Как да не бъдем унищожени

"Ако Европа си позволи да се поддаде на някакъв прикрит неутралитет, а Америка възприеме някаква прикрита форма на изолационизъм, то всичко това, което в продължение на цяло поколение е било празнувано в тази зала, ще бъде застрашено."

Из реч на Хенри Кисинджър в Аахен

Сигурността и благоденствието на една демокрация или пък съюз от демокрации никога не е била не може да бъде функция единствено на усилията на нейните граждани, на добре работещите институции и на отбранителните способности. Още повече пък в днешния взаимносвързан глобален и високотехнологичен свят.

Тъкмо за заради илюзията, че пазейки собствената си територия можем да съхраним и мирът и благоденствието на собствените си граждани през миналия век една велика и богат държава на два пъти бе нападната и нейните войници проляха кръвта си на три континента и два океана.

Има и по-лошо от това, което се случи на 13 ноември в Париж. Не е далеч времето, когато опасаните с бомби фанатици ще станат демоде. И онези, които ни ги пращат вече нямат да имат нужда от тях, а ще ни обстрелват от хиляди километри с ракети.

Днес, например иранските ракети „Емад“ могат да стигнат до Малоазийския бряг на Средиземно море, ако не и до южнобългарските градове. Утре, след броени години, те ще вече ще са в състояние ударят градове в сърцето на Европа. Ако не ги спрем. Ако не пренесем войната на тяхната територия.

И сега, вместо да изливаме гнева си върху бежанците, трябва да помислим добре върху това – кои са нашите смъртни врагове. И най-важното – откъде идват тяхната сила. Как е възможно вече да си имат държава и територия ? Как е възможно да действат в такъв широк мащаб – Африка, Европа, Индонезия, Северна Америка.

Отговорът е, че имаме два проблема.

Първият е политическия ислям и неговата човеконенавистична идеология.

Вторият са авторитарните е псевдодемократични режими, без чиято подкрепя той няма как да просъществува и да действа на такъв широк фронт.

Религията е камуфлажът на първите, тези, които искат да променят световния международен ред и да наклонят везната в една или друга посока.

Суверенитетът и самият международен правов ред пък е прикритието на вторите, режимите, които поддържат тероризма.

А пропо, имаме предостатъчно основание, за да смятаме, че сред вторите има и немюлмански държави.

Искам да кажа, че войната, която вече започна не може да бъде спечелена на територията на Европа. Тя трябва да бъде изнесена далеч зад пределите на континента и на западната цивилизация като цяло.

Не твърдя, че трябва да се води безогледна война и да се извършват наказателни операции срещу суверенни държави. 
Искам да кажа само, че Северна Америка и Европа, политическите лидери, трябва ясно да посочат корена на злото. И отново, така, както през 70-те и 80-те години на миналия век да свържат дипломацията със силата, с политиката на сдържане, а там където и необходимо и с военни операции, които са в състояние да всеят респект в противника. Преди това, обаче, ще трябва нов разговор за това какво е Обща политика за сигурност и отбрана на ЕС, какво е НАТО, две цивилизации ли сме (Северна Америка и Европа) или една, какво правим, когато така наречения многополюсен модел вече е факт, липсва лидерството, а махалата е пълна с побойници.

Да, войната е ужасно нещо. Но нека не си правим илюзията, че светът може да се самоунищожи. Той по скоро ще бъде унищожен. От онези, за които един мой приятел във Фейсбук написа следната перифраза: „Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на ... задгробния живот.“ Или пък в името на нов световен ред и господството на някоя раса, идея, която някой хубав ден може да бъде отново възродена. Та нима сега след атентата в Париж не треперим и няма лоши предчувствие за ново радикално настъпление на крайнодесните в Европа ?

Можем да съхраним света и цивилизацията (дори не само нашата, християнската), ако:
-- Атлантическия океан престане да бъде водораздел и вътрешна граница в една цивилизация';

-'- бъдем достатъчно умни, за да не извием врата на демокрацията в името на сигурността';
-- не продължим да се самозалъгваме, че пренебрегваме силата и военната мощ в името на благоденствието.

Не виждам друг начин светът да оцелее през идните десетилетия.