С фенер в мъглата

За един кратък идеалистичен проблясък в съзнанието на прагматичния ни президент

Президента Плевнелиев се срещна с представители на британския и американския бизнес. От Лондон Сити той призова фирмите от двете страни да инвестират в България.
Допускам, че сред големите компании президентът Плевнелиев ще срещне разбиране. Така, както срещаха и неговите предшественици. Както е известно, за разлика от малките и средните, големите компании могат да си позволят българската съдебна система. И все някак си се оправят. Понякога с не съвсем легални средства. В зората на демокрацията даже се носеше една легенда. Според нея след като на Schell им писнало от тормоза, един ден, когато мултаците им отишли на гости ги посрещнали няколко автоматчици. До стрелба на се стигнало, но гущерът подвил опашка.
Ето защо от тук нататък, българският държавен глава ще продължи да бъде един аванпост с високо вдигнат фенер

в гъстата корупционна мъгла над българската икономика. Т.е. ще продължи да прави, онова, което правиха и неговите предшественици.
Спомням си преди пет-шест години се сблъскахме на „Раковска” с президента Петър Стоянов, а после приседнахме в тогавашната кръчма „При Мария” на пл. „Славейков”. Разговорът ни бе дълъг и смислен, той не скри, че е подценил проблема с правосъдието. (Според мен, съвсем меко казано).
Днес не мога да кажа същото за президента Плевнелиев. Сега, когато тече обществения дебат и когато всичко около проблема е ясно, той тича по тъчлинията. И флагчето влиза в действие само, когато има явна саморазправа. Например със съдия Мирослава Тодорова.
Ще ми кажете може би, ама какво може да направи със своите правомощия държавният глава, освен да следи внимателно да не стане сакатлък около назначението на новия главен прокурор, например. Той да не е президентът на Полша, Унгария или пък Чехия, че да узаконява с подписа си назначението на всеки магистрат! Може, разбира се, може и още как. Как можа половин година след като стана министър на благоустройството и регионалното развитие да каже следното: „...Държавата към момента е свръхцентрализирана. България е останала последна такава държава в Европа, в която 15 министерства и 15 министри имат огромен концентриран ресурс. Най-важното е, че липсва второ ниво на управление, което е принцип и признак за недемократичност в страната. Дванадесет години е отлагана тази реформа. Според посланиците на Европа в България и според Европейската комисия тази реформа е по-важна и от магистралите.”*
Беше ли му работата на строителният министър да си тика носа в будоара на държавата и да коментира тази най-интимна подробност след съдебната реформа – - децентрализацията ? А тъкмо тези две неща обича най-много чуждестранния бизнес. Децентрализацията по причина, че си има по-малко работа с правителството и повече с местната власт.
Но явно по онова време – началото на 2010 година, някой се е намерил да озапти навреме младежа. И сега като каже той, че е президент на регионите, се черви като девственица.
Що се отнася до инвестициите, на срещата шефовете на Джей Пи Морган, Делойт и Бритиш петролиум казали на прагматичния и модерен президент, че са необходими повече инвестиции в производства с висока добавена стойност. Вярно е. Справката за притокът на чуждестранни инвестици у нас за периода март 2011 – март 2012 сочи, че инвеститорите предпочитат традиционни отрасли – добивна промишленст, транспорт, търговия и пр. И в това няма нищо чудно. Високите технологии са деликатна работа и обикновено искат защита, т.е. сигурна правна среда.
Ама, нейсе, запуши я. Ако не друго, то поне държавния ни глава обеща да бъдат открити и наказани виновниците за атентата в Бургас. Очаквам още утре като се върне, да извика в кабинета си главния прокурор и да попита знаят ли се вече техните имена.
----------------
* БНР, Неделя 150, 24 януари 2010 год.

Снимка: БНТ