Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Долу правителството, да живее историята!

​Не знам по каква причина, но лятно време наблягам на историята. Блазе им на французите, англичаните и гърците. Първите имат "История на Франция" от Пиер Мороа, която вече е един вид класика. Истории Обединеното кралство, колкото щеш. Сега довършвам последната от тях (издадена през 2011 г.) автор Саймън Дженкинс. Миналият месец пък приключих с "Византия -- история на една изчезнала империя" от британския историк Джонатан Харис.

На раздумка през седмицата

Приятно му става человеку като гледа, че в Гражданския съвет освен гражданските работи, никой не забравя и за своите собствени. Макар че строго погледнато, последните пак са граждански. За тази изминалата седмица мога да ви изредя поне няколко. Като започна от новите инициативи на тандема Петьо (Славов) – Мартин (Димитров(, мина през речта на Гроздан Караджов за това как ще ги стигнем швейцарците (в пряката демокрация), продължа през кандидатурата на Гогата Ганев за член на Комисията за защита на конкуренцията и свърша с представянето на новата книга на проф. Тодор Танев.

Категории: 

Щастливи и нещастни

Като е известно, в редица проучвания на авторитетни международни социологически агенции, ние българите се самоопределяме като едва ли не най-нещастните в Европа. Лично аз не вярвам в тези анкети. Не за друго, а защото те се провеждат през есента и зимата. През лятото със сигурност отговорите ни ще са доста по-оптимистични. Но пък през този сезон дори и социолозите си почиват. Въобще, лятото си е екстра сезон за нас българите. Много е вероятно причината  за това да е, че планиране грижливо и отпуските, и парите, и пътуванията. През останалото време, естествено си я караме през просото.

Как една анализаторка подреди файтона

Ако сте политически репортер и не харесвате Меглена Кунева и Движение „България на гражданите” какво ще направите? Ще седнете и ще напишете убийствен коментар ? Грешка. Най-вече липса на професионализъм. Така нали и друг ваш колега може да го направи, след това друг, след това още някой. И тази нова партия ще стане най-анализираната в медиите. При това с някои подозрения, които непременно ще минат през главата на неизкушените читатели.
Ето защо, по-сигурния начин, или направо рецептата, за да бъда по-директен, ще намерите в днешния коментар * на Венелина Ангелова във всекидневника „Сега”. В него партия „България на гражданите” е поставена в контекста на новите партии. На коалицията „Ярешки”, на „Вот-Консерватори”, на „Свободен народ”, на ГОРД, на партията на Светльо. Дори на някои още неучредени формации като тази на Касим Дал. Нищо, че Меглена Кунева мина през президентските избори и събра внушителен брой гласове. Нищо, че според всички социологически изследвания към момента, партията със сигурност влиза в следващия парламент. Нищо, че нейното младо ръководство през ден е по медиите и има позиция по актуалните въпроси на деня. Нищо, че Движението разполага с добре поддържан и най-често актуализиран сайт измежду тези на другите партии у нас. Включително скудоумният хроникьорски чаршаф на управляващите от ГЕРБ.
Тъкмо по тези причини, самото нареждане на „България на гражданите” до останалите партии, цитирани в анализа, вече е манипулация. При това, доста грубовата.

Газ, пари,калинки и шпицкоманди. Иначе казано – грамофон свири, майка плаче

Взел- дал, невзел пак дал

Днес в интервюто си за ИТАР/ТАСС премиерът Борисов излезе с нова версия за АЕЦ „Белене”. Според него варианти все пак е имало, тъй като Русия е предложила кредит. Но не е оттоворила за запитвания от наша страна за лихвения процент. Eрго, разминали сме все пак с държавната АЕЦ и по-високите данъци за изплащане на кредита. Има време до края на мандата, словоохотливия ни премиер да каже още новинки.
Но сега по-актуалното е: каква е цената на кредита за българското участие в строителството на „Южен поток” ? То е ясно, че ще е прихващане от транзитните такси, но дали тези такси са сигурни? Ето италианската ENI вече възропта срещу газпромовското „вземай или плащай” , а пък чешката RWE вчера спечели делото във Виена срещу руския гигант. С една дума, ако от едната страна намалеят количествата транзит и съответно таксите, от другата страна ще се давим в прескъпата руска газ, която сме длъжни да купуваме. Така за двайсет поточни години напред, руснаците не един, а два аец-а могат да смъкнат от гърбината ни.


И управлението на спестяванията си е работа

За другаря Шекспир, за печата, за комунизма и за други работи

По течението през седмицата

Асоциации

Снощи гледах премиера Борисов в „Панорама”. Сигурно и вие сте го видели. Първо като яростен радетел за АЕЦ „Белене”, а по-късно на живо в тъкмо обратната роля. Уникален и, уверявам ви, достатъчно сложен етюд. Опитайте се да го оприличите на наш, роден опортюнист, описан от класиците. Не можете, нали? Дори бай Ганьо е твърде семпъл с неговото „Долу тиранина!” и „Да живей Стамболов”. Ето защо посегнах към чуждото и си рекох – това е Фома Фомич и никой друг. Ловкия в душевните работи, едновременно простодушен и извисен в лицемерието си Фома Фомич. От „Село Степанчиково и неговите обитатели” на Достоевски, Фьдор Михайлович, познахте. Но, както и да е. Може би твърде много усложнявам нещато те наистина не саа толкова са. Поне не толкова, колкото по време на соц-а ги видя в един свой фейлетон Васил Цонев, ако не се лъжа. В него огнебореца Генчо Танчев се изказва по повод местната постановка на Хамлен от другаря Шекспир. И заключава с нещо от рода на: можеше, другари, поне един пожарникар да мине на сцената, или поне една каска да се мерне, да се види, другари, че има такива.
И ето, че години след това каската не само мина, но и зае цялата сцена. И честна дума, сега не можа да разбера, дали образа на пожарникаря в драмата, дето я играем става все по-сложен или пък ние оглупяваме.


Оптимистична и песимистична прогноза

По важни акценти в цирковата програма вчера и днес

Цирка не е само Белене, както писа тези дни Едвин Сугарев. „От всички изкуства сега най-важното е цирковото!” * – би казал В.И. Ленин, ако бе доживял да види как довчерашни комунисти правят демокрация.
Вчера, например на манежа бе клоуна Борис Велчев. Той каза, че следствието е богатството на правоохранителната система. Но никой не се разсмя. Дори и съдиите. Защото не е смешно. Ама никак не е смешно, че днес един уникален институт в българската съдебна система – следствието, избира свой представител във Висшия съдебен съвет.

За някои парични и морални въпроси през седмицата

(седмичен обзор)

Заменката - да, но фразата не му се полага, защото няма синя кръв

Преди много години, някъде в началото на януари 1990 година, в „Подкрепа” подкарахме първата си сериозна стачка в градския транспорт в столицата. Целта: да принудим правителството да преговоря. Каква бе изненадата ни, когато в първия ден от стачката, рано сутринта, отидохме в гараж „Земляне” и видяхме Кръстьо Петков, качен върху варел да зове за крути действия, събралите се около стачници. Същият ден разбрахме, че правителството на Андрей Луканов и Българските професионални съюзи вече са подписали споразумение. Така че единственото, което ни оставаше бе само това да се присъединим.
Днес, разбира се, игрите са далеч по-сложни. Понякога дори международни. Ето защо, сега на варела е качен премиера Борисов. Речта му е почти патриотична. А размахването на пръст към Путин – безпрецедентно. Мащабите са други, играчи – също. Но принципа е един и същ. На пръв поглед държим Путин за топките. Путин, който лично е ангажиран с многомилиардния и повече политически, отколкото икономически проект „Южен поток”. Но това е само на пръв поглед. Искате ли да се обзаложим, че преговори ще има? И че ремито на собствен терен вече е договорено – оттегляне на иска от страна на „Атомстройекспорт” срещу подписа на България за старт на строителството на газопровода през територията ни.

Страници