Долу правителството, да живее историята!

​Не знам по каква причина, но лятно време наблягам на историята. Блазе им на французите, англичаните и гърците. Първите имат "История на Франция" от Пиер Мороа, която вече е един вид класика. Истории Обединеното кралство, колкото щеш. Сега довършвам последната от тях (издадена през 2011 г.) автор Саймън Дженкинс. Миналият месец пък приключих с "Византия -- история на една изчезнала империя" от британския историк Джонатан Харис.

Едва ли има нужда да ви казвам, е всеки от тези автори има свой поглед върху събитията и често пъти влизат в полемика. Независимо от това те се придържат строго към фактите и тяхната интепретация, наложени не от държавата, а от обществата и от научната общност.

Удивителното е, обаче е свободата на авторите, четивността и детайла, който очовечава разказа и понякога ни кара да се усмихваме. Ето, например Дженкинс разлеждайки времето на Хенрих II, наследил крал Джон, принуден от бароните да подпише Магна харта (1215 г.) отделя един цял абзац на новопостроената зоологическа градина в Лондон. Жителите на Лондон са се забавлявали доста, наблюдавайки как в Темза плуват бели мечки. Авторът отбелязва и едно тъжно събитие -- скоропостижно починалия щраус, имал неблагоразумието да изяде сребърната прибори за хранене на знатен лондончанин. Ха-ха, представяте ли си? И това на фона на иначе епичния и достоверен разказ за историческите събития. Направо се размечтах в следващия си живот да се родя и да уча в средно британско училище и да ме изпитват по този учебник.

Забавно, но вероятно достоверно предава фактите и Дженкинс. Едно ранно утро майката на византийския император научава, че арабите са под стените на Константинопол, тя влиза в спалнята му да го събуди. Как, обаче? Естествено, гъделичайки го с птиче перо по стъпалата. Само по този начин е било позолено да бъде събуден самодържец, роден в стаята, облицована с порфир (Порфирогенет).

Ако знаете как ми се иска един ден в учебниците по история, в главата за Съединението през 1885 да прочета кратичкото комично описание на Симеон Радев за низвергването на управителя на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Нали помните -- Кръстевич във файтона на път за Мало Конаре, а зад него яздят Чардафон Велики и любовниката му Делко Шилов с голя сабя в ръката.

Или пък в главата за социализъма онова прословуто изречение на Тодор Живков при откриването на завода в Ботевград : "Тази година полупроводници, догодина -- цел.

Освен това, мисля, че и Баце вече е с двата крака в най-новата ни история. Един ден в учебниците по историята трябва да влезе и това непостижимо изчречение : Аз съм прост и вие сте прости...". Не е ли и това история?

За да стане това последното, обаче първо трябва го да свалим. И то още тази есен.

Така че: долу правителството, да живее историята!