Пламен Даракчиев

Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Къде е проектът на СДС за София ?

Изненадан съм от последното развитие в СДС и резкият завой към тясно взаимодействие с ГЕРБ. Най-вече заради това, че още при избора си председателят на СДС Пламен Юруков оповести категорично новата мисия на партията – реформа на политическата система. Част от тази мисия, както личи от платформата на партията, е реформата в местното самоуправление. Кога, ако не по време на местните избори и къде, ако не в София трябва да се демонстрира тази визия в нейния конкретен вид ?

За вчерашната и днешната милиция ?

Вчера бях на шествие и митинг. С жена ми. Повървяхме си, скандирахме, пяхме дори накрая химна. С една дума - радвахме се на младите. Но, като бивш уличник, нали съм си професионално увреден, хвърлях по едно око какво става наоколо. Примерно – случайно забравени заграждения точно пред стълбите на катедралата, цивилни автобуси, пак съвършено случайно паркирани откъм Светия синод, други два /вече полицейски/ на разположение на изтощените от жегата пазители на реда.Ексик му на митинга цивилните еколози, но по краищата и дори сред демонстратите – пак полицаи.

Време е, притиснати от неволята, и в полицията да проявят малко революционност

Продължавам малко темата за спонтанните демонстрации и действията на полицията в такива случаи. Очевидно такъв вид прояви не липсват и най-вероятно по един или друг начин, с една или друга честота, ще ги има и занапред. Не бих искал да се спирам на това какви могат да бъдат причините. Във всеки случай сме виждали по телевизията спонтанно събрали се граждани пред някоя община да протестират къде за произвол на управата, къде за неизплатени социални помощи или по повод особено жестоко престъпление, извършено в съответното населено място. На два пъти през годините сме били свидетели на внушителни спонтанни протести. Първият път- по повод убийството на малкия Пепи и втория – когато таксиметровите шофьори обсадиха отново парламента във връзка с убийството на техен колега.

Неволята на гражданите и волята на управниците или за това къде се случват нещата

Революционер по неволя. Така Асен Георгиев определи блогъра Михаил Бозгунов около перипетиите му с МВР. Хареса ми това определение. Може би, защото през годините видях много такива хора. Интелигентни, порядъчниq дори понякога смирени и християни по душа. Сигурно и вие познавате много от тях. Най-вероятно те не биха били толкова смели в друга сфера на човешката дейност. Но в качеството им на граждани, в уречения ден и на определеното място, неволята ги призоваваше. И те се появяха. Проклинаха червената напаст /бог да я прости, Блага Димитрова ! /.

Новата мисия на СДС е тежък, но дългоочакван ангажимент

Не познавам Пламен Юруков, но онзи ден на конференцията се надявах да спечели. Обратното означаваше, изпосталялата откъм членове столична организация, нейните чиновници по райони и нейното клиентелистко ръководство да направят СДС за смях. И по лошото – да унижат всички онези, които по един или друг начин, в едно или друго време са свързали живота си със СДС и с промените у нас.

В Брюксел още не са наясно какво става в България

Не бих се съгласил с констатациите във вчерашната кореспонденция на Ройтерс относно напредъка на България в борбата с корупцията и организираната престъпност. Написаното оставя впечатление, че правителството е положило усилия, подобрило е съдебната система и е отговорило на законодателните изисквания на ЕС. Проблемът, който очертава “Ройтерс” /по-точно тази част от доклада, която ще видим след няколко дни/ е, че не могат да бъдат постигнати резултати поради “плахост на висшестоящи лица, политическа корупция и неефективна държавна администрация”.

Който е крал, най-вероятно си краде и сега

Отвреме-навреме бурното ми минало ме сполетява. Не ми се бе случвало отдавна. Последният път беше преди две години, когато получих съобщение от Дирекцията на полицията, че ми е разрешено да напускам страната. Приех го със задоволство и въобще не съм любопитствах кога и защо са ми наложили тази ограничителна мярка. И без това не пътувам често в странство. Преди няколко дни пък изненадващо ми позвъни Георги Коритаров. За да ми припомни едно разследване на Гражданския комитет “14 декември” от 2003 година.

Продължавам

Ето, че съм тук след дълга пауза. Не заради някакъв потрес от случилото се на 20 май и след това. Причината си е моя. И то вътрешна. Приемете го, че все едно съм се умълчал по време на разговор. Човешко е помълчиш понякога. Плюс това имам още една причина. Срам! Всичките ми прогнози за ново голямо развитие в корупционния скандал не се сбъднаха. Поне във времето. Ситуацията не излезе извън контрол, т.е. играчите се разбраха. Президентът, Доган и о.з. генералите демонстрираха новото интегририрано оръжие.

Защо ще гласувам на 20 май

Няма да си кривя душата — моят вот е биографичен, както го наричат социолозите. Винаги съм гласувал за определена политическа партия. И нерядко с тягостно чувство. Като на първия тур на последните президентски избори.

Страници

В ковачницата на чуковете

hammer160.jpgКакво не знаем за ДС и как ще го научим І

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІ

или за партизанското движение след 9 септември

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІІ

-- официалната и неофициалната страна на службите

­

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.