Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Защо опозицията бяга от актуалния вот на недоверие на кабинета

Опозицията готви вот на недоверие във връзка с политиката на кабинета в областта на здравеопазването. И сигурно има защо. Най-вероятно такъв вот би могъл да бъде гласуван и по отношение на осигуряването като цяло. Същото би могло да бъде и по отношение енергетиката, където през последните месеци се натрупаха огромни проблеми. И.т. и .т.н. Но защо, питам се, ДСБ и СДС бягат от истинския провал на правителството — борбата с организираната престъпност и корупцията ? Защо ? Дали, защото не са достатъчно показните убийства за изтеклия период ? Дали, защото магистратите са по-малко подкупни ? Дали, защото службите за опазване на реда и службите за сигурност са реформирани и поставени под граждански контрол ? Дали, защото няма достатъчно натрупани съмнения за корупция по върховете, включително сред членове на кабинета ? Дали, защото е вече разпилян обръчът от фирми около ДПС ? Дали пък поради причина, че мнението на другите за нас, като за страна с висока престъпност и корупция се е променило ? Разбира се, няма нищо такова. Всичко си е по-старому. Президентът и неговата тройна коалиция /нищо, че бащински я сгълча тези дни/ продължава героичните си опити да излъже по някакъв начин както собствените си граждани, така и гражданите на нашите партньори в Европейския съюз. Не е трудно човек да разгадае техните намерения. Достатъчно е да проследи внимателно техните действия по отношение на едно от най-важните неща, които трябва да се случат тази година в българската политика — промените в Конституцията. И по -точно онези промени, които се отнасят до съдебната власт. Казвам съдебната власт, защото едва ли разумен човек би повярвал, че престъпността и корупцията могат да бъдат ограничени със суперструктури, каквито предлага президентът или пък чрез усъвършенстване на законодателството. Не е трудно човек да се убеди, че управляващите бягат като дявол от тамян от с т р у к т у р н а промяна в съдебната власт. Такава, за каквото Европа настоява. И то много по- настойчиво и последователно, отколкото българската опозиция.

Та, питам се, защо опозицията бяга от темата . Единственото, което ми идва на ум, е, че по-някакъв начин темата е неудобна за нея. А е неудобна, защото такава я прави политиката на управляващите. А тази тяхна политика е успешна, защото опозицията не е способна да изработи стратегия с , която да и противостои.

Та каква е политиката на президента и на тройната коалиция. Много проста и много ефективна. Конституцията, значи си е парламентарна работа. Правителството и президентът не могат да се месят в работите на съдебната власт, включително и по отношение, на каквито и да са промени, свързани с нейното функциониране. Макар че за никой не е тайна, че кабинетът разполага с достатъчно послушно мнозинство в Народното събрание. Макар пак за никой да не е тайна, че българският президент разполага с право на законодателна инициатива, както по отношение на промени в действащата Конституция, така и по въпроси, свързани с компетенциите на евентуално Велико народно събрание. И странно, никой не намери за необходимо да му възрази, когато в обръщението си от преди няколко дни, той, държавният глава, направо обеща да продължи да подпомага реформите в съдебната власт /аз поне не съм чул негов публичен ангажимент или съвет / “без да прескача границата”, “без допълнителни правомощия в тази посока”. С други думи — аз имам правомощия, но няма да се намесвам. Да сте чули някъде някой държавник да се отказва от своите правомощия ? И заедно с това да настоява за нови — например да насрочва самостоятелно национален референдум ?

Е, няма кой друг да осигури такъв комфорт на управляващите освен опозицията.

Що се отнася до вота по отношение на здравеопазването, опозицията напомня на неособено мночислена армия, която правилно е налучкала слабото място на противника, но за да го достигне трябва да премине през огромно тресавище. Искам да кажа, че реформата в сферата на здравеопазването не е от най-силните места на правителството на Иван Костов. Това — едно на ръка. Другото е, че нито в СДС, още по-малко в ДСБ пък са единни по отношение на бъдещето на българското здравеопазване. Достатъчен е само въпросът за или против монопола на Здравната каса.