Как трябва да гледаме на датата 9-ти септември

(едно лично мнение )

През далечната 1994 година, няколко дни преди 9-ти септември, на шестия етаж на „Раковска” 134 имаше разгорещен спор. Като как да отвърнем на предизвикателството на комунистите, които се готвеха да празнуват 50-годишнината от съветската инвазия и установяването на престъпния комунистически режим у нас. По-възрастните, групирани в току-що създадения комитет „Съединение” настояваха за шествие в памет на жертвите, а друга част, да кажем по-младите, държахме за по-различен поглед към събитието. Не се разбрахме и съответно се разделихме. Едните отидоха на шествие, а другите на бившия площад „9-ти септември”.
В онова мрачно мулташко-берово време, когато страха бе плъзнал отново, на площада се край опънатия боксов ринг с олимпийски размера се събраха 5-6 хиляди ентусиасти. За да видят съвсем импровизирания спектакъл „Шума табло шоу” и да поиграят табла в очакване на съобщението за преврата. В очакване бе и Босия. Седнал насред ринга, с гугла и с реквизитна манлихера, безмълвен пред радиопарата от 40-те, в очакване на вестта от София. После пристигна четата на Латинка Петрова с камион, покрит с брезент. След нея отрядите на Васко Кръпката и на Радко Дишлиев (бог да го прости).

Интендант , т.е. спонсор на проявата бе Стоян Шиеков – Шияка. А по някое време, привлечени от множеството пристигнаха и лидерите на тогавашното СДС. Някои от тях дори държаха реч, разбира се влизайки в духа на импровизациите и скечовете, които буквално валяха. С овации бе посрещната и Мери Кокарешкова, която размаха пред множеството оригиналната табла на Тодор Живков от времето на неговата нелегалност. На таблата имаше неговия подпис. Накрая единствен Босия остана недоволен, тъй като по технически причини се провали идеята му за състезание с тенекии сирене.
Междувременно седмица преди спектакъла и седмица след него в „Дума” буквално се давеха като зло куче, което не спираш дразниш през ограда. Във вестника валяха писма от комунисти от всички краища на страната, които се възмущаваха, че си правят гаргара със свещената за тях дата. Аз поне не си спомням, вестника на комунистите някога да е бил в такава глуха защита.
Разказвам всичко това, защото според мен 9-ти септември не е най-подходящия ден за почит към жертвите. За това има предостатъчно други дати, като например 23 август, 1 февруари, когато са произнесени присъдите на така наречение Народен съд, на 16 април, когато терористите взривяват църквата „Света Неделя” и избиват стотици граждани на столицата и.т.н. и.т.н.
Ако трябва да кажем по най-простия начин какво се случило на 9 септември 1994 година, това е, че група просъветски елементи (ако използваме техния език), изповядващи човеконенавистническа идеология са взели властта в София. Разбира се, с решаващата помощ на войските на окупатора. Това е. Следват кланетата през есента на същата година. Следват и поредица събития, които спускат мрак на Родината за почти половин век.
Лично за мен, случилото се на тази дата е водевил. Сценка, разиграна за легитимиране на групата шумкари и хилавата просъветска комунистическа партия, наречена тогава работническа. Как да отговориш на водевила, ако не с водевил ? Още повече, че все още не става дума за мъртвите, а за живите. За днешното поколение. Поколение, което живее в ничията земя между миналото и настоящето. Не вярвате ли?
Вижте номерацията на българските парламенти. Понастояшем тече мандата на 41-то Народно събрание, а не на 32-то ? Защо ? След като същото народно народно събрание е обявило със закон комунистическия режим за престъпен. Погледнете центъра на столицата, където стърчи паметника на окупаторите. Оставете Правец и честванията на годишната на Тодор Живков, а идете в Министерския съвет, в Президентството и дори в Столична община. За да се уверите му, че потрета на сатрапа е там. И виси на стената редом с ликовете на Стамболов, на Димитър Петков, на инж. Иван Иванов и на плеада наши сънародници, на които комунистическия режим удари кръст.
Разбира се, последиците от случилото се на тази дата са страшни. Но причината, за да има такава дата не са българските комунисти, а чужда държава. Щях да имам далеч по-артикулирано отношение към тази дата, ако по онова време БРП е била влиятелна организация. И също като партията на Адолф Шикългрубер бе спечелила изборите и бе установила така да се каже по легален начин комунистическия режим.
Но понеже това не е така, на тази дата те не заслужават нищо друго, освен присмех.
А дати, на които да почетем жертвите, както казах има предостатъчно. Особено пък в дните след 9-ти.
---------------

В този блог не се използва пълния член.
Автора не накърнява никому правата.
Напротив. Той е радетел за въвеждането на дублетната форма.