Пламен Даракчиев

Днес, 27-мия ден от атентата в Бургас, е много подходящ , за да чуем от МВР нещо по-съществено около разследването. Казвам подходящ, защото на тази дата преди 18 години, при операция на френските власти е заловен Илич Рамирес Санчес, известен още като Карлос Чакала. Между другото пребивавал многократно в България в края на седемдесетта години. По времето, през което Чакала скита из нощна София, централата на терористичната организация, която ръководи е в Дамаск. Той самият често е със сирийски дипломатически паспорт. По онова време режимът води много балансирана политика по отношение на Сирия под водачеството на Хафез Асад, бащата на днешния диктатор. Даже му даваме заеми отвреме-навреме.
Ние, разбира се, не можем да мечтаем за френския съдия Жан-Луи Брюгиер, командвал операцията по заляването на Чакала. Имаме на разположение само разговорливият напоследък следовател Георги Илиев. И Цецо, разбира се. Да не забравим за Цецо, че скоро май не сме го виждали по телевизията.
 

Защо социологическото разузнаване няма за задача да изследва онтологически въпроси
Също така: за какво е роден човек и за какво не е

Не се плашете от въпроса. Ако в обикновеното си всекидневие застанете пред огледалото и си го зададете сам, ще видите, че никак не е страшен. И колкото по-често си го задавате, толкова повече може да сте полезни сами на себе си. Така е, когато го зададем в по-широк план. В случай, че било то съзнателна или пък не толкова, все пак се огледаме и се запитаме: какво става, какво по дяволите им става на всички?

По въпроса за разузнаването

Както разбрахте от вчерашния ми постинг, по въпроса има дежурни социолози. Нека ги наречем бърза помощ за обществото. Неспециализиран кабинет или добре оборудвана линейка, в която ако няма повърхностни рани (а в народопсихологията, обикновено няма такива), могат да констатират общия ви дискомфорт – високо кръвно, сърцебиене, изпотяване, побелял език, разцентрован поглед и прочие неприятни признаци. Самото заболяване, ако има такова, обаче не е работа на социолозите.

Или за това как сме разминали с фашизма, но не и с евакуацията, която Тодор Колев предрече в далечната 1990-та

Тези дни социолозите се развихриха. По-точно онази част от тях, у които винаги е налице симпатия повече към демокрацията като такава, отколкото към страните, в които тя е трайно установена. Да обичаш демокрацията, но да мразиш американците и да привиждаш в собствения си народ фашизоидни черти е е мода и привилегия за новите леви. Новите леви, с новите калеври, леко опръскани с червена вар от времето от близкото минало. Сиреч от времето, когато се наливаха основите.
Бесен съм. Бесен съм тъй като днес в „Труд” Емил Коен продължава разсъжденията на Кольо Колев, пак в същия вестник, само че в броя от 8 август. И да говори за 60-годишнина студена гражданска война – от 1923 до 1989 година. Моля да ме извини социологът, чиито виждания по въпросите на етносите дълбоко уважавам, но войната не е била студена, а направо гореща. Даже много гореща. С десетките хиляди избити без съд и присъда веднага след 9 септември. По-късно със смъртните присъди над принц Кирил Сакскобургготски, Богдан Филов, Иван Багрянов, Добри Божилов, ген. Никола Михов, 22 министри, 67 народни представители, 8 царски съветници. Опитайте се само да си го представите. А-ха, представяте ли си нали? Да не би да се размечтахме и по адрес на днешните депутати?
Но нека оставим Емил Коен да живее с мита за студената война и странното благоденствие в България през далечната 1939 година.
Много по-опасна е тезата на Кольо Колев * в предходната публикация „Крехкото лустро на демокрацията”. Ето какво казва социологът: „Ако България беше свободна и суверенна демократична страна, най-вероятно тя щеше да е... фашистка (за точност - националсоциалистическа). И фашизмът

Неделни приписки

В очакване на контролния резултат

Най-сетне се чу мнението на световноизвестната институция за разкриване на тежки престъпления – Националната следствена служба. Един от залегналите в окопа магистратите – следователят Георги Николов - надигна глава през бруствера и каза, че атентаторът от Бургас е камикадзе. Все пак, не ви съветвам да приемате мнението за окончателно. Още по-малко пък доказано. В Конституцията е казано, че магистратите са независими и примерно, съдията не може да е началник на прокурора и обратното, в случая законът се другояче. Тъкмо по тази причина ще трябва да изчакаме и мнението на водещия прокурор, под чието мъдро ръководство работи и гореспоменатия следовател Николов.
Все пак, не мислете, че следователят е изтърван случайно.

Ако сте забелязали, откакто огняроинтелигентите управляват си имаме строителен министър. На преден план излязоха магистралите, а регионалното отпраши далеч в миналото.
Но преди да мина по същество, все пак нека да поясня това огняроинтелигенти, което напоследък употребявам в постингите си. Много е просто. Първото е почерпено от лексиката на управляващите. Например: „Аз карам влака, да дойде при мене”. (Министър Дянков към Ваньо Танов в една от прословутите стенограми). Разбира се, възможни са и другия конотации покрай професията на премиера Борисов. Но, ако питате мен, работата е тръгнала далеч назад през годините. Още от онази прословутата фраза „Мислете за мен като за огън”. *
Другата част от съчетанието има своето оправдание, например в лицето на египтолога Сергей Игнатов.

Да е жив и здрав бай Неделчо Беронов, ще си каже всичко

Миналата година, на една дискусия за съдебната реформа, организирана от Гражданска инициатива „Справедливост”, бившия конституционен съдия Неделчо Беронов обясни на присъстващите колко е важна икономиката за развието на България. Сепнах и си викам, то човекът вече възрастен, какво да му търсиш кусур. Вчера, обаче, в интервю за Труд пенсионираният правист я кара съвсем по-същество.
Не бих се спрял на интервюто, ако през 2006, повлякъл след себе си шлейфа на синьото минало, не бях пуснал бюлетината за кандидата на Синята коалиция. Че на всичкото отгоре проагитирах де що сварих хора около себе си.
Това, че старецът разсъждава върху бедността, малоколтурието на младежите и клептоманията на едро на властимащите, да махнеш с ръка и да се усмихнеш. Дето се вика, дал му господ осемдесет и кусур лазарника, може да поучава.

За един кратък идеалистичен проблясък в съзнанието на прагматичния ни президент

Президента Плевнелиев се срещна с представители на британския и американския бизнес. От Лондон Сити той призова фирмите от двете страни да инвестират в България.
Допускам, че сред големите компании президентът Плевнелиев ще срещне разбиране. Така, както срещаха и неговите предшественици. Както е известно, за разлика от малките и средните, големите компании могат да си позволят българската съдебна система. И все някак си се оправят. Понякога с не съвсем легални средства. В зората на демокрацията даже се носеше една легенда. Според нея след като на Schell им писнало от тормоза, един ден, когато мултаците им отишли на гости ги посрещнали няколко автоматчици. До стрелба на се стигнало, но гущерът подвил опашка.
Ето защо от тук нататък, българският държавен глава ще продължи да бъде един аванпост с високо вдигнат фенер

Как видях Елисавета Багряна, но по-добре да не ми се бе случвало

Днес сутринта с изненада разбрах за ужасния край на Детелин Вълков. Качих във фейсбук написаното от Стоян Вълев в plovdiv-online.com. Вътре с покъртителните последни писма на поета. Минути след това някой коментира кратичко: „Трагедия”. Помислих си да отговоря, че отпред трябва да има определението „българска”, но замълчах. Малко по-късно сред върволицата коментари се появи следното: „Елисавета Багряна умира в мизерия в старчески дом , Александър Геров изнемогва и почива в краен недоимък , Христо Фотев угасва забравен в Равадиново , без да може да си плати сметката за домашния телефон ...”
Вярно е. За съжаление. С Детелин Вълков бяхме студенти по едно и също време и го помня от редакцията на вестник „Софийски университет”. Скромен и тих, сред шумното войнство на подрастващите около редакцията поети. Елисавета Багряна, обаче, не познавах. Запознах се в един мартенски ден на 1991 година, броени дни преди смъртта и.

(Преглед на печата, 9 август)

Новинар

Бойко Борисов: Късмет на спортистите ни и Господ да е с тях
Макар и в чужбина, премиерът Борисов е добре оборудван с фланец, шланг и маркуч с подходяща дебелина. Както пише вестникът, този път освен 1-2 млд инвестици за спорта под високо налягане, покрай силната струя изхвръкнали и 10-15 медала повече за следващата олимпиада.

Всички вестници и сайтове

Волейболистите ни разгромиха Германия и са на полуфинал
Вальо Михов не обича кукувиците. Знам го от самия него. Ненависттта му към пернатото датира от далечната 1994 година, когато в навечерието на световното по футбол в САЩ му биха дузпата. И съответно го свалиха от председателското място в Българския футболен съюз. Националите ни, обаче направиха фурор и станаха четвърти в света.
Сега ситуацията във волейбола е сходна. Този път отсвириха треньора на представителния ни тим Радостин Стойчев. Ама нейсе, дано и сега кукувицата си свърши работата и видим още един медал в гнездото.

Монитор

Отварят Ларгото на 20 август

А колко дивизии има папата *, Вежди ?

Днес шавнах малко из София и гледам всичко е спокойно. Няма наперени българи, няма патриотично въодушевление. Да му се ненадяваш на Веждито, че е толкова вещ в културата на войната. Ама, ей го на, забрави най-важното. Забрави да попита колко дивизии има Ватикана.
----
* Въпрос на  Й.В. Сталин към Чърчил и Труман по време на Ялтенската конференция през февруари 1945

Идентични сме с премиера

Вече споменах, че съм предпазлив в похвалите към премиера Борисов, но този път ще се поотпусна малко. „Ние не сме против сексуалната идентичност на хората.” – каза той по време на посещението си в Лондон. Това ние ми пълни сърцето. Защото може да означава много неща. Примерно ние и всички останали мъже в републиката, ориентирани към срещуположния пол. Ние от правителството. Ние от политическа партия „ГЕРБ”. Малко нескромно от моя страна, но май-май с премиера имаме еднаква идентичност. Само дето още не съм намерил и аз толкова деликатен начин да я обява на всеослушание. Така че, браво Бойко, браво Борисов! Най-сетне да те похваля без да поемам риск, че утре можеш да кажеш обратното. Даже съм готов да се обзаложа, че няма да промениш своята сексуална идентичност дори и след като престанеш да бъдеш министър-председател.