Пламен Даракчиев

"Ако българският посланик в Париж се държи като френския в София, ще го изпъдят" – каза днес пред медиите премиерът Борисов. Струва ми се, че тази негова реплика вече е малък дипломатически скандал, но въпросът може лесно да се уреди. За целта господин Марин Райков, който през август добросъвестно излагаше френската позиция по отношение на ромският проблем пред българските медии, може просто да се върне у нас. И съответно да заеме мястото на мосю Етиен дьо Понсен като посланик на Франция в Република България.   На свой ред н.п дьо Понсен може да загърби Кения и да отпътува за Париж в качеството си на посланик на Република България във Франция.  Той и без друго е доста добре подготвен по въпросите на българската правосъдна система, енергетиката, демографията и ще може да формулира доста по-ясно пред пред президента Саркози „лекото ни отдръпване“ от кандидатурата на Турция на ЕС.

'Луд умора няма – казват хората! Справка – министърката в оставка Анна-Мария Борисова.   Премиерът, обаче е уморен*, ерго можем да сме спокойни за душевното му здраве.  Нормален е и Цветан Цветанов,  защото също е изморен в лютата  битката с магистратите.  Споко и за магистратите – и те на свой ред  се потят да връщат дела, заради нескопосано или тенденциозно разследване.  Уморени са и кметовете.  Някои от тях като кметът на Дупница бършат челата на тъмно

и търсят 180 000 лв, за да им пуснат тока. Да не говорим за депутатите – 240 човека, които трябва да насмогнат на търкалящата се по надуло по склона държава
Б'солютно е смореничка най-накрая и Айше след това идими-дойдими до далечна Франция. Въобще всички сме изморени.
Но кой знае защо тънем в бедност.

В днешно време писането на политически програми е скучна, а понякога направо мръсна работа. При това никой не ги чете. Тъкмо обратното беше преди 20 и повече години. Първо беше весело. Второ четяха масово и предаваха от ръка на ръка. Трето, на никой и през ум не му минаваше да излъже, ей така, защото не е прилично в политическа програма да не се лъже. Нещо повече. Може да ви звучи невероятно, но понякога програмите се четяха публично пред хилядно множество, което акламираше непрестанно.

Тъкмо това видях и чух на днешния 28 септември преди 21 година, когато качен на бабуната отляво на входа на Южния парк, Иван Денчев от новооснования профсъюз на журналистите четеше с гръмовен глас програмата на „Подкрепата“. Часове по-късно, тя прозвуча от край до край и по радио „Свободна Европа“. С две думи писането на програма беше приключение. И то какво.

За мене то започна някъде през февруари 1989-та. В читалнята „Виделина“ в Кърджали, където отчаяно търсех литература по въпроса. Уви! На разположение бе най-вече и преди всичко написаното от бившия синдикален деятел Георги Димитров. Признавам, че бях отчаян. Отчаяно бе и ченгето на банката зад мене.

Докато премиерът Борисов ръси лакърдии през океана, вицепремиерът му бе на обмяна на опит в Естония.
Най-важното, което можете да научите от двете информация, качени на
сайта на МВР е, че премиерът на Естония е оценил високо ефективната борба на българското правителство срещу корупцията. Освен това министър Цветанов е имал разговори с колегата си Марко Померанц по редица въпроси, някои от които не съвсем типични за този тип министерства, а именно – електронното правителство.

Купува Тодор Живков телевизор на родителите си в Правец. Отива след известно време в родната си къща и вижда, че телевизорът е счупен. Пита той какво става, а баба Маруца му казва: „Ами нали знаеш, Тошко, че когато вземеш да говориш глупости, баща ти те пляскаше през устата.”

Виц от близкото минало

При посещението си в САЩ премиерът се похвали за това, че у нас има” видим напредък в борбата с организираната престъпност”. Пред българи, които живея в САЩ и добре знаят, че реда и сигурността са функция преди всичко първо

на властите в градчето, което живеят, после на щата, а най-накрая на Министерството на правосъдието, т.е. на ФБР. Както е известно у нас нещата стоят обратно – битката се води първо от министъра, после от специализираната служба и най-накрая от прокурорът Чолаков от Силистра.

Ако искате да видите стратегията за децентрализация на правителството, следете неговите заседания. Можете да започнете от вчерашното. То започва с точка за актуализация на Националната програма за управление на дейностите по отпадъците. Ощастливени от кабинета са общините Асеновград, Първомай, Садово и Куклен. Те вече са регион. Ако не друго, то поне по отношение на изхвърлянето на отпадъците.

Чини ми се вчера, поздравявайки всички българи, президент и премиер си размениха задочно някоя и друга реплика. Но това кой е авантюрист (и кой комунист) не бива да ни занимава чак толкова много. Далеч по-тревожен е фактът, че първите хора на държавата правят констатации от типа на това, че в обществото ни има „дълголетен разкол” или пък подхвърлят небрежно, че „Да бъдем на различни мнения по определени въпроси не означава, че „успехът на страната ни и достойният живот на всеки отделен човек не могат да ни обединяват”.
Такъв тип подмятания и забежки в народпсихологията бавно и полека

Честит празник! Живи и здрави да сме, същото ще си кажем още веднъж през този месец – на 22-ри. Сигурно знаете, че между тези две дати лежат цели 23 години. Години, през които българския княз е бил назначаван безсрочно с ферман на султана за управител на Източна Румелия. По силата на така наречения Топханенски акт, подписан от посланиците на Великите сили, турската страна и министърът на външните работи на Княжество България. Както и да е. Можем да минем без тези досадни, а за някои може би и накърняващи националното самочувствие подробности. Можем дори да чуем какво ще кажат довечера в Пловдив президентът Първанов, председателя на парламента Цецка Цачева и кметът на града Славчо Атанасов. Можем, но уверявам ви, понякога и въздигането на националната гордост може да бъде досадно,