Медии

Ето една малко медийно приключение от вчера, което отразих с два поста във Фейсбук:

Вчера, около 18 часа, час след краткия запис, който направи екипа на БТВ:

"Обадиха ми се от БТВ по повод на протеста в събота. Питаха ме по каква причина ще хвърлям домати. Казах, че имам четири. Горе-долу следните:
Първата е, че не съм от вчера, бил съм народен представител във времето, когато три поколения ни възлагаха надежди. После си минах през перипетиите, но по-добро не стана. Напротив, кочина стана.
Втората е, че като убеден демократ вярвам в гражданската държава,
 в институциите и в разделението на властите. Но пред очите ми извиха врата на съдебната власт. И сега властта e събрана в един човек, който е държавата.
Третата е, че имам подозрение покрай силовите ведомства и "реформите" в службите, че нещата нe отиват на добре. И че хич няма да се усетим как един ден ще заживеем в обшество, в което има избори, има и партии, но само една печели и вождът е само един.
Четвъртата е, че моите близки, приятели и познати са отчаяни. Че по отчаяна България от тази не e имало. И по-масово обезкървяване, сиреч емиграция - също."

След новините на БТВ в 19, 00 часа

"В предходен постинг писах, че ме потърсиха от БТВ да кажа защо ще хвърлям домати в събота. Казах четири причини да го направя. Не са оставили нито една. Оставили са само финалните две изречения. От, които става ясно, че се познаваме със Стелиян Стойчев. Не виня колежката и мой приятел тук (във Фейсбук, бел. на автора) Десислава Ризова. Тя все пак си има началници. Над тях пък трябва да има собственик. Ще ми каже ли някой неговото име?"

Така и така съм на вълна медии, та се сетих, че нищо не съм препечатвал тук от публикациите ми в "Труд". Ето ви едно четиво за дясното, публикувано на 12 декември, миналата година. И струва ми се, все още актуално.

Естрагон: Аз повече не мога така.

Владимир: …

Естрагон: Какво ли ще бъде, ако се разделим? Може пък нещата да тръгнат на добре?

Владимир: Ние утре ще увиснем на въжето. (пауза). Ако не пристигне Годо...

Естрагон: А ако пристигне?

Владимир: Ще бъдем спасени...

Самюел Бекет, “В очакване на Годо”

Oтминаха изборите, късна есен е, време, изпълнено с печал и тъга по автентичното дясно. По форуми и сайтове тече дискусия, с всяка отминала изборна година все по-приглушена и езотерична. Оглеждайте се, ако вървите по “Раковски”. Може и да видите под унилите кестени Естрагон и Владимир в очакване на дясното. То може да бъде съвсем близо, там някъде, зад ъгъла. Може да бъде и много далече, но се знае със сигурност, че е тръгнало. В случай че дойде, всичко ще е постарому, тъй като е било. Или ще е поновому, т. е. както още не е било.

Позитивният дебат

Простете за лиричното отклонение, но спектакълът вдясно наистина е пълен с абсурди.

Днес вестник „24 часа” публикува интервю с шейх Омар Бакри, предоставено от Центъра за близкоизточни изследвания. В него него известният джихадист казва три неща.
Първото е, че терористd от видеото, разпространено след атентата в Бургас, е неговият ученик Махди Газали. (Име, което бе спрегнато и през фаталния юли, но шведските власти опровергаха информацията. ) Другото върху, върху което набляга шейха е твърдението, че организатор на атентата е е Ал Кайда. Третото, по което той откровеничи е, че България е ислямска земя и, че мнозина мюсюлмани у нас слушат проповедите му.
Както се казва в такива случаи – е един куршум три заека.