Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

На раздумка през седмицата

Приятно му става человеку като гледа, че в Гражданския съвет освен гражданските работи, никой не забравя и за своите собствени. Макар че строго погледнато, последните пак са граждански. За тази изминалата седмица мога да ви изредя поне няколко. Като започна от новите инициативи на тандема Петьо (Славов) – Мартин (Димитров(, мина през речта на Гроздан Караджов за това как ще ги стигнем швейцарците (в пряката демокрация), продължа през кандидатурата на Гогата Ганев за член на Комисията за защита на конкуренцията и свърша с представянето на новата книга на проф. Тодор Танев. Човек и добре да живее, в смисъл чинно да се прибера за вечеря и да гледа европейското по футбол, пак може да бъде в курса на горните събития. Заради медиите, разбира се. Все пак през седмицата успях да присъствам лично на две от тях.
В сряда вечерта бях в „Перото“ и се зарадвах, че проф. Танев отново е свободен човек и прави това, което може най-добре. А пропо, проф. Андрей Пантев“, който представи книгата пред отбрана публика неслучайно припомни, че след веднага след своето министерстване дядо Вазов турил край на дългото си мълчание в областта на мерената реч . Сигурно има някаква закономерност в това, защото си спомням, че и Филип Димитров издаде своя първия роман ( „Ибо живях, Господи) скоро след свалянето неговия кабинет Сега съм в очакване да видя какво ще направи културният министър Вежди Рашидов като му дойде времето. Почти съм сигурен, че ще е нещо далеч по-мащабно от обидно дребното лъвче, което не знам дали още стои в двора на бившата сграда на бившата „Мултигруп“.
Накрая авторът със собствени думи също ни помогна да надникнем в книгата, която е съпоставка на стратегиите на известни личност в новата и най-новата история на света. Като например стратегията на принципите на Маргарет Тачър, срещу стратегията на властта на Тони Блеър. Словото му беше умно и искрено, с един особен синтаксис и доста отворено към публиката. Рядко съм имал привилегията да ме оставят на ум да довършвам в себе си недоизказаното от оратора. Но явно професор Танев ги умее тези неща. Златни му уста, както са казвали едновремешните българи.
Освен това като се зачетох в написаното от него разбрах, че и той не е успял да преброи българските стратегии – като започнете от вседържавните – „България 2020“, продължите през междуотрасловите --да кажем децентрализацията, електронното управление и пр.-- минете през отрасловите и секторните и свършите с регионалните и общинските. Но пък разбрах от автора, че една стратегия започне ли с анализ на настоящето, а не с отправна точка в далечното бъдеще, пишете я отписана.
В петъчната вечер, в галерия "Класика" чух лекцията на доктора по конституционно право Атанас Славов. В галерията имаше доста граждани, с които по едно време се виждахме като ден на жълтите павета. Например, Емил Коен, с който по-по-миналата зима изтъркаляхме цял контейнер за боклук от „Шишман“ до загражденията пред НС. Но пък я нямаше крехката Люба Батембергска от Протестна мрежа, което ни помагаше. Д-р Славов постави няколко запомнящи се диагнози, пардон акценти, свързани с това от къде произтича ( и къде понякога изтича) властта като такава. Имах даже и въпрос към него, но по някое време си казах: я, Пламене, трай си, че и ти си забъркан в тази каша, наречена конституция, демокрация и пр. И без това лекторът напомни тактично, че тук има някои хората, които помнят събитията от онова време.
Та, докато слушах Наско се замислих дали пък някой ден няма отново да загърбим Джон Лок, признавайки правото на сюзерена, а не народа ? Разбира се с уговорката, че властта му произтича не от Бог, а от божественото право на rule off Law, т.е. върховенството на закона (правото). Впрочем не е ли така сега в Кралство Великобритания, чийто сюзерен е кралица Елизабет, Господ здраве да и дава ?
Иначе моят незададен въпрос бе свързан с това дали степента, в която е на власт в правото в едно общество не зависи от едни по-особени нагласи в него. Например от това, че ние европейците -- и още повече българите -- обичаме много повече онези граждански права, които обещават (да речем социална държава, безплатно образование и здравеопазване и пр.), отколкото другите (така нар. негативни права), които гарантират, че правителството няма да се пречка в краката на гражданите. Така че не е достатъчно да избереш свободата. На всичкото отгоре трябва да се определиш каква свобода искаш – „свобода от“ (от намеса на управлението в твоя живот) или пък „свобода за“, като при второто ще имаш неизбежен посредник – правителството.
Е, в съботата не успях да отида на митинга в София, сред чиито организатори пак хора от Гражданския съвет – Обединени реформатори. Но това е положението.
Дано идната седмица се смилят приятелите от ГС и ударят един мораториум, та да си изгледам европейското.

Категории: 
image_attache: