Пламен Даракчиев

Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Какво не знаем за ДС, защо не го знаем и как ще го научим ІІІ

­Официалната и неофициалната страна на Държавна сигурност

Неотдавна в българското законодателство бе регламентирана работата на прикритие на служителите на специалните служби. Това е един сложен механизъм, свързан с наличие на много сериозни обстоятелства и най-важното — по скоро изключение а не правило в работата на днешните специални служби. До началото на 90-те години на миналия век, обаче, нещата стоят обратното. Работата на прикритие на служителите на ДС и на военното разузнаване и контраразузнаване е правило. В това отношение си струва да надникнем в анализа на кадровия офицер от Първо главно управление журналиста Владимир Костов.

Какво не знаем за ДС, защо не го знаем и как ще го научим ІІ

Към есента на 1989-та, българската армия наброява около 160 000 души на наборна и кадрова служба. Като изключим фактът, че тя охранява една добре оградена територия, в която живеят хора, лишени от човешки и граждански права, по всичко останало войската ни прилича на останалите конвенционални армии на континента. Строго изградена йерархична структура, разделение на родове и видове войски, типове въоръжение, съобразно тяхното предназначение и най-важното: съсредоточаване на определена места, наричани по народному казарми.

Какво не знаем за ДС, защо не го знаем и как ще го научим І

Ако си спомняте в първите месеци след десети ноември, ние бяхме извънредно любопитни граждани. Искахме да научим колкото се може повече и по-бързо много неща. Например размерa на външния дълг, броя на лагерите, броя на хората, изпращани там през годините, заплатите на членовете на Политбюро, числеността на армията, имотите на БКП и какво ли още не. В по-малка или в по-голяма степен любопитството ни на граждани бе удовлетворено. Най-вече от онези, които държаха информацията, т.е. от ръководителите на бившата комунистическа партия.

Една стара и една още по стара тема

Програмата ми до края на седмицата, а може би и по-нататък

Забелязал съм през годините, че моралът и способностите не винаги вървят ръка за ръка, когато става дума за отделен човек. Т.е. срещал съм хора, за които липсата на морал не е пречка пред техният професионализъм. Ако обаче нещата опират до група хора, нещата изглеждат по друг начин. В този случай безкрупулността и сметкаджийството задължително водят до некадърни действия и дилетантщина. Такъв е случаят и с авторите на последните промени в Конституцията.

Малко объркване на понятията или неосъзната морална отговорност

Приписка по едно интервю на Огнян Минчев на страниците на седмичника “Гласове”, бр. 11, 16-22 март

Ето, че блогът ми е вече е готов. Готов съм и аз, в смисъл, че вече съм в състояние да го администрирам сам. Съжалявам за това, че нещата се проточиха във времето, но част от проблемите не бяха по моя вина. Разчитам на известно снизхождение от ваша страна. Ето и един от постингите, които не успях да пусна миналата седмица.

Май става нещо в СДС

През последните седмици случаят с Георги Константинов и предупреждението за изключване от ЕНП очертаха едно ново развитие в СДС. Имах възможност тези дни да чуя лидерът на СДС Петър Стоянов на събрание с част от актива на софийската организация. Беше въодушевен. И има защо. И в двата случая СДС тества успешно системата. При първият, резултатът беше очакван — бившата комунистическа партия държи на миналото си, специалните служби не са реформирани и никой не смята да отваря архивите на ДС.

За кмета, пъдарите и гражданите на София

Както вече сте забелязали новият ми блог не иска да работи като хората. До 2-3 дни ще тръгне, а дотогава съм в нещо като антракт. Тъкмо подходящо време да кажа още нещо за себе си. По-точно за моята работа. Тези дни тя стана особено актуална след ред публикации във вестниците. Става дума за Столичният инспекторат и разбира се за инспекторите с много задължения и малките заплати, както отбеляза в своето фолио седмичника “Капитал” в последното си издание.

Защо не празнувах 3 март

На тази дата бих отишъл на панахида. В памет на загиналите по българските земи руски, белоруски, украински, финландски и румънски воини. И нищо повече. С други думи, не ме интересуват формените паради на президента Първанов нито словесните на Божидар Димитров и Андрей Пантев. Ще дойде ново поколение историографи и изследователи и ще постави фактите на мястото им. И не става дума само за историческите факти. Тоест за развитието на нещата от Цариградската конференция през Лондонското споразумение до Берлинския конгрес, с които интелигентният читател най-вероятно е запознат.

Един незабележим вот или защо наглостта винаги успява, когато отсреща липсва равносметката

Едва ли някой е очаквал вчера да бъде разклатено правителството на тройната коалиция. И все пак, поне симпатизантите на опозицията са имали някаква надежда за морално надмощие над обръгналите в изкуството на лъжата депутати от мнозинството. За съжаление, надеждата не се сбъдна. Защо ли ?

Отиде си Любо Данчев

Внезапно. Така както бе внезапен във всичките начинания — седмичника “Седем”, книгите /една от които “Мир или Садам” издадохме заедно/, редица от акциите му в сайта Още инфо, последното му начинание — едноименният седмичен вестник. Имаше някакъв порядък в тази негова спонтанност, която само той си знаеше. Днес си мисля, че животът може и да бъде поредица от щастливи хрумвания, от простички идеи. Толкова много, че да има за повече от един. И когато по божията воля не можеш да го довършиш този твой, единствен живот, тогава надеждата е в приятелите.

Страници

В ковачницата на чуковете

hammer160.jpgКакво не знаем за ДС и как ще го научим І

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІ

или за партизанското движение след 9 септември

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІІ

-- официалната и неофициалната страна на службите

­

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.