Напред към светлото местно бъдеще

Гледам вчера по телевизията предизборната реклама на БСП – на „Позитано“ 20 искат да сменят модела на управление в София. Ха-ха, дръжте ме да не падна ! Още малко червените влъхви ще заговорят за демонтаж на системата. Като СДС в началото на 90-те.

-------------------------

Партията на Иван Славков – „Напред България“, обаче вече го направи. Малък Тошко рече от телевизионния екран „25 години стигат !“. Само дето не вдигна двата пръста. Но той знае къде да спре. Иначе щяха да изпопадат изкуствените ченета на избирателите му. И после иди се оправяй – освен кепабче, ще трябва и за ченета да се охарчиш.

-----------------

Йорданка Фандъкова е учителка по професия. Но не детска, а прогимназиална. Беше също така директор на софийско училище. По едно време, макар и за малко, беше даже министър на образованието. Крайъгълен камък в нейната платформа, обаче не са училищата, а детските градини. Най-вече новопостроените. 80 на брой. Каква все пак е загадката ? Защо „идеалната учителка“ според премиера Борисов дума не обелва за образование ? Просто е. И тя като Борисов може да каже, че по темата общественото образование в българските общини трябва да се разберат началниците. Тези, които са в Министерството на образованието и науката. Представете ли си каква бомба би хвърлила тя, настоящ и кандидат- кмет на София, ако заяви публично, че тя общината (а не министерството) трябва да назначава директорите на общинските училища ? Или пък – че общината трябва да е отговорна за отварянето, преобразуването или пък е закриването на местно училище  ?с Каквото впрочем е практиката в повечето европейски страни. При такова извисяване на кметицата дори Любо Ганев, който е редом с нея в кампанията, щеше да замяза на Георги Софкин.

-----------------------------------------

На депутатите в настоящото НС не им остана време, за да поизлъскат преди изборите Закона за местното самоуправление и местната администрация. А можеха. Можеха поне името да сменят. И да си остане само Закон за местното самоуправление. Защото, вервайте ми, единствено в Киргизстан този закон са нарича Закон за местното самоуправление и местната администрация. Но така е, когато властта е грижовна и обича да наглежда еднакво и централната и местната администрация. Един вид – равнопоставеност. Иначе навсякъде друга по Европа наблягат на стандартното и скучно -- Law on Local Self-Government. И след като са очертали рамката, оставят местните да си градят сами администрацията. И бюджета, разбира се.

-----------

Напоследък чета и слушам колко сложни ще бъдат предстоящите местни избори. Ето например в София, във Варна и в Пловдив избирателите ще гласуват с цели четири бюлетини – за съветници, за кмет на общината, за районен кмет и бюлетина, с която ще трябва да кажат „да“ или „не“ на електронното гласуване. Да не говорим, че някъде ще гласуват и за селски кметове Как щяла да се оправи в тази сложнотия кака Мара от Подуенската гара !?
А какво да кажат един Славомир в Прага, един Анджей в Краков или пък Тибор в Сегед – Унгария ? И без референдум те имат къде-къде по-сложната задача и редовно и през съответния брой години гласуват за 5-6, а понякога и повече позиции, в зависимост от това дали кметовете са избират пряко или от общинските съвети. Там направо ги спукват от избори, най-често на една съща дата – за общински и районни съветнтици, за общински и районните кметове, за селски кметове, за областни съветници...
Жална и майка. И на стара и на нова Европа. Така че свиркайте си ! Властта у нас винаги се грижи за средноаритметичното. Това между кака Мара от Подуенската гара и университетския преподавател. Така е по-удобно. И в изборния ден, и след това.

-------------
Важен приоритет в предизборната платформа на Йорданка Фандъкова е електронната платформа за споделянето на идеи за развитието на София. Тя смята, че посредством дигиталните технологии повече гражданите ще могат да участват в управлението на града. Честно казано аз вярвам в дигиталното гласуване, вярвам дори в електронното управление, защото то предполага, че могат да ползват лесно административните услуги. Не вярвам, обаче в дигиталното управление на столицата, което предлага Фандъкова. Малко старомоден си падам и затова смятам, че нищо не може да замени реалното политическо участие на гражданите в управлението на техния град. По тази причина по ми харесва заявеното във ФБ от кандидатът за кмет Вили Лилков „...начинът да направим столицата си по-добро място за живеене е да включим предприемачите и хората в управлението като коректив и партньор, тъй като богатството на един град се създава от неговите граждани.“ ------------------

----- -------

Много хора, включително премиерът Борисов, жалят за изградената от Тодор Живков и разрушената от демокрацията икономика. Голям рев пада. При това несексващ през годините. Но не бива да сме черногледи. Даже трябва да сме позитивно настроени, както казваше един предходник на днешния премиер. Та нима не можем да видим и хубавото, завещано ни от социализъма ! Такъв пример са българските общини, създадени някога с указ на председателя на Държавния съвет Тодор Живков -- 273-те на брой, така наречени селищни системи. Повечето от тях, изградени около някогашните АПК (Аграрно-промишлени комплекси). Днес вече апеката няма, селищните системи са са със седем по-малко , но картината горе-долу си е същата. И сега, дето се вика само трябва да надграждаме. Разбира се по-малко в община Чавдар, която е с 1300 души население и повече в София, която амен-амен отива към 2 милиона.
През годините, все се намира някой по-висш управник, които надига глас, че трябва да рушим модела, обединявайки по-малките общини. Но след като му специалистите го светнат какво мазало ще стане, ако управляващите захванат такъв процес, той бързо млъква.

-------

Заводът за боклук в столицата бе открит тъкмо навреме. Броени дни преди началото на кампанията. Удар в десетката. Нещо подобно би могло да стане и преди следващите парламентарни избори. Но само ако някой се сети да открие у нас ВУП – висше училище за политици. Само не мислете, че правя някаква елементарна аналогия с боклука. Напротив. Рециклирането на политици у нас е къде-къде по-лесно от рециклирането и преработката на отпадъци. Защото заводът трябва да се зарежда с грижливо селектирани отпадъци. При това не веднъж на четири години, а буквално всеки ден. Ето от къде може да дойдат проблемите.
Миналата година Народното събрание отмени старото правило гражданите да плащат на базата на данъчните оценка на имотите, но пък новата методика (плащаме според броя на домакинството или пък количеството изхвърлен боклук) все още не е готова. Което ще рече, че и догодина ще си плащаме данъка. И заедно с това да ще изхвърляме боклука, както и където пожелаем. И тъй като заводът може да работи ефективно и с пълен капацитет само ако в столицата живеят граждани, икономически заинтересовани да си отмерват боклука и да го изхвърлят на точно определени места, сещайте се какво ще стане. Още повече, че в първия ден от Столичната община не издържаха и се похвалиха, че на плошадката са постъпил цели ... 100 тона. Като знаете, че годишния капацитет на завода е над 400 хиляди тона отпадъци, сами можете да се направите сметката.
Все пак, ако един ден работата отиде в киреча, не се притеснявайте. Като изреве властта за помощ, все ще ви се намери някоя стара ютия у дома. Управниците също могат спрат неволят и да помогнат като извозят на плошадката ножиците, с които и кмет, и министри са рязали лентичките на различните обекти в столицата.
Дето се вика все е нещо.