2.3. Необходими подобрения

Ако трябва да обобщим ­препоръките на ЕК в тази част, то те се свеждат до следното:
-- Народното събрание да реформира цялостно Наказателния кодекс. Т.е. да бъде стартирана 35-та /!/ промяна на този закон, откакто България подаде молба за членство в ЕС в края на 1995 год.
-- Да бъдат направени корекция в Наказателно-процесуалния кодекс, приет в края на 2005 година, т.е. при настоящото управление. И променян вече три пъти. Пак от настоящето мнозинство.

2.1. Постижения

По всичко изглежда, че не само българските политици се отнасят с пренебрежение към труда на експертите. Нямам друго обяснение за съществената разлика между проекта и окончателния доклад на ЕК за правосъдието и вътрешните работи у нас. Но политическото решение, защото този доклад е именно такова, е меко казано нереалистично и в трите си основни пункта – постижения, резултати и необходими подобрения.

Скъпи приятели, За първи път подписваме отворено писмо не до правителството на сатрапа Живков, не до ръководството на партията, която превърна в кошмар и нашия и вашия живот, не до виновниците за катастрофата на нашето отечество. За първи път подписваме отворено писмо до свои братя по съдба и по борба, до хора, в които сме вярвали и вярваме. Не знаем с какво се измерва важността на такъв момент. Не знаем кое надделява в нас – тревогата и мъката от тази крачка, или надеждата, че ще ни чуете. Довчера вие бяхте заедно с всички, които пееха за свободата. С ония, които ви обичат, и плакаха в нощта срещу единайсети юни. Не забравяйте никога за тях!

Вчера политолози и социолози в България се обединиха около тезата, че криза в политическата система няма. Има криза в партийното представителство. И всичкото това, за да бъде натрит на носа на Първанов! Не че няма нужда от това. Не че не е прав Георги Лозанов за това, че президентът си прави пиар. Но локализирането на кризата единствено до партийното представителство от толкова авторитети може само да зарадва хората на статуквото у нас.

Има два възможни подхода, когато разглеждаме проблема със съдебната власт у нас. Единият е, че някога, някъде, по някакъв начин, някой е допуснал сериозни грешки, които днес всички заедно трябва да поправим. Другият е, че на тази власт съзнателно и бе извит врата още с приемането на Конституцията през 1991 година и че бившата комунистическа партия упорито пази статуквото в тази тъй важна област. Здравият разум изисква човек да избере второто. С какъвто и проблем да се заемем в този живот, без значение дали сме изследователи, криминалисти, политици или пък просто хора, ние никога не бихме го решили, ако не виждаме или пък отказваме да приемем неговата първопричина. Налага се да изясня този въпрос още в самото начало, тъй като здравият разум е най-често пренебрегван, съзнателно или умишлено, в обществения дебат у нас по тази тема. При голяма част от eкспертите причината е обикновения човешки страх, при опозицията най-често гузната съвест, поради пренебрежението, с което се е отнасяла през годините към този проблем.