"Втори мандат с тази програма, която правим
за финансовия програмен период 2014-2020 в България,
съм сигурен, че ще се случат чудеса“.
заместник-председателя на ГЕРБ на партийно събрание в Смолян
Ако някой ден се срещнем с Цветан Цветанов на симпозиум по държавно управление, най-вероятно ще му отделя малко време по въпроса за чудесата. Стига, разбира се, да не е вторник, тъй като и друг път съм споменавал, че от времето на социализма в този ден нямам кръжочни занимания. Все пак, ако е подходящ деня, ще му припомня, че въпроса с чудесата в управлението и днес е сложен толкова, колкото и в библейските времена. Не е лесно нито да прекосиш вълните на Червено море, нито дори шадраванчето пред Президентството.
Все пак, има една вероятност, вицепремиера и вицепрезидента на ГЕРБ да се е объркал. И вместо за чудесата в своята партия да е заговорил за тези в държавата.
Преди, обаче да кажа за какво става дума, нека си припомним някои особености на българското партийно строителство. Въпроса за партиите прилича на въпроса за собствеността – движима, недвижима, акционерна и всякаква. Ерго, можете да си я направите сам и да се разпореждате сам с нея (Борисов и Доган), можете да я купите (двете партии, мандатоносители кабинета на Кобургготски), можете да я вземете под наем (СДС, Пламен Юруков), можете също така да се сдобиете с право на строителство или надграждане, ако предишната партия е била маркова. (Това последното още не е ставало, но е на път.)
Нямам никакво съмнение, че тъкмо на Реформаторския блок му отива да представи идеи за радикална реформа в правосъдието и вътрешния ред. Ако не в друго, то поне в това отношение от ДСБ винаги са били последователни. През своето недълго съществуване сходни идеи бяха неведнъж извеждани на преден план и в Движение „България на гражданите“. Не се съмнявам също така в компетентността и добрите намерения на хората от Гражданския съвет. Спор няма, че че тяхната визия, макар и радикална не надхвърля правомощията на едно обикновено народно събрание. От тук нататък, обаче започват проблемите. В общи линии те са два. Първият е така да се каже технологичен и е въпрос на подход в онова, което наричаме политика. Вторият, предмет на следващата част на тази публукицаия, е свързан с конкретиката на самите предложения. А така също и с едно не съвсем продуктивно съотнасяне на понятието „Правосъдие и вътрешен ред“, с което борави Европа към безподобния нашенски институционален батак.
Управляващите дадоха сериозна жертва. Откъдето и да го гледнеш разследването за данъчни и пране на пари срещу екс депутата Христо Бисеров е изцяло в духа на това, за което Брюксел отдавна настоява – дела срещу престъпленията по високите етажи на властта. Защото Бисеров не само не е кой да е. Не само беше заместник-председател на Народното събрание. Той несъмнено бе сред първите десетина държавници с най-голямо влияние в политиката на управляващата коалиция. 
На фона на улицата и задаващия се протестен вот, десноцентристките партии у нас са до стената и губят гласове. Лавинообразбразното и стихийно пренастройстване на ляво-радикалните послания оттеква далеч по-силно от подредените спорадични реплики на десните лидери. В повечето случаи, предизвикани от конкретни информационни поводи и и отнасяни бързо от следващото събития. Левият оркестър вече е на подиума и и свири в пълна мощ. Акустиката в условията на криза е отлична, а гневът на избирателите освобождава техните доскорошни задръжки. Социологическите проучвания вече сочат тревожни тенденции и сочат, че голяма част от избирателите са нетърпеливи в очакване на нови формация и послания за бързи решения. На популизма, десните партии могат да противопоставят единствено… популярното. В условията на разделение на народ и елит, на граждани и на мафия, лесните решения на левия популизъм са така да се каже четивни. И по своему, разгърнати на широк фронт, но върху наклонена равнина. И с акцент върху върху светкавичните секторни решения. Не дай боже и с разгръщане по вертикалата, където вече идва разграничението от малцинствата. Десните партии засега нямат отговор. Нещо повече – тяхната стратегия е изцяло погрешна. Най-вече, защото по свой си начин следва непосредствените събития и – парадоксално, но факт – също също с в плен на популизма. Култивиран, но все пак популизъм. Ще дам два примера в това отношение. Първият е свързан с последователната линия на ДСБ в търсенето на антимонополни решения. Ако човек я проследи в годините назад, няма как да не забележи, че тя е сериозно обмислена и прокарвана от най-изявените представители на партията. Всичко това, обаче изведнъж се срина около протестите. Няколко набързо издигнати слогана на улицата зачертаха многогодишните усилия на тази партия.
Прав е Иван Бедров да твърди, че вместо за алтернативи и политика, след покушението ще си говорим за Октай, за ефективността на службите, за омразата и за ред други неща от вчерашния ден. А има за какво да си говорим ? И за ДПС, и за Доган вътрешно партийните обръчи. На ръководството на Либералния интернационал може изобщо да не му пука как е устроена и по какви правила работи една източноевропейска етническа партия, но ние би трябвало да сме загрижени. Най-малкото, заради това, че тази организация периодично скандализира общественото мнение. Било то с трупа на високопоставен нейн член в партийните сараи, било то с корупционни практики на нейни министри и кметове или пък с изявления на нейния лидер, за което в други страни срещу него със сигурност ще да започне наказателно преследване. Ето защо трябва да търсим омразата не в поплаците на новоизбраният председател Лютви Местан, а в правилата, по които работи и съществува самото ДПС. Какво друго, ако не недоверие към твоите собствени членове е да предоставиш правото на лидера на партията да определя
В края на миналата седмица „България на гражданите” анонсира основните положения в своята бъдеща предизборна програма. Три са основните стълбове в нея, както лидерът на движението Меглена Кунева: : гражданският, икономическият и „България на бъдещето”. Първият съдържа визията на партията за контрол върху властта и стъпки към приемането на нова Конституция. Вторият, артикулиран много силно, е визията за икономически растеж, включително пределно конкретната заявка за постигане на 72 процента заетост. Третият е свързан с реформата в съдебната власт и конкретни идеи в тази посока, които партията развива последователно от самото си създаване.
Ако не бяхме толкова бедни и увесили носове, досега щеше да се намери някой, който да организира залагане за въпроса на референдума. И дори да успее да прибере част от печалбата преди Дянков да e ударил новия данък въху печалбите от хазарта.