Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Конституция

Президентът и Конституцията – три хипотези

Хипотеза първа. Президентът на регионите

От четвърт век насам правото на българския президент да предлага промени в Конституцията прашясва в килера, както спокойно можем да нейната глава девета. На това право и на процедурата за промени в Основния закон са посветени само три члена, а в останалите 8 се шири добре познатата ни вехтория – Велико народно събрание. Нещо като москвич – не, а като локомобил от по-миналия век. Макар да е напълно непотребно и да няма никаква стойност, то е един вид ипотека, чрез която мафията може да държи непроменени най-важните условия по договора. Онзи същият договор, по който тя периодично получава от населението крупни безлихвени кредити под формата на бюлетини. Обект на по-нататъшното ни изследване ще бъде не правото на президента да поиска москвича най-сетне да бъде изкаран от килера и да бъде отнесен на бунището на историята. Ще се спрем по скоро и по-обстойно на възможността държавният глава да задейства предложения за промени в Конституция, които са изцяло в правомощиятана обикновеното народно събрание.

Едно необходимо предварително допускане

За целта първо да си представим, че имаме избран държавен глава, който е почтен, компетентен, убеден в това, че мястото на България е в ЕС и НАТО, има визия за бъдещето на страната и притежава кураж да я защити с действия. Освен това нека допуснем също, че той достатъчно прозорлив и е наясно още от първия ден, че тъкмо, заради ценностите, в които е убеден неизбежно ще се кофронтира със статуквото. *

За прехода, за институцията, за персоната и за проклятието, наречено „по-малкото зло“

Както знаем институцията П р е з и д е н т  и персоната, която я заема се неразделими. България не може да остане нито за секунда без едното или без другото.
Дори при хипотезата оставка или прекратяване на правомощията на президента, и на вицепрезидента (от или съответно пред Конституционния съд), до изборите ще имаме държавен глава в лицето на председателя на Народното събрание.
Но в нашата объркана държава, логиката не винаги е продуктивна. Тя е лукс, който се полага, примерно на поляци, чехи или дори на румънци. Но не и на нас, българите. И това е така, защото впоследствие не само персоната може да ви изненада (приятно или пък неприятно), но и самата институция. (Спомнете си отчаяния и - слава богу -- успешен ход на президента Плевнелиев да предоврати клетвата на избрания, но невстъпил в длъжност конституционен съдия Венета Марковска.).

Категории: 

Какъв ни е проблема с Конституцията

Този текст написах в рамките на една затворена дискусия между приятели по онази част от програмата на Реформаторския блок, която се отнася до констиуционната реформа в съдебната власт. Процесът на обсъждане приключи и предстои програмата да бъде оповестена. Ето защо вече не виждам причина да не споделя текста тук, в блога. Тук-таме съм го пипнал и съм сложил подзаглавия, заради големия обем.

Приятели,

Преди да навляза по същество в темата ще направя една предварителна и според мене твърде важна бележка. Много често срещаме трудности при отговора на въпроса какъв ни е проблема с Конституцията. По една проста причина. И тя е, че ако наложим популярните определения за това дали едно общество е демократично (например -- наличието на свободни и честни избори, свобода на сдружаването, свобода на словото, инклузивност, т.е. право на пълнолетните граждани да избират и да бъдат избирани, защита на личността (habeas corpus), избираемост на основните държавни длъжности, защита на частната собственост, независимо правосъдие и пр., на пръв поглед нещата изглеждат прилично. С други думи, фасадата, понятие, което напоследък все по-често спрягаме, ако и да не е безупречна, е налице.

Следи от живот на мъртвата планета на властта

Това, което стана вчера по време на клетвата на конституционните съдии не може да бъде оценено еднозначно. От една страна заслужава уважение постъпката на президента Плевнелиев, а от друга пък е ясно, че тъкмо неговите довчерашни съпартийци забъркаха кашата. Освен това, в състава на КС все пак влязоха г-н Верту и благообразният, но напълно безпомощен в предишното си амплоа Борис Велчев. Но това е политическата страна на въпроса.
Ако обаче напуснем ставащото в делника, не можем да не отчетем прецедента в действието на държавния глава. Най-добре ще направим това, ако го поставим в контекста и на други подобни случаи. Такива, при които са закон и морал са влизали в непреодолима колизия.
Най-известният прецедент е от зимата на 1997 година, когато президентът Желев * отказа да връчи мандат на новото правителство на бившите комунисти. И по този начин предоврати последици за страната, чиято тежест по онова време никой не можеше да предвиди.
Месец по-късно станахме свидетели на друго фрапиращо действие. Веднага след 4 февруари политиците ни се озоваха в състояние на цайтнот, той като едно от условията на международните финансови институции за така необходимите свежи пари бе въвеждането на валутния борд. Тогава 37-то народно събрание извърши безпрецедентен акт. То гласува в пленарна зала списъка на законите, необходими за въвеждането на паричния съвет и задължи с тяхното приемане следващия парламент. Едва ли има нужда да казвам, че и в двама случая потърпевш бе законът. Разбира се в името на морала и на здравия разум.
През години винаги съм се питал: а защо са толкова редки тези прецеденти. И то при наличието на калпава, некадърно компилирана и пълна с противоречия Конституция. Впрочем, единствената в Източна Европа, приета с гласовете на мнозинството на бившите комунисти.

А пък аз се чудех кой е носил тефтерите на Евгени Танчев *

Да е жив и здрав бай Неделчо Беронов, ще си каже всичко

Миналата година, на една дискусия за съдебната реформа, организирана от Гражданска инициатива „Справедливост”, бившия конституционен съдия Неделчо Беронов обясни на присъстващите колко е важна икономиката за развието на България. Сепнах и си викам, то човекът вече възрастен, какво да му търсиш кусур. Вчера, обаче, в интервю за Труд пенсионираният правист я кара съвсем по-същество.
Не бих се спрял на интервюто, ако през 2006, повлякъл след себе си шлейфа на синьото минало, не бях пуснал бюлетината за кандидата на Синята коалиция. Че на всичкото отгоре проагитирах де що сварих хора около себе си.
Това, че старецът разсъждава върху бедността, малоколтурието на младежите и клептоманията на едро на властимащите, да махнеш с ръка и да се усмихнеш. Дето се вика, дал му господ осемдесет и кусур лазарника, може да поучава.

Защо не вярвам в днешния фарс

Каните ли се да гостувате на „Дондуков” 2 ? Честно казано, аз – не. Не защото след поканата на президента Плевнелиев пред приемната може да са извият опашки от граждани, които са взели твърде сериозно поканата. По скоро по други три, според мене много съществени причини.
Първата причина е самата институция. Нека слезлият от пиедестала Гоце да говори колкото иска за действената институция, за обединяващата и роля и за това как не бива да бъдат ограничавани нейните правомощия. Знам добре как, кога и поради какви съображения, група неизтрезнели от миналото комунисти, щедро дариха своя партиен ръководител с Държавен съвет, а по-късно Петър Младенов с що годе прилични правомощия, за да дръпнат по-късно килимчето из под краката на претендиращия днес за президентска република Желю Желев.

Етносоциологически поглед върху чл. 11

Както се видя работливия ни премиер не пожела да остави част от задълженията си на съдебната власт и разпореди разследване на учредителите на Мюсюлман-демократическия съюз в Славяново. В командировъчните на агентите на ДАНС най-вероятно пише – „разследване на противоконституционна дейност”, т.е. една от функциите на ведомството. Поводът – отново изтупания от праха член 11, ал. 4, който забранява образуването на партии на етническа и верска основа. Но какво да се прави – законът си е закон.

По друго време, по-точно по времето, когато е бил млад дядото на Борисов не е имало такава забрана.. Първо, по причина, че не комунисти, а възрожденци са правили Търновската конституция. Второ, че съдебната власт е била достатъчно независима да отреже всякакви мераци в това отношение.

10 причини да отидем на погребението на Конституция Българска -- ІІ

-- продължение --
6. Законността на изборите може да се оспори пред Конституционния съд по реда, определен със закон. /Чл. 66/
В случая си припомнете от предишния постинг кой може да се обръща към Конституционния съд, пък си мислете колкото си искате, че сте избирател, а не електорална единица.­

Страници