина рейтингът на кабинета клонеше към нулата. От тук нататък опозицията или трябваше да изчаква пасивно, търкайки банките в парламента, втория кабинет на комунистите, или трябваше да вземе инициативата. Първото означаваше наистина държавата да се срине окончателно, второто — път към предсрочни избори. Твърдя, че СДС избра второто. И то съзнателно. Дори с известни спорове вътре в партията. От тук нататък организация и съгласуване вече имаше. Иначе можете ли да си представите какво би станало, ако лидерите на СДС, ако лидерите по места, ако партията като цяло не бе поела своята политическа отговорност по организацията на протестите ? 

От 14 декември до 10 януари и по-нататък

Както мнозина софиянци и аз видях и изживях събитията през зимата на януари 1997 година. Главата ми е пълна с впечатления и неразказани случки и истории от тогава. Може би ще успея до края на деня да разкажа някоя от тях. Например тази за синята кола с високоговорителите, която набедиха за радиокола на “Дарик” и която година по-късно бе курдисана във фоайето на НДК по случай националната конференция на СДС. Може би ще ви е интересно да поразсъждаваме защото атаката се случи от към най-тясното и най-трудното място -- северния вход на парламента. А не, примерно откъм парадния, където имаше далеч по-широк фронт за действие, а охраната беше рехава. Иска ми се също така да разкажа как видях плошада след 22 часа и особено по-малките часове на 11 януари. И особено побоят на тежковъоръжените полицаи над останалите на площада преди всичко студенти и ученици от Испанската гимназия. 
Но има време за спомени. Сега далеч по-важното е да оценим събитието с десетгодишна давност.

За себе си мисля,че съм наясно с нещата. Януари 1997-ма беше нашият втори шанс. След 14 декември. За жалост - пропуснат! Този път не за заради предателство на лидерите, а защото им липсваше липса далновидност и кураж да доведат нещата до край. А естественият край на януарското въстание можеше да бъде не просто смяната на управлението. Можеше да бъде далеч по-голяма промяна. Можеше да бъде наистина затварянето на фабриката за илюзии, както се изрази по онова време новоизбраният президент Петър Стоянов, а не временно преустановяване на работния цикъл.

А гражданите под прикритие ?

Знам, че в тези празнични дни не ви е до темата, но какво да се прави. Едва днес ми остана време да прегледам Закона за достъп до досиетата на бившата ДС. Естествено, че в закона липсва морално осъждане на комунистически тайни служби /то и в предишния нямаше/. Липсва също, каквото и да е целеполагане. Имам предвид това, че в него не е развита по-широка трактовка, а именно, че разкриването на тези архиви има редица цели, свързани с политически, правни и исторически изследвания на миналото. Да не говорим за това формулировката в член 32, т.е.

Страници

В ковачницата на чуковете

hammer160.jpgКакво не знаем за ДС и как ще го научим І

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІ

или за партизанското движение след 9 септември

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІІ

-- официалната и неофициалната страна на службите

­

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.