Що не си разменим посланиците ?

"Ако българският посланик в Париж се държи като френския в София, ще го изпъдят" – каза днес пред медиите премиерът Борисов. Струва ми се, че тази негова реплика вече е малък дипломатически скандал, но въпросът може лесно да се уреди. За целта господин Марин Райков, който през август добросъвестно излагаше френската позиция по отношение на ромският проблем пред българските медии, може просто да се върне у нас. И съответно да заеме мястото на мосю Етиен дьо Понсен като посланик на Франция в Република България.   На свой ред н.п дьо Понсен може да загърби Кения и да отпътува за Париж в качеството си на посланик на Република България във Франция.  Той и без друго е доста добре подготвен по въпросите на българската правосъдна система, енергетиката, демографията и ще може да формулира доста по-ясно пред пред президента Саркози „лекото ни отдръпване“ от кандидатурата на Турция на ЕС. Тъкмо няма да пише в блога си за мутренска София неща от рода на:  „ За един миг, при преминаването на тази гледка, помислих, че се намирам в иракска, афганистанска или ливанска обстановка. Къде другаде можеш да се страхуваш да бъдеш убит насред улицата или от бомби с дистанционно управление? Но не! Бях в България, страна членка на Европейския съюз от две години. А кортежи като този се срещат редовно в София или другаде.“