Пламен Даракчиев

Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Добрият кмет е шанс. И то не само за софиянци

Днес забелязах постинга на Митко Аврамов „Сбогом на шанса за добър кмет на София”. Знам, че не е прието тук да се коментираме един друг, но тъй като въпросът е принципен ми се ще да внеса малко яснота.

Май остана един важен въпрос за решаване вътре в десницата

Време е да се връщам към темата местни избори. Признавам    с неудоволствие. Тези, които са чели предишни постинги по темата знаят защо. И все пак, какъвто и да е халът на местното самоуправление у нас, една победа на десницата в София може да обърне политическата тенденция у нас. И то не само в полза на софиянци.

Убили са го в крачка

Жестоко е да умреш от насилствена смърт, когато си на крачка от голяма промяна в собствения си живот и когато си преизпълнен с планове за бъдещето. И вероятно това чувство е било далеч по- мъчително за писателя, отколкото физическите страдания през последните му часове. Ето защо, ако искаме да почетем паметта му днес, 29 години след насилствената му смърт,трябва да престанем да вярваме на наивната версия, че причината са разобличителните му портрети на правешкия сатрап. Защото истината е, че Георги Марков и семейството му са били на крачка от голяма промяна.

Ако го има това копеле, добре е да знае, че и нас ни има

Днес е денят на убийците. Нещо като професионален празник. На онези, които преди 29 години впрегнаха цялата мощ на държавата, за да премахнат един гражданин. Някои от тях, като Тодор Живков и Васил Коцев, се споминаха. Други, като о.з. генерал Барбалов?, са в оръжейния бизнес. Трети получават спокойно пенсиите си за дълъг дипломатически стаж. Но къде ли е сега Жоро Макето ? Това се питам днес, когато небето над София е също като това над Лондон на 7 септември 1978 година.

Пазарът на политически услуги ще остане спокоен, въпреки интервенцията от страна на бизнеспартиите

Във вчерашното си слово премиерът Станишев обеща, че няма да се намесва в ценообразуването. И със сигурност няма да го направи.

Blogday 2007

Eто и от мен няколко блога. Започвам с Петър Даркев, бургазлия, излюпил се само преди двайсетина дни. Първото му и единствено за сега четиво „Ода за 13-те борсови удари с над 100 процента печалба” си е направо малък бисер. И то в неособено гъсто населената категория бизнес на blog.bg Дано продължи.

Другият е Borninchaos. Знам, че се повтарям с Богомил Шопов, но няма как. С младежа живеем в една кооперация и дори в един апартамент. Много ми се иска да разшири темите. И като за начало ще му предложа да направим заедно един репортаж от следващия flash mob в София. Бирата е от мен.

Голямата община и малките граждани на София

Като гледа и слуша човек по електронните медии предизборните отчети на кмета Борисов, може и да си помисли, че Столичната голяма община наистина е голяма работа. А гражданите, съответно—малки. Човечета, щъкащи по улиците, магазините и трамваите. Под умиления поглед на кмета, разходващ толкова много пари, за да подсигури техните маршрути из големия град.

 Но така е, когато Генерала наблюдава бойното поле с обърнат наопаки бинокъл.

Може ли този път кандидат-кметът да е по-малко засмян ?!

Десницата е на път към общ кандидат за кмет и дори към единна предизборна листа за съветници в София. Ако всичко върви добре нататък, много е възможно, ако не на 28 октомври, то седмица по-късно да си имаме отново цивилен кмет. Защо съм такъв оптимист, е предмет на друга тема. По-важното е сега да се върна отново на въпроса, който поставих в един постингите в началото на месеца. А знаем ли къде пращаме хората и какво ще правят там, в местната власт ?

Една отрязана опашка е цената на обединението на дясното в София

Вчера Пламен Юруков постави тежка задача пред Бойко Борисов. В отговор на искането за подкрепа на кандидатите за кметове на СДС в 39-те общини, последният деликатно обобщи, че ….„разчита на софийската организация на синята партия”. И правилно. Тя отдавна е под неговото крило. Ето защо може да се очаква, че при по-твърда позиция на националното ръководство, част от ръководството на СДС – София със сигурност ще се озове в листата на ГЕРБ. Няма лошо. „Момчетата”, както им казват на Борислав Бориславов и Стефан Иванов, и без това са си на хранилка.

Любов необяснима ІІ

или защо България остана без регионални власти

Разбира се, думата ми е за любовта на бившите комунисти към държавата. Не някогашната - явна и всепоглъщаща. От времето, когато партия и държава бяха едно цяло . А днешната - „рискована и тайна”, както казва поетът. Любов, заради която днес те копаят траншеи и снишени по банките в пленарната зала на парламента и бранят сътвореното през далечната 1991 година. От своите съграждани, разбира се.

Страници

В ковачницата на чуковете

hammer160.jpgКакво не знаем за ДС и как ще го научим І

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІ

или за партизанското движение след 9 септември

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІІ

-- официалната и неофициалната страна на службите

­

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.