Правителство

Тази дни, след просветния министър Игнатов, и финансовия се офъка. В знак на дълбока почит към Началника. Така поне по прическа, може да се кажем, че огнярската и интелигентската част на правителството вече са равнопоставени. Не знам какъв знак е това, че тримата големи – премиера Борисов и вицетата му са с голи глави, но дисциплината в последно време спада критично. И хаоса може да се стовари върху главите ни. Пък нека си твърди Иван Бакалов в е-vestnik, че милиционерската държава вече е добре смазана и върви добре. Тя все пак ще иска бутане, докато додрапаме до края на годината.
Не знам вие как виждате нещата, но аз мисля, че вече се возим на влакчето на ужасите. Писъците са все още приглушени и ги надават главно рапърите и свободната интелигенция,

Според думите на Пенчо Пенчев, шеф на правителственияг авиотряд имаме голям проблем. Еърбъсът може и да ръждяса, тъй като полетните часове са критично малко. Около 150 часа годишно, вместо минималното 1000. За това, разбира се не е виновен авиоотрядът. А по скоро външното ни министерство, Министерския съвет и президентът Плевнелиев (институция президентство, няма, нали знаетe).
Като изключим дежурната дестинация Брюксел и събития от типа на Олимпиадата, от началото на годината, българските държавници не са се презорили да летят. С това не искам да кажа, че на тях не им се лети. Казвам само че не ги канят. Освен това и никой не ги кани. Ето, френският президент Франсоа Оланд, встъпи в мандата си, а покана за нашия държавен глава още няма. Ама хайде, да речем той е социалист. Но от края на миналата година Испания има ново правителство на Народната партия, но все още Мариано Райхой не е поканил нашия премиер. Нито пък се е затичал да идва насам. Не е социалист и италианският премиер Марио Монти. Но ситуацията е същата. също.
Освен големите, не ни канят и малките. Нито Борисов отиде в Полша, нито пък Доналд Туск изрази желание след победата си в края на миналата ни година да ни посети. Макар междувременно Полша да председателстваше Европейския съюз. Сега го пое Кипър и да видим и да видим дали ще ни отвори
Най-накрая и в Русия се завъртя рулетката, но дори и Путин не се е залетял, нито пък Медведев.

Или защо разследването на атентата е техническата страна на въпроса, а политиката – същностната

Предполагам, че не заспивате всяка вечер с мисълта за бъдещето на Европа. И за мултикултутурализма, който бавно и неумолимо променя континента и поставя под съмнение ценности, съхранени и пренесени през вековете. С дух, с вяра и за съжаление понякога с кръвополитни войни. Да, онова, което има се случва все пак е въпрос на бъдеще. Макар и не толкова далечно. Тероризмът, обаче, вече е тук. И кръвта на убитите в Бургас вика.
В случая, не може да се каже, че не спазваме правилата. В морално-политически план, българският парламент в нарочна декларация осъди злодеянието. Разбира се, пропускайки предпазливо да изрази солидарност с държавата Израел. Предприети бяха и съответните правни действия от окръжният прокур в Бургас Калина Чапкънова. И към момента по случай вече работят група следователи – местни и от Националната следствена служба. Има и досъдебно производство по досъдебно производство по чл. 108а и по чл. чл. 116, ал. 1, т. 4 и г. 6 от Наказателния кодекс. Ще чакаме, ще видим какъв ще бъде резултатът след време.
Нека сега върнем сега на политическата страна на въпроса. По-конкретно: трябваше ли българските власти да посочат