1985-та през погледа на един бивш батальонен командир

Тази сутрин при Бареков, лидерът на най-влиятелната към момента българска партия доизясни своята позиция по така наречения възродителен процес.
Бих се съгласил с него за някои неща. Например за това, че не се е престаравал и съответно не е получил военно отличие. Приемам и дори съм убеден, че не е участвал пряко в репресиите. /Обикновено мръсната работа вършеха служителите на ДС. / С други думи наясно съм, че както много курсанти и офицери – от МВР и от БНА --е изпълнявал своя воински дълг. Така, както го разбираше режимът, но не и българските граждани.
И все пак не мога да разбера по каква причина някогашният батальонен командир, днес лидер на една от партиите, членки на ЕНП не изпитва срам. Най-обикновен човешки срам. Такъв, какъвто би трябвало да има у нас,  българските граждани от български произход. Срам, най-вече заради действията на онези, които изпратиха войска и милиция срещу своите съграждани от турски произход и с мюсюлманско вероизповедания.
Вече споменах, че по същото време, когато Бойко Борисов е бил в Дулово, аз бях кореспондент на вестник „Народна младеж” за Кърджалийски и Смолянски окръг. Нали не си мислите, че съм писал статии срещу режима и че съм громял решенията на Политбюро и ЦК на БКП ? Тъкмо обратното -- една от задачите на моите колеги в „Народна младеж”, а значи и моята, бе да описваме бурната радост на българските турци от това, че са се завърнали в лоното на българската нация. Днес, въпреки, по-сетнешното ми дисидентство, аз нося срама си.  А това, което видях из Кърджалийско, мъката на нашите сънародници, укорът в очите на моите съученици, ще запомня за цял живот.
Бойко Борисов, обаче, не се срамува. Публичното му послание е добра вест за всички онези, които на едно или друго равнище са вземали решения или  ревностно са изпълнявали волята на партията. Защото все някой е стрелял срещу невъоръженото множество в село Бенковски /четирима убити, осем тежко ранени/, все някой е произнасял присъди, все някой е подписвал заповедите за депортиране или за уволнение, все някой е пращал невинни хора в Белене.
Заедно с това, посланието на бившия батальонен командир, обезмисля, дори отнема срама, обикновения човешки срам на мнозина – и журналисти, и стопански ръководители, и редови партийни работници, и дори служители от ДС, които макар и негласно не одобряваха акцията срещу нашите сънародници. И съответно не се престараваха.
Малко по-нататък в разговора с Бареков, лидерът на ГЕРБ  назова нещата с истинските им имена. Оказа се, че не би имало никакъв проблем, ако партията е дарявала с българско име само новородените. И дори посочи челен заодокеански опит, където кръщавали децата с американско /!/ име. Да се чуди и мае човек как един от най-известните политици и анализатори в света Збигнев Бжежински е останал непреименуван.
Но това е положението. Луд умора няма – казва народът. И щеше да бъде смешно, дори много смешно, ако седящият срещу Бареков политик не беше най-вероятният следващ министър-председател на страната.