Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Конституция

10 причини да отидем на погребението на Конституция Българска

Утре съм на погребение. Покойната няма дори осемнайсет навършени и въпреки известното правило в този случай, човек трудно би могъл да мълчи или да каже нещо добро за нея. Спомням си дори, че дни преди раждането и през 1991-ва студентите издигнаха на фасадата на Софийски университет транспарант с надпис „Конституция-проституция”.  И така предизвестиха занаята, който тя упражнява от раждането си.
Освен да оплачем заедно свободата на словото имате поне още 10 причини, за да дойдете на погребението. Ето пет от тях за начало:­

Освен излишъка, управляващите май ще раздавават и спестени граждански права

В края на мандата, освен с летния загар на пенсионерите, управляващите може да се заемат и с гражданското участие в управлението. По всичко изглежда, вниманието и на БСП, и на НДС е насочено към оздравяване на политическите партии и разширяване на пряката демокрация. Вчера Пламен Моллов съобщи, че до края на октомври ще бъде законово уреден облекчен режим за референдуми на национално и местно равнище. ­

Да прочетем заедно доклада на ЕК за правосъдието и вътрешните работи ІІІ

2.3. Необходими подобрения

Ако трябва да обобщим ­препоръките на ЕК в тази част, то те се свеждат до следното: -- Народното събрание да реформира цялостно Наказателния кодекс. Т.е. да бъде стартирана 35-та /!/ промяна на този закон, откакто България подаде молба за членство в ЕС в края на 1995 год. -- Да бъдат направени корекция в Наказателно-процесуалния кодекс, приет в края на 2005 година, т.е. при настоящото управление. И променян вече три пъти. Пак от настоящето мнозинство.

Да прочетем заедно доклада на ЕК за правосъдието и вътрешните работи І

2.1. Постижения

По всичко изглежда, че не само българските политици се отнасят с пренебрежение към труда на експертите. Нямам друго обяснение за съществената разлика между проекта и окончателния доклад на ЕК за правосъдието и вътрешните работи у нас. Но политическото решение, защото този доклад е именно такова, е меко казано нереалистично и в трите си основни пункта – постижения, резултати и необходими подобрения.

Отворено писмо на 159 интелектуалци до депутатите на СДС, които остават в парламента

Скъпи приятели, За първи път подписваме отворено писмо не до правителството на сатрапа Живков, не до ръководството на партията, която превърна в кошмар и нашия и вашия живот, не до виновниците за катастрофата на нашето отечество. За първи път подписваме отворено писмо до свои братя по съдба и по борба, до хора, в които сме вярвали и вярваме. Не знаем с какво се измерва важността на такъв момент. Не знаем кое надделява в нас – тревогата и мъката от тази крачка, или надеждата, че ще ни чуете. Довчера вие бяхте заедно с всички, които пееха за свободата. С ония, които ви обичат, и плакаха в нощта срещу единайсети юни. Не забравяйте никога за тях!

Не си струва

Вчера политолози и социолози в България се обединиха около тезата, че криза в политическата система няма. Има криза в партийното представителство. И всичкото това, за да бъде натрит на носа на Първанов! Не че няма нужда от това. Не че не е прав Георги Лозанов за това, че президентът си прави пиар. Но локализирането на кризата единствено до партийното представителство от толкова авторитети може само да зарадва хората на статуквото у нас. И да обезсърчи още повече гражданите, чийто проблем, както знаем не е свързан само с представителството във властта.

Да прочетем заедно Конституцията ІV

За това как в чест на ­президента паднаха имунитетите на магистратите

И така имунитетите на магистратите паднаха. Народните представители гласуваха единодушно. Обществото изръкопляска. Похвали ни и еврокомисарят Франко Фратини. Магистратите у вас не бива да бъдат недосегаеми, каза той и отлетя за Брюксел, почти докоснал душата на българина. Душа копнееща за това да бъдат недосегаеми не само магистратите, но и депутатите, министрите, патриархът, че и президентът Първанов. Но едно е мечтата народна, друга е реалността. Реалността, въплътена в овластения от закона представител на общество, който обикновено наричаме прокурор.Отпадането на ал. 2, 3 и 4 на чл. 132 от Конституцията по същество е преди всичко и най-вече своеобразен вот на доверие на парламента именно на прокурора. Ако до вчера, за да бъде повдигнато обвинение или да бъде задържан магистрат бе необходимо разрешение по съответна процедура на Висшия съдебен съвет, то от тук нататък думата има единствено обвинението. И никой друг. Странно. Не си ли задавате въпроса каква е логиката да бъде поверена такава отговорност на институция, която първо е с изключително ниска степен на доверие според всички социологически проучвания и второ самата тя е част от съдебната власт ?

Да прочетем заедно Конституцията ІІІ

Признавам, че закъснях малко с третата част, но моля да бъда извинен. Причината бе визитата у нас на Франко Фратини, заместник-председател на Европейската комисия и комисар по въпросите на правосъдието, свободата и сигурността. Никога не е излишно да чуеш нещо повече за това как върви съдебната реформа у нас, да си свериш часовника с такава висопоставена личност. При това с богат опит като магистрат в родината си.

Страници