Защо не вярвам в днешния фарс

Каните ли се да гостувате на „Дондуков” 2 ? Честно казано, аз – не. Не защото след поканата на президента Плевнелиев пред приемната може да са извият опашки от граждани, които са взели твърде сериозно поканата. По скоро по други три, според мене много съществени причини.
Първата причина е самата институция. Нека слезлият от пиедестала Гоце да говори колкото иска за действената институция, за обединяващата и роля и за това как не бива да бъдат ограничавани нейните правомощия. Знам добре как, кога и поради какви съображения, група неизтрезнели от миналото комунисти, щедро дариха своя партиен ръководител с Държавен съвет, а по-късно Петър Младенов с що годе прилични правомощия, за да дръпнат по-късно килимчето из под краката на претендиращия днес за президентска република Желю Желев.
Втората е, защото знам последиците от Конституцията – проституция, както я нарекоха стачкуващите студенти в далечната 1991 година. Видях как за малко да проработи и руската рулетка, заложена чл. 99 на Констититуцията. И как не толкова с протакане на мандата, колкото инстинкта за самосъхранение на бившата комунистическа партия бе причина все пак да не затънем в хаоса. И заедно с това, знам, как в другите източноевропейски страни хората са се постарали да регламентират ясно взаимодействието между президента и правителството, да го натоварят с ясни отговорности по отнощение на съдебната и власт и да се предпазят от парламентарен преврат, какъвто да малко ни сполети през зимата на 1997 година. Както и да предовратят да се предпазят от техни Боянски ливади.
Третата е, защото не вярвам в прагматичността на новия президент Росен Плевнелиев. Да твърдиш, че ще работиш за справедливо правосъдие е все едно жабата да вдигне крак, за да я подковат. Подобно твърдение прилягане не на нашия президент, а на държавните глави на Чехия, Словакия, Полша, Румъния, Литва, Унгария, Естония, които собственоръчно назначават най-важния фактор за правосъдие – съдията. Не е съвсем прагматично също така довчера да си бил регионален министър, а днес да спрягаш понятието „региони” като грижливо пропускаш задължителното „децентрализация”. При това да си бил отговорен за правителствена стратегия в това отношение.
Знам как може да работи по приоритетите си, например унгарския президент. В чиито правомощия е да предложи министър-председателя. Също така знам, че чешкият държавен глава притежава, както конституционното право да препитва министрите, така също и да приема оставките им в случай, че се налага. По свое решение пък литовският им колега може да свиква свиква извънредно заседание на правителството. Подобни примери могат да се дадат и за останалите източноевропейски страни, в президентите могат да бдят на правителствената политика. В нашия си, български случай, за мен е загадка е как новият ни президент ще се грижи за своите и ще разговоря с премиера и министрите за своите приоритети. Поне засега Конституцията не предвижда такива разговори. Или по скоро ги е оставила на добра воля на институциите.
Какво му остава на предента сега? Освен да надгражда декоративната институция и в края на мандата да повтори казаното днес от неговия предшественик :”постигнатото е повоче от заложеното в преките ми правомощия”.
И ще бъде прав, ако се окаже по-добър майстор на интригата отколкото школувания кадър на БКП/БСП.
В което, честно казано, се съмнявам.