Изследователите казват, че наименованието 
на Шабла идва от прабългарската дума „шабъла”, което значи черпак. Но, както е известно името на едно селище по нашите земи нищо не чини, ако не дойде премиера, за да го потвърди. Да подари някой и друг имот, примерно от неизчерпаемите запаси на Министерството на отбраната. В Шабла, както се ми у реда, той дойде с черпака – газодобив, рибарство, архиология и туризъм. Това е пътя, по който местните поеха от вчера. Предстои гласуване в Министерския съвет на поредица проекта, а 400-те хиляди лв за местното читалище, може и вече да са преведени.
Но какво пък, не е ли хубаво, това, че държавата полага грижи за една община на другия край на България, ще запитате вие? Не, не е. Колкото и да ви се види странно. Ако правителството можеше да полага равномерно и неотклонно грижи за 264-те общини у нас, сега ние българите щяхме не седем, а девет милиона. При това столицата щеше да е два пъти по-малка и общината нямаше да се чуди какво да прави с автомобилите и паркоместта.
Сигурно знаете, че в европейските страни правителствата не дондуркат общините. Напротив, общините са групирани в области, а пък областите в региони. Имат си областни и регионални съвети, имат си бюджети и каквото общината не може да финансира, го правят общо в областта. Каквото пък не може да стане в областта, с него се заема регионалната власт. И съответно периферията в тези страни не обезлюдява, а пък населението им като цяло расте.
Разбира се, че тракат релсите. И то всеки ден. Ето и днес пак се чу „трака-трак”, покрай намерението на министър Дянков да се оправи с финансово недисциплинираните общини.