Пламен Даракчиев

Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Размисли след една конфeренция

В края на миналата седмица, една сутрин седнах за няколко часа на една от банките в 252 аудитория на Софийския университет. На конференция, организирана от Сдружението за християнска апологетика “Харта”. Темата: Злото и страданието: техните лица в съвременното общество”. Беше удоволствие човек да чуе встъпителната лекция на д-р Брус Литъл.? По две причини: професионалният начин на организиране и поднасяне на темата и жизнеутвърждаващия мотив, характерен не само за баптизма, но изобщо за протестантството.

Какво си спомням за клането в Батак

Тези дни, около проекта на берлинския Институт за Източна Европа, журналистиката на прикритие наруши правилата. И излезе на открито. Вчера “Труд” направо си беше “Работническо дело”. От по меките времена, примерно 1988-89 година. А Валерия Велева ? — отново в ролята в ролята на Ориана Фалачи.Една италианска журналистка, вече покойница, известна в близкото минало със своя метод на интервю — разпита. Но знаете ли каква разликата между италианката и българката ? Едната обикновено разпитваше много потайни хора, така че всичко си казваха /Хомейни, например/ .

Писмото ми до главния прокурор

ДО ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Г-Н БОРИС ВЕЛЧЕВ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЛАВЕН ПРОКУРОР,

Днес Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА оповести резултатите от своята проверка на кандидатите за народни представители в Европейския парламент.

Волен под скалите на Белоградчик

Продължителност 5-6 минути. Произведено на wordpress. Сценарист, режисьор и актьор – то се знае. В ролите: Волен Сидеров, Александър Лилов, Желю Желев, Петър Берон, Лобомир Павлов – Пъпката, Крум Неврокопски, Любомир Собаджиев, Соломон Паси, Елка Константинова, Вероника Николова, Милан Дренчев, Петър Дертлиев, Йордан Василев, армейски генерал Добри Джуров,Румен Воденичаров, отец Христофор Събев. Участват още: Жак Сегела, Тодор Колев, Леа Коен, Валери Петров, Илко Ескенази, Анжел Вагенщайн, Андрей Луканов, Георги Пирински, Бойко Димитров, Меди /Ахмед/ Доганов, Денис Куманов /Кадир Кадир/, Мануш Романов, Любител на шахматната игра /Стефан Продев/, глас зад кадър на неизвестна жена и др. Една продукция на plamski.net a mobile projection unit . 2007год.
 

На 20 април беше рождения ден на Хитлер, вчера пък — на Ленин. Въобще едни такива дни се редят, че човек има нужда от малко разведряване. Тъкмо време да отворя най-сетне торбата с най-смешните клипове на прехода. Рубрика, която отдавна се мъдри под главата на сайта ми. А сега и на блога.

Няколко думи преди премиерата

Ето че дойде време за първата ми лента от най-смешните клипове на прехода. Преди всичко искам да ви помоля за снизходителност. И то, колкото се може повече. Не за друго, а защото продължението в наши дни, и то на живо, е къде-къде по-смешно. Авторското кино, както знаете е нискобюджетно, така че и тук не питайте. Не мога да се меря с продуценти като Цвятко Цветков. И неговият /е, не само негов/ пълнометражен Attack, предназначен за големия син салон в Брюксел. Все пак, надявам се Голямото жури на 20 май, да не се впечатли чак толкова от касовите му достойнства. Приятно гледане! И на клипа, и на продължението му в наши дни.

На масата на Румяна

“Когато отида там горе, ще запазя една голяма маса да сме пак заедно”. Така през 1995 г. Румяна Узунова, вече тежко болна, намира сили да иронизира дори болестта си. 
 

Медиапул, 17 април 2007

 

Няма кой друг да го каже това, освен Румяна, мисля си днес. На нейния рожден ден. И си представям как го е подхвърлила между другото с леко присвитите си кавказки очи. Сигурно по-тъжни, отколкото ги познавам.

Но тогава, в деня, в който с Марко Ганчев и съпругата му стоим на изхода на външни линии на летище София, не мога по-никакъв начин да си я представя. Ще бъда с червена шапчица, казва ми тя предния ден по телефона. Не знам, обаче, че тя ще бъде и с роклята с генералски еполети. И дори само по тази причина няма да е една от върволицата пътници, пристигащи с с полета от Мюнхен.

Няма кой да пише на Генерала

Опит за репортаж наместо извинение за неизпълнените ми докрай ангажименти в блога

Тези дни в столицата е в ход операция “Пролетно почистване”. Името не съдържа каквато и да е символика. Т.е. става дума за почистване не на “Московска” 33, а на града.

В събота бе решителният ден. В ранната утрин се отправям към пункта за съсредоточаване — прелеза на бул. “Щросмайер”, близо до Захарна фабрика. Тихо е. Улиците са пусти, мръсни и спокойни. Почти няма граждани. Вече съм на мястото.? Поглеждам часовника — остават броени минути.Допушвам фаса, загледан в полуизгорелия хладилен вагон, схлупеното кантонче от Втората световна война и огромната купчина земна маса, издигната, за да предоврати евентуално нападение срещу дългата редица от гаражни клетки на гражданите. Пред кантончето вече е залегнало едно отделение ромски пехотинци с метли и лопати. От поделението на офицера Волф, отскоро вече с ново командване. Точно в уречения час пристигат два изтормозени Камаз-а. Малко след това чувам бумтене по “Щросмайер”. Ето, най-сетне онова, на което разчита основно пехотата — 10-тонна многоцелева фадрома, полско произведство. От времето на военното положение на генерал Ярузелски. Отбелязвам си на ум износените задни гуми, което не вещае нищо добро. Струпването на техника привлича и доброволци — неколцина клошари с колесари. Излязло от употреба оръжие, но ставащо за събиране на всичко що е метал.

Страници

В ковачницата на чуковете

hammer160.jpgКакво не знаем за ДС и как ще го научим І

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІ

или за партизанското движение след 9 септември

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІІ

-- официалната и неофициалната страна на службите

­

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.