Пламен Даракчиев

Със сигурност това е въпросът, който ни занимава след като вече сме наясно как да си направим митинга. Тук, обаче, няма регламент, няма първо, второ, трето. Народите си я карат по различному, кой както може. Има и още един проблем – няма и кого да попитате. Ако позвъните на Желю Желев , той най-вероятно ще ви каже, че системата е сменена. И вие, разбира се, няма да му повярвате. Така че не ви остава нищо друго освен като в приказката да повикате неволята.

Какво трябвате да знаете най-напред ? Не е сложно. Чух го на 14 януари на Орлов мост: 16-17-годишен юноша, но с открито лице викаше на приятелите, хванали се един зад друг срещу настъпващите полицаи: „Няма да се плашиш, копе‘уе! Ние сме по-силни от тях!” И това наистина е така. У всеки у нас независимо от възрастта има здрав разум и яснота, че сме далеч повече, отколкото тези, които пращат полицаите срещу нас.

И така след като сте си повторили по-горе цитираното, трябва да си изясните що е то система. Няма нужда да търсите Евгени Дайнов, Огнян Минчев или Иван Кръстев. Чуйте какво казват хората на площада: „Пременил се Илия, все в тия!”. Вникнете ли дълбоко в народната мъдрост, най-вероятно ще досетите, че системата не е нещо, което се сменя през четири години, т.е. не са депутатите, не е правителството, а най-малко пък съдиите, преминали на нощен режим на работа покрай 14 януари. С други думи системата е изначалната власт, част от своите права, които гражданите са се сговорили да отстъпят, за да има ред, сигурност и спокойствие за всеки.­­

ФОРУМНО ОБЩЕСТВО„ДЕ`Й ЗОРАТА”

http://www.de-zorata.de/forum/

ДО ОМБУДСМАНА

НА Р. БЪЛГАРИЯ

Гиньо Гочев Ганев

ул. Джордж Вашингтон № 22

София 1000

Г-н Омбудсман,

През изтеклите няколко дни станахме свидетели на множество репортажи от българските и чуждестранните медии, форумите и блогосферата, както и интернет, чрез които можахме съвсем ясно да наблюдаваме масови правонарушения над мирни гражданIMG_01131.jpgи, извършени от униформени служители на МВР.

Наличието на институцията, която оглавявате и заеманата от Вас длъжност на републикански правозащитник в България предоставя възможност на потърпевшите да се обърнат към Вас за застъпничество, когато се засягат или нарушават правата и свободите им от държавни органи и техните администрации (чл. 2 Закон за омбудсмана).­ Същевременно законът Ви оправомощава да действате и по своя инициатива, когато констатирате, че необходимите условия за защита на правата и свободите на гражданите не са били изпълнени (чл. 19, ал. 2 ЗО). В този смисъл е и Вашата досегашна практика, когато вече неколкократно сте се самосезирал. Считаме, че случаят 14-ти януари е най-масовото и най-публичното правонарушение от гл. т. на накърнени основни човешки права (касаещи живота, достойнството, телесния интегритет и здравето) след учредяването на омбудсманската институция в България.

Вземайки предвид, че дейността на омбудсмана е публична (Чл. 4 ЗО) и че омбудсманът е оправомощен да изразява публично мнение и становища в средствата за масово осведомяване (чл. 20, ал. 1, т. 3 ЗО) се обръщаме към Вас, за да заявите становището си по правонарушенията от 14-ти януари т.г. и да се погрижите, в рамките на Вашите правомощия, жалбите на гражданите, които ще достигнат до Вас по този повод да бъдат разглеждани с особена акуратност и най-отговорно.­

Каквито и критики да имаме към студенти, еколозите, майките и фермерите, те си свършиха работата. За първи път у нас, публично бяха издигнати призиви за правова държава, за борба rectorat.jpgсрещу корупцията и за граждански контрол. Нормално е, че управниците се хванаха за палките. Както правилно ги цитира онзи ден един от ораторите – те тая власт с кръв са я взели и с кръв ще я дадат. Но коя власт? Тази, която се сменя през четири години ? Или пък онази, която народите учредяват веднъж и завинаги ? Тази, която всяко правителството получава, за да пази гражданите от престъпниците или онази, която защитава гражданите от от самото него ? ­Ясен отговор на този въпрос студентите те нямат. Те имат своята интуиция, своята вярна проценка за случвалото, своята вяра ще утре нещата могат да се променят.

Останалото беше на работа на опозицията. По-точно на дясната опозиция. И още по-точно на онези две партии, които вече полагаме огромни усилие да отличим дори словесно във всеобщата мътилка, наричайки ги автентична десница.

И сега като гледам смешните писма и декларация по техните сайтове, като гледам слушам какво говорят в медиите, няма как да не се запитам: какъв им е проблемът на тези хора ? Какво им липсва ? Кураж или компетентност ? Ако е първото, някак си бих ги оправдал.

Вчера протестиращите на площада бяха по-малко. Чух много предположения по въпроса. От това, че побоят над младежите е изплашил по-умерените, до скептичните оценки, че за да се вдигне българинът трябва да бъде ударен по джоба, както това стана през зимата на 1997 година. Но струва ми се, че истината е другаде. Много мои приятели и познати, които морално подкрепят протестите, все още живеят своя нормален делник. Не заради друго, а заради все още колебливите искания на студентите. Заради това, че все още липсва ясното и категорично становище, че протестът е политически, че се иска не оставка на кабинета и предсрочни избори, а ново начало.

Е, за разлика от 10 януари 1997-ма, този път биха посред бял ден. Размахваха палките, понеже имат тъпи началници и страхлив премиер. Всички бяха там с една единствена грижа – да пазят народните представители. Друга задача – да съдействат за нормално протичане на митинга, те нямаха. Ако имаха, най-вероятно щяха да си стоят по местата и тъй като бяха предостатъчно, можеха отстоят на атаките на качулатите. ­Също така, ако малко от малко ги интересуваше митинга и гражданите, най-вероятно след като вече бяха атакували откъм левия фланг, можеха да изтикат още нататък агресивните момчета. Или просто да приберат някой и друг, както си бягаха пред тях.

кратък обзор на решенията, взети на неговите пет заседания
Тези дни си направих труда да погледна в сайта на правителството, за да видя какво е свършило за октомври. Картинката е потресаваща – 145 точки и съответно 145 рещения за петте четвъртъка. Средната натовареност от 29 точки най-вероятно би довело до крайно изтощение всеки член на кабинета в която и да е друга европейска страна. Но, както знаем България е страната на чудесата. И българските министри всеки ден са пред медиите, бодри и готови да отговорят на всички въпроси – от Кремиковци и парното на София до спирането на незаконното строителство по крайморието.  Всесилни и овластени те управляват всичко що мърда по четирите краища на Родината. *

Тази сутрин при Бареков, лидерът на най-влиятелната към момента българска партия доизясни своята позиция по така наречения възродителен процес.
Бих се съгласил с него за някои неща. Например за това, че не се е престаравал и съответно не е получил военно отличие. Приемам и дори съм убеден, че не е участвал пряко в репресиите. /Обикновено мръсната работа вършеха служителите на ДС. /

Вчера в Котаров Live, лидерът на ГЕРБ говори по любимата си напоследък тема: етническият модел у нас.  Както обикновено – на достъпен за обикновените хора език. Много е вероятно същите тези хора да запомнят два негови аргумента и едно произтичащо от тях послание. Аргументите са:

В България действат структури на ислямските фундаменталисти.

През последните 15 години у нас са изградени 1500 джамии.