Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Защо съм спокоен за 4 февруари

Като нищо щях да пропусна 4 февруари, ако не бяха медиите. Интересна, и най-важното културна дискусия се завъртя около датата и събитията, които я предхождат. Не бих пропуснал да се включа и аз, макар да не съм кой знае какъв фен на тази дата. Ех, празнувал съм, не е да не съм. Например първата годишнина. Мисля че беше в ресторанта на Чифлиджанов,близо до хотел “Хемус”. Отвън -- дузина лъскави автомобили, вътре -- министър до министър, вицепремиерът Бакърджиев и охраната на на съседните маси, както се полага. Да си призная не ми беше сладко питието. Къде-къде по-гот ми беше на другия ден, когато навестих ресторанта на тогавашния хотел “София”. Гледам по едно време една дълга маса и на нея ближат рани Краси Премянов, Добри Задгорски, Чавдар Добрев. И куп други изпълнители на “Партизан за бой за стяга”, дето на 10 януари вечерта бяха сбъркали тежките колони на парламента с вековните буки в Балкана. И ми махат с ръка . И една такава радост, една такава нежност в очите им струи. Особено на Краси Премянов. Все едно бях Тодор Живков на Юндола и българите-мохамедани ми целуваха ръка. Не ви ли се е случвало някога да отнесете пердах, ама коректен, без подлости и да пламне у вас внезапна любов към мъчителя ?

Но както и да е, задълбах много в пластовете на човешката душа. Пък и сега времената са други. Толкова други, че вече има институт на името на Николай Добрев, спечелил славната битка срещу няколкостотин студенти и ученици от Испанската гимназия в нощта на 10 срещу 11 януари. Че онзи ден един от учредителите на института, вътрешният министър Румен Петков връчи посмъртно отличие в памет на г е р о я на друг учредител — неговата съпруга. Че вчера президента ме покани на дебат по същността на 4 февруари и неговото предстоящо влизане в учебниците по история.

И в тези други времена, когато битите се канят да пишат учебници, а победителите гласуват различно в парламента /например Конституцията/, честно ви казвам, сядам да си пия ракията спокойно. Кой каквото ще да казва, знам какво се е случило. Знаят го стотици хиляди като мене. Знае го например авиодиспечерът и шеф на стачния комитет на “Промяна” Стефан Райчев /кой ли го помни вече/. Един такъв рижав,благ и усмихнат. Чак не повярвах като го чух да казва в една януарска “Панорама”, че затваряме всички пътища — по вода, земя и въздух. Както и стана. Знае го и Лъчо Младенов, режисьор в БНТ, на когото трябва да се сърдите, че известно време гледахте говорителите на малкия екран все едно с обратното на бинокъла. Знае го Борислав Борисов и момчетата от студентския протестен щаб КПСС, които ни зарадваха с прекрасния спектакъл на открито — погребението на БСП. Знае го Любима Йорданова, специалист в социолингвистиката, събрала грижливо в книгата си “Промяната” всичко, що е кънтяло по площадите, включително и прословутото “Кой не скача е червен!”. Знаят го докерите от варненското пристанище, изсипали се с няколко автобуса на 19 декември 1996-та на площад “Народно събрание”, а по-късно и на “Сан Стефано” пред сградата на БНТ. Знае го и майор Пангаров, който беше на пангара нея вечер с баретите зад гърба си и незаконната заповед на вътрешния министър за отцепване на улицата. Знае го Благой Рагин, председател на Асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите, стоварил на пл. “Ал. Невски” хляб и колбаси за дупничани. Знаят го и самите дупничани, които видяхме да излизат от домовете си по двама по трима с ловните пушки на гръб. Досущ като в Записките на Захари Стоянов. Знаят го, разбира се, и таксиметровите шофьори. И до днес днешен, все някой от тях, разпознал ме в късна доба ще ме изненада с въпроса: ” А ние, защо ручахме жабетата ?”.

Но да се върнем на учебниците и на историята. Най-новата. И за нея не бера грижа. Синът ми е историк и от него знам, че най-важното са източниците. От Плутарх до ден днешен. Ето един от тях:

” “Всички са в готовност. Мисля, че утре или в понеделник ще отидем с юристи при Павлов /Димитър Павлов - министър на отбраната , бел. моя./, за да видим как може да се ползва при такива масови погроми войската. Или взаимодействие с войската - това го позволява Законът за МВР. В София само, никъде другаде… Не казвам, че ще изкараме войската… ”

Датата е 21 януари, мястото Дондуков 1, заседанието на Министерския съвет е закрито, председателства го премиерът в оставка Жан Виденов, докладчикът е министърът на вътрешните работи Николай Добрев.

Бог да го прости !