Май само палките им останаха на управниците

Е, за разлика от 10 януари 1997-ма, този път биха посред бял ден. Размахваха палките, понеже имат тъпи началници и страхлив премиер. Всички бяха там с една единствена грижа – да пазят народните представители. Друга задача – да съдействат за нормално протичане на митинга, те нямаха. Ако имаха, най-вероятно щяха да си стоят по местата и тъй като бяха предостатъчно, можеха отстоят на атаките на качулатите. ­Също така, ако малко от малко ги интересуваше митинга и гражданите, най-вероятно след като вече бяха атакували откъм левия фланг, можеха да изтикат още нататък агресивните момчета. Или просто да приберат някой и друг, както си бягаха пред тях.

Ако кметът на София имаше малко мозък в главата си нямаше да забранява митинга. Ако пък имаше малко смелост щеше да се появи лично и да посредничи между организаторите на протеста и полицията, така че провокаторите да бъдат изолирани.

Ако все пак Борисов е бил твърдо решил да забрани протеста, то би трябвало да направи така, че заповедта да бъде на разположение на организаторите и да бъде прочетена по микрофоните. Защото на площада, така и никой не разбра, че има заповед на кмета и непосредствено след него заповед на министъра за разпръскване на демонстрацията.

Очевидно полицейските началници и кмета не са счели за нужно да предупредят гражданите, че върху тях може да бъде употребено насилие. Твърдя, че голяма част от хората на площада изобщо нямаха представа какво става.

Ще продължа по-подробно за случилото се утре. Сега мога да кажа само едно: не съм виждал по-страхливи управляващи. Така че от днес са само по палки. Докога – ще видим!