Мил пардон, мадам !

В последно време СДС взе две ключови решения: отказа да легимитира комисията по затварянето на архивите на ДС и подкрепи инициативата на британските консерватори и чешката Гражданска демократична партия. Инициатива за една по-конкурентна и обърната към свои своите граждани Европа. По този начин, както вече споменах в един от предишните си постинги, синята партия почти директно подкани към взаимодействие две големи групи избиратели. Групи със свои специфични социални, ценности и дори поколенчески характеристики. В едната са онези, които по силата на младостта, познанията и естествения порив към житейски и професионален успех вече търсят по-тесните очертания на дясната партия. Другата, по-широка и по разнообразна като състав — на онези, за които все още имат нужда само от една партия. Партията, която най-сетне ще отвори институциите към гражданите и ще отстрани веднъж завинаги бившите комунисти от властовите позиции.

Смея да твърдя, че по отношение на първото, отказът от участие в Комисията, СДС вече постигна успех. С отхвърлянето на кандидатурата на Георги Костадинов, правителството и мнозинството в парламента дадоха ясен знак какво ще се прави с архива. А България стана единствената източноевропейска страна, в чийто институт за отваряне на архивите на тайните служби няма нито един пострадал от комунистическия режим. И това, убеден съм, няма да остане незабелязано. Не знам защо имам чувството, че ще го отнесат, и то от с в о и т е, някои от суфльорите на тройната коалиция. Мисля, че по случая отсега можем да кажем

мил пардон мадам ? на добре познатата група генерали и полковници ? с обратни наклонности. Идеологически, разбира се. Все си мисля, че добрият стар перестроечен подход и преглъщането на кандидатурата на кандидатурата на СДС, щеше да е по-мъдрия ход на бившите комунистисти. С оглед на добре оправомощения по закон председател и численото превъзходство в Комисията. Но спирам до тук, тъй като днес не ми е кръжочен ден. Както би казал Босия, един от подкрепилите кандидатурата на Георги Константинов.

И да се върнем на въпроса на Васил Къдринов от завчерашната дискусия в зала “Триадица”: а сега накъде ? Какво от тук нататък ?

Мисля, че от тук нататък пътят е широк. И най-важното истински. Не е необходима никаква гражданска алтернативна комисия. СДС просто трябва да извади неотдавнашния си законопроект за Институт за националната памет. После да седнат група хора над него, да формулират целите му в един устав на неправителствената организация, да поканят 500-те интелектуалци от подписката, да се избере борд на института и да се вземе решението от съда решението за регистрация. В края на краищата преди да бъде санкционирана със закон и комисията на пастор Гаук, доколкото знам е била неправителствена организация.

Другото, според мен също толкова важно, е да стане ясно е, че в парламента има все още представителство на българската опозиция. Това от една страна. И че в архива на бившата ДС и на МВР като цяло има достатъчно информация, която не може да бъде отказана на народните представители. Или, ако това бъде направено, ще се заформи поредния скандал. Не в полза на управляващите, разбира се. С други думи няма как министър Петков да отговори например, че в архива на МВР липсва обобщена информация за числеността, бюджета и устройството на ДС, за общия брой на нещатните и секретните сътрудници. Т.е. че тази информация не е в МВР, а в архивите на съотвените служби –НРС, НСО, НСС и.т.н. Та нали, ако Министерството не разполага с тази информация, то пита се в задачката на какво основание си получават днес пенсиите хиляди бивши служители и на ДС и на милицията ?

Мисля си също така, че СДС и другите народни представители от опозицията са длъжни да отправят съответните питания и да поискат незабавно представяне на редица документи, които отдавна са предмет на обществения интерес. И се разнищват в годишните доклади на авторитетни неправителствени организации у нас. И то документи, които имат пряко отношение към организираната престъпност у нас. Например, няколко доста детайлни разпореждания на министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов за противодействие на Интерпол и на специалните служби на САЩ, Великобритания и Италия във връзка с опитите им да устаняват размерите на държавно организирания скрит транзит на ембаргови технологии, ценности и медикаменти /разбирай наркотици/. А така също разпоредбите на министъра и вътрешните наредби, свързани с изпълнението на прословутото 148 ? ПМС на Бюрото на МС от 1978 год. Може и заповедта на министъра, с която се регламентира подробно възложеното през 1986 год. на МВР задължение да осигурява безмитен внос /? / на машини, съоръжения, материали и документация за някои специфични нужди на режима. Защото не само ДС възкръсва. И не само някогашните контрабадни канали. Възкръсват и нейните предприятия. Понякога със същите имена, но вече частна собственост. Примерно, “Машиноекспорт” /4/на орденоносецът Петър Манджуков. Подарена му през 1999 год най-малкото покрай разсения поглед на един сегашен депутат на СДС и тогавашен министър в правителството на ОДС. За Валентин Василев, става дума, разбира се.

Знам, че все някой ще се усмихне снизходително. Предвид на това , доколко има присъствие опозицията в парламента, доколко ефективни могат да бъдат такива питания и въобще такива действия. Аз пък на свой ред се мъча да си спомня нещо ефективно, сътворено покрай доста к о н с т р у к т и в н и т а дейност на все още единното СДС през 2003 година. И не мога, и не мога ! Единственото, която ми е останало в главата от онова време е битката на самотния Едвин срещу Филчев.

Искам да кажа, че не е въпросът в числеността. Не е и в парите. А в това на чия страна е истината. С нея, с истината може да е по-трудно на политиците от опозицията, но за сметка на това гражданите по-лесно ще ги подкрепят.

Случвало се е вече. И пак ще случи.
——————————————————————————
? Заглавие на един от известните разкази на покойния руски писател, сценарист и кинорежисьор Василий Шукшин. Мил /хиляди – от фр./ пардон мадам! — казва обикновеният руски селянин Бронка, когато се изправя във Волфшанц с насочен пистолет срещу чудовището Адолф Хитлер. „Ну, промахнулся!” – завършва печално той разказа си за тайната мисия, с която са го изпратили другарите от съветското разузнаване.

? Любен, Цвятко,Бригадир и так далее

? Един от важните правителствени документи, регламентиращи така наречения скрит транзит. Оповести го не правителството на ОДС, а 2003 Гражданския комитет “14 декември”. през 2003 год.