Пламен Даракчиев

Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Няколко думи преди премиерата

Ето че дойде време за първата ми лента от най-смешните клипове на прехода. Преди всичко искам да ви помоля за снизходителност. И то, колкото се може повече. Не за друго, а защото продължението в наши дни, и то на живо, е къде-къде по-смешно. Авторското кино, както знаете е нискобюджетно, така че и тук не питайте. Не мога да се меря с продуценти като Цвятко Цветков. И неговият /е, не само негов/ пълнометражен Attack, предназначен за големия син салон в Брюксел. Все пак, надявам се Голямото жури на 20 май, да не се впечатли чак толкова от касовите му достойнства. Приятно гледане! И на клипа, и на продължението му в наши дни.

На масата на Румяна

“Когато отида там горе, ще запазя една голяма маса да сме пак заедно”. Така през 1995 г. Румяна Узунова, вече тежко болна, намира сили да иронизира дори болестта си. 
 

Медиапул, 17 април 2007

 

Няма кой друг да го каже това, освен Румяна, мисля си днес. На нейния рожден ден. И си представям как го е подхвърлила между другото с леко присвитите си кавказки очи. Сигурно по-тъжни, отколкото ги познавам.

Но тогава, в деня, в който с Марко Ганчев и съпругата му стоим на изхода на външни линии на летище София, не мога по-никакъв начин да си я представя. Ще бъда с червена шапчица, казва ми тя предния ден по телефона. Не знам, обаче, че тя ще бъде и с роклята с генералски еполети. И дори само по тази причина няма да е една от върволицата пътници, пристигащи с с полета от Мюнхен.

Няма кой да пише на Генерала

Опит за репортаж наместо извинение за неизпълнените ми докрай ангажименти в блога

Тези дни в столицата е в ход операция “Пролетно почистване”. Името не съдържа каквато и да е символика. Т.е. става дума за почистване не на “Московска” 33, а на града.

В събота бе решителният ден. В ранната утрин се отправям към пункта за съсредоточаване — прелеза на бул. “Щросмайер”, близо до Захарна фабрика. Тихо е. Улиците са пусти, мръсни и спокойни. Почти няма граждани. Вече съм на мястото.? Поглеждам часовника — остават броени минути.Допушвам фаса, загледан в полуизгорелия хладилен вагон, схлупеното кантонче от Втората световна война и огромната купчина земна маса, издигната, за да предоврати евентуално нападение срещу дългата редица от гаражни клетки на гражданите. Пред кантончето вече е залегнало едно отделение ромски пехотинци с метли и лопати. От поделението на офицера Волф, отскоро вече с ново командване. Точно в уречения час пристигат два изтормозени Камаз-а. Малко след това чувам бумтене по “Щросмайер”. Ето, най-сетне онова, на което разчита основно пехотата — 10-тонна многоцелева фадрома, полско произведство. От времето на военното положение на генерал Ярузелски. Отбелязвам си на ум износените задни гуми, което не вещае нищо добро. Струпването на техника привлича и доброволци — неколцина клошари с колесари. Излязло от употреба оръжие, но ставащо за събиране на всичко що е метал.

ДС от времето “когато се наливаха основите”

Ето най-сетне част от материалите, за които стана дума. Съжалявам, че се забавих и още повече, че се наложи да ги сканирам. Надявам, че до края на седмицата всички материали ще бъдат обработени така, че да бъдат във вид, удобен вид за четене и за теглене. Гарантирам за достоверността, макар че материалът не е кой знае какво. Къде-къде по-интересно ще бъде да надникнем в подобни доклади и справки от 70-те и 80-те години. Мисля, че ще направите добре, ако копирате материалите и след това ги отворите с текстови редактор, но при zoom 150-200 %. А най-добре, ако изчакате 2-3 дни.   

Малка промяна в програмата ми за седмицата

Най-сетне — нещо за щата и агентурата на ДС у нас. Документът е автентичен и струва ми се за първи път ще получи някаква публичност. Периодът е началото на 50-те години. Дано Марги, жена ми, се справи до края на деня с преписването на документа. По обясними причини няма да оповестя източника на информацията. Документът ще кача без коментар. Сам по себе си той говори достатъчно.

Свобода или “Труд” !

Малко и за вестниците на прикритие

Тази сутрин стана скандал в шоуто на Коритаров. Кеворкян изригна в полза на свободата на словото. Изригна със смайваща за опитен играч като него непосредственост и хъс в търсене на правдата. За малко да му повярвам. За малко, казвам, защото и вчера, и днес, и утре, стане ли дума за свободното слово, последното нещо, за което ще се сетя е пресата на ВАЦ .

Какво не знаем за ДС, защо не го знаем и как ще го научим ІV

Журналистика на прикритие - 2

Историята от края на 1989-та и началото на 1990 година, разбира се има свое продължение. И то много интересно. Възнамерявам, обаче, поне засега да го пропусна. Все си мисля, че в тази област и без мене ще съмне. Има си хора за тази работа. Но не във Факултета по журналистика, където още изучават основно жълтия печат в западноевропеските страни, а в УНСС. В един от кандидат-докторанските му въпросници можете да срещнете например темата “Качествен и жълт печат — специфичната му симбиоза в българския печат”.

Какво зная и какво мога да разкажа за Георги Марков

Това е материалът на Петър Семерджиев , който намерих в архива си. Подписан е собственоръчно от него и преписан от жена ми, без каквато и да е редакция. Доколко си спомням в “Убийте скитник” има интервю с него, но струва ми се тук, спомените му са по-пресни и тезата по-отчетлива. Там където има получер курсив, да знаете, че е мой. Не знам дали материалът в този му вид някога и някъде е публикуван. Възможно е да го е използвал и в мемоарите си, които не съм чел. Ако е така, моля да ме извините.

Какво не знаем за ДС, защо не го знаем и как ще го научим ІV

Журналистика на прикритие - 1

Както е известно ДС имаше особено отношение към медиите. Този странен занаят, ако разширим малко понятието на Богомил Райнов, по особен начин изкушаваше хората на службите.? На свой ред пишещите братя /и журналисти, и писатели/ също бяха достатъчно заинтригувани от възможната смяна на личността и надникване в механизмите на властта, без при това да е необходимо да се обвързваш явно с нея. Но всичко това е в областта на психологията, а пък аз нямам необходимата квалификация да навлизам в тази зона. Това, което искам да кажа, е, че ДС не само не е била ограничавана от щат и финанси в тази си дейност, но дори е насърчавана и подтиквана непрекъснато да я разширява и усъвършенства . Журналисти на прикритие имаше на всички нива в медиите.

Програмата ми около и след Великден

Христос Воскресе! Много сили за любов и блачестиви дела желая на всички ви! На себе си — още повече. Защото май не е много християнско, това че тези дни пиша и се ровя в архива си. Пък за темите — да не говорим. На така е, когато няма кой бащински да те нахока. За мене светата българска църква е далече-далече. Чак в Барселона, където е параклисчето на отец Иван Бонев, прогонен преди години от бившия служител на ДС Максим. На негово място в Кърджалийската църква днес служи един от онези, които го преследваха по време на комунистическия режим – бившият офицер от ДС Боян Саръев.

Страници

В ковачницата на чуковете

hammer160.jpgКакво не знаем за ДС и как ще го научим І

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІ

или за партизанското движение след 9 септември

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІІ

-- официалната и неофициалната страна на службите

­

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.