Щастливи и нещастни

Като е известно, в редица проучвания на авторитетни международни социологически агенции, ние българите се самоопределяме като едва ли не най-нещастните в Европа. Лично аз не вярвам в тези анкети. Не за друго, а защото те се провеждат през есента и зимата. През лятото със сигурност отговорите ни ще са доста по-оптимистични. Но пък през този сезон дори и социолозите си почиват. Въобще, лятото си е екстра сезон за нас българите. Много е вероятно причината  за това да е, че планиране грижливо и отпуските, и парите, и пътуванията. През останалото време, естествено си я караме през просото.   Мога да кажа, че тази седмица из София срещам само усмихнати хора. Чудя се дали е, заради това, че през идния месец предстои да се изтегнат на пясъка край морето? Или пък за това, че парламентът гласува оставката на правителството. Най-вероятно ще да е и за двете. За разлика от тях, ако вдигнем глави по-нагоре, ще видим, че щастието е обратно пропорционално на социалния статус, парите и мястото, което заемаш в обществото. Например, най-нещастни са министрите в оставка. Не е лесно да се лишиш от сума ти екстри и подчинени, които само чакат да кихнеш, за да се притеснят за здравето ти.  След тях са и депутатите. Особено онези, които няма да попаднат на избираеми места в листите на своите партии. И през следващите три месеца са така да се каже на доизживяване. Най-накрая не може да не държим сметка за чиновниците, които отсега треперят за местата. Не за друго, а защото всяка нова власт започва с новите назначения и свършва с оправданието, че покрай тях не е останало време за реформи.   А какво да кажем за сума ти хора, чийто делник е вече здраво свързан със съдбата на една банка. Става дума не за стотици, не за хиляди, а за десетки хиляди –клиенти, служители, общинари или пък работници във фирми, сдобили се с кредит от банката. Една част от тях, въпреки страховете, ще си получат обратно своите спестявания до двеста хиляди лева. Други, които са в горницата, най-вероятно няма да имат същия късмет. За трети пък новините от седмицата са много лоши. И ще стават по-лоши, ако институциите последват съвета на президента Плевнелиев за отваряне на „досиетата на КТБ“.  Най-вероятно една част от нещастието на тези хора ще бъде разхвърляно върху всички данъкоплатци. Имам предвид това, че докато не бъде задействана процедурата за фалит по Закона за кредитните институции и съответно по Закона за банковата несъстоятелност, полузатворената банка ще натрупа някой и друг милион допълнителни загуби. И, разбира се, някой ще трябва да плаща.   Списъкът на хората, които биха отговорили на социолозите, че през това лято и особено през тази седмица са най-нещастните българи е доста дълъг. Сред тях е и шефът на софийската „Топлофикация“  Стоян Цветанов. Новината едва ли ще разтърси столичани. Пак по причина, че е лято. Виж да беше през зимата, сигурно на Ларгото щяха да празнуват поне няколкостотин човека, както при оставката на кабинета.   Няма спор обаче, че в класацията за човешко и партийно нещастие, при това не само за седмицата, най-убедително води лидерът на БСП в оставка Сергей Станишев. 10 пъти загубени избори през годините и едно току-що паднало правителство с мандата на червената партия си е нещо повече от нещастие. То е драма. Ако не на века, то поне на десетилетието.   И накрая, нека оставим шегите. Каквото и да се случва у нас, то е несравнимо с трагедията, която преживяват хилядите роднини и близки на пасажерите на двата самолета – сваленият над Украйна „Боинг“ и катастрофиралият над Мали, сред жертвите, на които са и 54 граждани на Франция.   За съжаление това е животът. Каквото и да правим, никога не можем да бъдем господари на собственото си щастие, нито пък да бъдем свободни и неутрални към чуждото. Затова като се зададе есента и започнат отново анкетите, помислете добре преди да отговорете на въпроса за щастието.

-----------------------

Коментарът е публикуван в dnes-bg.org