Пламен Даракчиев

(Из дневника ми през седмицата)

Властта се грижи за преодоляване на последиците
 

11 юли, сряда. Мисълта за смъртта ме обзе насред жегите. За втора поредна година на кръгла маса в Народното събрание се обсъжда законопроекта за гробищата, погребалната и траурно-обредната дейност. Както през юни миналата година, така и сега в нея участват депутати от ГЕРБ и представители на браншовите съюзи на погребалните агенции. Какво друго да мисли човек за зачестилите срещи между властта и погребалните агенции освен , че последните трябва да се погрижат за последиците от нейното управление ?
 Разбира се, това трябва да стане със закон. Защото какво е смъртта, ако няма нормативен акт, който да урежда всички въпроси, свързани с нея ?
Законопроектът отговоря на този и на още редица други въпроси, за които дори и не подозираме ние живите, улисани във всекидневните грижи. От него можете да научите що е покойник, как се удостоверява смъртта, какви видове погребения има, на какви изисквания трябва да отговаря ковчега и пр. и пр. Направо да не повярваш какъв безпорядък сега цари в траурната дейност. И най-важното: колко невежи сме по отношение на неизбежното! Ако не бях прочел законопроекта как бих могъл да знам, че когато ми дойде времето мога да бъда погребан по шест различни начина ?! И през ум пък не би минало, че има цели седем вида гробни места и бих могъл да избера кое от тях би ми паснало най-добре.

Днес тачим героите, паднали за свободата на България. Точно в 12 по обяд сирената ще ни закове на някой ъгъл. Нейният вой е смразяващ. И няма нищо общо с патоса на вечерната заря. Тя сякаш ни предупреждава. Един вид -- внимавайте вие, забързани във времето ! Внимавайте, защото никое време не остава без своите герои ! Ако сами не ги обречете на забрава.

Вчера бе решителен ден за разлюляна Европа. Победата на Франсоа Оланд пренареди дневния ред в Брюксел. Каква е перспективата – по-добра или по-лоша, отколкото очакваме, ще разберем идната седмица, когато ще се срещнат новият френски президент Франсоа Оланд и германският канцлер Ангела Меркел. Но това е голямата игра, в която така или иначе нямаме решаващата дума.

Ако срещнете случайно министър Цветанов и той ви каже „добър ден”, не поглеждайте към слънцето. По-добре отворете Закона за МВР. Но не за да преброите привилегиите на държавните служители във ведомството, защото със сигурност ще ви трябва много време. Погледнете само чл.202, ал. 1, в чиито първи точки е регламентирано допълнителното материално стимулиране на служителите в министерството. И си отговорете на въпроса: възможно ли е вътрешното ни министерство да се е лишило благородно от тази възможност, която предоставя законът? И така да стане образец за останалите български министерства, агенции и ведомства. Разбира се, отговорът е отрицателен. Но не заради днешната публикация на вестник „Сега” и 10 335 443 лв., които ведомството така или иначе е раздало на служителите под формата на ДМС за деветмесечието на миналата година. А най-вече заради един документ, качен на сайта на МВР – „Списък на категориите информация в МВР, подлежаща на класифиране като служебна тайна”. И точка 8 от списъка, съгласно която служебна тайна е също така „информацията относно социалното, здравното и допълнителното задължително пенсионно осигуряване на служителите и курсантите от МВР.” По въпроса каква е връзката между служебната тайна и допълнителното материално стимулиране, може да ви светне дори и най-обикновеният счетоводител. В качеството си на професионалист, който знае, че върху ДМС също се плащат осигуровки. И че справка в НОИ или Здравната каса за няколко служители от различни категории би могла да даде приблизителна представа за това, което се раздава в министерството. Но тъй като нямаме такава възможност, най-добре е да погледнем в официалните отчети на министерството.

Има един виц от времето на комунизма. Купил Тодор Живков телевизор на своите родители в Правец, за да го виждат по-често, когато говори по партийните трибуни. Отишъл един да ги види какво правят и видял, че телевизорът е счупен. Кво става? – намусил се първия държавен и партиен ръководител, а Маруца, майка му, казала: „А бе, сине, нали знаеш, че когато беше малък и послъгваше, баща ти и имаше навик да та пляска през устата.”
Не знам дали е здрав телевизора на родителите на вътрещния ни министър, но вчера в „Панорама” на два пъти той излъга без да му мигне окото.
Първата лъжа бе, че неговото министерство не разполагало със законови възможности да реши проблема с язовир „Иваново”. И съответно да предоврати бедствието в Бисер и в околните села. Ако отворим Закона за бедствията, ще видим, че нещата стоят точно обратното. Първо: министърът е натоварен изцяло с контрол за изпълнението на закона. И второ, в чл. 88 пише следното:

Фасадата на болницата е в кремаво-жълто. Такава беше и през 60-те години, когато този цвят още беше модерен. Вътре – познатият мозаечен циментов под, разтурията по коридорите, спарената миризма в пренаселените стаи, напуканата дървена дограма на прозорците, античните кушетки на колела, захабените чаршафи. Интензивното в неврологичното отделение е една голяма стая, преградена с нисък параван-хармоника. В нея са натъпкани десетина пациенти, съответно мъже и жени. Млади и стари. С осигуровки и без осигуровки.

В едната половина, оттатък паравана, умира най-близкият ми човек. На съседното легло – момиче на около двайсет години, което на другия ден ще изпишат. От другата – пациентки, които са контактни. И дори успяват да разговарят помежду си. Предстои ми будуване през нощта на стол, до най-близкия ми човек. Отвън, на стената в коридора са изписани правата ми на придружител. Както и тези на пациента. Едно от тях, обозначено като 2.8, гласи: „Пациентът има право да умре достойно. Точка.” Стреснат съм. Защото все още не съм го срещал в която и да е международна харта. Звучи в духа на европейското позитивно право. Ако изобщо някога признае такова право, американецът би го обърнал и то би звучало така: ”Никой не може да умира при недостойни условия и пред очите на други пациенти.”

По конспиративни съображения

Конспирацията е принцип в дейността на вътрешното ни министерство.. Не, не мислете, че се шегувам. Нямам предвид разследването на убийството на Мирослава, нито това на Яна Кръстева, още по-малко – случаят с маскираните полицаи, които нахлуха в дома на семейство Начкови. Конспиративността в действията на ведомството си съвсем законна и се разпростира върху цялостната му многостранна дейност. Тя дори е записана като основен принцип черно на бяло в чл. 5, ал. 5 на Закона за МВР.

Ето защо не се учудвайте, ако понякога по такива съображения телефон 112 не ви отговаря. Или пък ако министър Цветанов шества по телевизиите цивилен, макар че говори предимно за полицейските работи. Също така забравете за подслушването на Ваньо Танов и премиера, за разследването на побоя в Кърджали над семейство Мустафови, както и за ред други случаи, в които съгласно закона МВР „съчетава гласни и негласни методи”.

Вместо това, си припомнете неостаряващия виц за днешната милиция, която не бие, но пък вчерашната налага здраво. И си помислете дали проблемът може да бъде решен с оставката на министър Цветанов. Както вече поиска организираната.. пардон, опозиция. По израза на министъра в сутрешния блок на БТВ.

Да кажем,че проблемът е само в министъра, е да се правим, че това не е суперведомството, което не е мръднало от социализма насам.

Каните ли се да гостувате на „Дондуков” 2 ? Честно казано, аз – не. Не защото след поканата на президента Плевнелиев пред приемната може да са извият опашки от граждани, които са взели твърде сериозно поканата. По скоро по други три, според мене много съществени причини.
Първата причина е самата институция. Нека слезлият от пиедестала Гоце да говори колкото иска за действената институция, за обединяващата и роля и за това как не бива да бъдат ограничавани нейните правомощия. Знам добре как, кога и поради какви съображения, група неизтрезнели от миналото комунисти, щедро дариха своя партиен ръководител с Държавен съвет, а по-късно Петър Младенов с що годе прилични правомощия, за да дръпнат по-късно килимчето из под краката на претендиращия днес за президентска република Желю Желев.

Посещението на български държавник в чужбина не е като да гледате камерен спектакъл. Първо репликите на актьорите обикновено са скучни и дори пропити със задължителното в протокола la courtoisie, второ, обедите и вечерите не са пред камерите и трето - подписват се споразумения, които за редовия граданин не са атрактивни.
И все пак, известна прилика има. И тя е в сложната организация. Както в театралния спектакъл зад репликите на актьорите стои безименна редица от сценичния работник, през осветителя, та чак да гардеробиерката, така и в дипломатическия прелива от участници зад кулисите. Със сигурност зад посещението на премиерът Борисов в Германия стоят стотици безименни наши и чужди референти и дипломати. От държавния протокол на МС, от Дирекция „Протокол” на външно министерство,