На кино през седмицата

В Kodak Theater вече опънаха червеният килим и тази вечер ще обявят наградите „Оскар” на Американската филмова академия.  Киното е голяма и красива лъжа и Ел Ей е далеч за нас българите. Но пък си имаме собствена, реална и дори неповторима, продукция през изминалите дни.
Ако трябва да връчим оскарите за заснетото от телевизионните камери през седмицата, то нещата изглеждат така:
Най-добър филм: суперпродукцията „Фармацевтичната война. Сценарист и режисьор – неизвестни. В ролите –  „Тони Веков, изпълнителен директор на дистрибуторската лекарствена верига „Търговска лига”, Огнян Донев, мажоритарен собственик на „Софарма”, здравният ни министър Стефан Константинов, Нели Нешева, бивш управител на Здравната Каса и Гергана Павлова, заместник-министър на здравеопазването. В епизодите:  2,5 милиона статисти пенсионери, онкоболни и деца с редки заболявания. В ролите зад кадър: една банка и две медийни групи.
Най-добър сценарий: Столична община за римейка на „Топло”, български комедиен игрален филм 70-те години на миналия век. Отличието е заради класическата българска фабула, разгърната в логическия бермуддски триъгълник – признаване проблема с масовото надписване на януарските сметки за парно на софиянци, изслушване и одобряване на новия бизнес плана ЕАД „Топлофикация - София” и създаване на общинска комисия, която да изследва в дълбочина проблема. Но не този този на топлофикацията, а на нейните потребители.
Най-добра и най-продължителна режисура: колективна награда за петгодишната сага „Маргините”, коопродукция на МВР, прокуратурата, Софийския градски съд, Апелативния и Върховния касационен съд. Наградата е преди всичко за прокуратурата. Най-вече за проявеното особено майсторство в доказването на колективната вина на братята. И съответно в тяхното оправдаване, защото Наказателния кодекс признава само индивидуалната отговорност.
Най-добра мъжка главна роля: Стефан Константинов, министър на здравеопазването. За финалната реплика във „Фармацевтичната война” и оптимистичното предположение, че цените на лекарствата могат да паднат с 50 процента.
Най-добра главна женска роля: Нели Нешева. Заради драматичния обрат след репликата и „Аз уважавам своя труд”. И предоставения бонус от 12 000 лв на сдружението „Деца и юноши”.
Най-добра поддържаща мъжка роля: премиерът Бойко Борисов за ролята му на сърдития „горски”. И трите подписани заповеди за уволнение - на заместник-здравния министър Гергана Павлов,  на шефът на имуществената комисия  и на председателя на Надзорния съвет на „Напоителни системи”.
Най-добра поддържаща женска роля: правосъдния министър Диана Ковачева, проявила особена любознателност по отношение раздаването на бонуси в министерството, което оглавява. И съответно заради откритието със задна дата, че изпълнителния директор на Агенцията по вписванията се е самонаградила с едни 48 000 лв.
Най-добри визуални ефекти:  „Фармацевтичната война” и сцената, в която водещият на ТВ 7 Николай Бареков къса вестник „Труд”.

„Златни малинки” за най-слаб филм:  продукцията „Къде ми е дипломата?” с участието на шефът на борда на „Напоителни системи” Георги Харизанов. Заради явно взаимстване на сюжета от случая с доскорошната управителка на фонд „Земеделие” Калина Илиева.
До тук бяха номинациите за седмицата, но както се пееше някога  по сините митинги утре започва от днес. През седмицата продължиха снимките на вечното мутренско криминале от 90-те години.  Първо бе епизодът с взривяването на Йордан Харисимов -Даката във Варна, след това бе заснет въоръженият обир в Перник, а рано тази сутрин в София,  приключиха снимките на епизода „Свободна борба”.След масовият търкал бар-клуба „Ел Корасон” на ул. „Граф Игнатиев” 12 , главният герой Благой Иванов – Багата бере душа в „Пирогов”. И най-вероятно вероятно няма да го видим в следващия епизод. За сметка ще се наслаждаваме на прекрасното изпълнение на най-възпитания вътрешен министър в Източна Европа. На фона на петте опожарени автомобила през изминалата нощ в Казанлък, Варна, Чирпан и Стара Загора.
Но ако по днешните оскари, общо взето има национално съгласие, не стоят така нещата, когато става дума за миналото. Не искам да политизирам нещата, но там все още сме разделени. За едни отишлият си пред седмицата голям български артист Георги Черкелов ще остане Велински от соцсериала „На всеки километър”. За други пък - незабравимия крал Лир от едноименната шескспирова драма.
И пак ви казвам, не политизирам въпроса. Както са казали древните изкуството е вечно а чалгата кратка.