Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Европа и ние

Как да не бъдем унищожени

"Ако Европа си позволи да се поддаде на някакъв прикрит неутралитет, а Америка възприеме някаква прикрита форма на изолационизъм, то всичко това, което в продължение на цяло поколение е било празнувано в тази зала, ще бъде застрашено."

Из реч на Хенри Кисинджър в Аахен

Срам наш, насущний

Вчера бе убит млад бежанец пресякъл незаконно границата ни. Невъоръжен. Вероятно влязъл в страната заедно с група бежанци, за да търси по-добър живот у нас  друга страна от ЕС. Изпитах дълбок срам, заради истерията и масовото одобрение на действията на граничните полицаи, която се развихри в медиите и социалните мрежи. И заради това, че мнозина провидяха в убийството национален героизъм, проявен от полицая Вълкан Хамбарлиев.

Категории: 

Как да се отнасяме с Русия

или защо русите наистина разбират (само) от сила

Тези дни моят приятел, преводачът Огнян Дъскарев, писа на стената си във Фейсбук за политическата коректност. По-конкретно за твърде актуалната напоследък разделителна линия, прокарвана от западни политици и публицисти що се отнася до Путин и до руския народ.
Мисля, че той напълно прав. Погрешно е да разсъждаме за Путин, за неговото обкръжение и авторитарното му управление, без да си даваме сметка за това, че огромната част от руснаците го подкрепят. И него, и този тип управление. При това твърде категорично (81 процента по данни от 30.12.2014 г.).

Драма ще има, но не и драхма

Сега гърците ще сърбат попарата на изборното си законодателство и на правилото, че победителят на изборите получава 50 депутати бонус. Но само толкова. Не вярвам в драматичния сценарий. Прав е опитният Мартин Шулц, който каза нещо от рода, че новият премиер на Гърция Алексис Ципрас ще трябва да се съобразява с реалностите. Реалностите, разбира се е евфемизъм. Тежко му на Ципрас, след неизпълнимите обещания, които раздаде и дивия популизъм украсен с младежката му усмивка.

Пост фактум и от немай къде

Мониторингът на ПАСЕ върху съдебната власт, медиите изборите в България остава. За разлика от наблюдението върху правосъдието и вътрешния ред в ЕС, тук сме без румънците. И оставаме единствената наблюдавана страна, член на ЕСС, измежду 47 държави в Съвета на Европа. Но това едната страна на въпроса.

Какво казваме на европейците в едно иначе смислено и важно писмо

Другата, по-неприятната е ясно изразена в писмото на 8 авторитетни български неправителствени организации *, които настояха пред ПАСЕ наблюдението върху страната ни да продължи. Какво ли отчаяние трябвало да ни е обхванало всички нас, българите, з