Вие сте тук
Убили са го в крачка
Жестоко е да умреш от насилствена смърт, когато си на крачка от голяма промяна в собствения си живот и когато си преизпълнен с планове за бъдещето. И вероятно това чувство е било далеч по- мъчително за писателя, отколкото физическите страдания през последните му часове. Ето защо, ако искаме да почетем паметта му днес, 29 години след насилствената му смърт,трябва да престанем да вярваме на наивната версия, че причината са разобличителните му портрети на правешкия сатрап. Защото истината е, че Георги Марков и семейството му са били на крачка от голяма промяна. Въпрос на седмици е било преместването им в Мюнхен, постъпването на Анабел в Радио „Свободна Европа” и най-вече стартирането на списание „Нов Златорог”. Казано ясно, броени дни преди смърта си Георги Марков е бил направил своя избор. Този избор, който един век преди него вече са правили и други български интелектуалци, обладани от идеята за освобождение на България. На свой ред са взели своето решение и убийците. И то е било – да се предоврати на всяка цена появата на силен емигрантски център, способен да влияе върху общественото мнение у нас. Мисля, че все някой ден, изследователите ще погледнат на нещата и от този ъгъл. Петър Семерджиев вече го е направил в своето свидетелство от 1991 година „Какво зная и какво мога да разкажа за смъртта на Георги Марков”.