Местни избори

или за това защо управлението на София не е тема в предизборния дебат

Ако нещо липсва в кампанията за София, то това е искренността. И на кандидатите за съветници и на тези, които претендират за кметския пост. Сигурен съм, че след двайсетина години се върнахме във времето, когато истината, голата истина, би била достатъчна да запали хората и да донесе победата на съответния кандидат или пък политическа партия.*
Нещо повече. Колкото по-компетентен човек става в местните работи и в особеностите на българското местно самоуправление, толкова повече се чувства задължен да впряга цялото лицемерие, на което е способен. В най-чист вид можете да го видите, разбира се, при кандидата на БСП – Георги Кадиев. Човекът отиде чак до Стразбург, за да проучи тамошния опит на кварталните съвети. Но видя сламката, а не гредата, която ще му извади очите. А именно -- че далеч по-малкият от нашата столица Стразбург има муниципални райони.  Пак Кадиев веднъж обясняваше в едно предаване, че бюджетът на Брюксел е толкова, колкото на София, но това е все едно да кажеш да кажеш, че държавния бюджет, сиреч бюджетът на министерствата изчерпва публичните разходи в България.

почти писмо по повод блогърскат­а инициатива за кмет­

Тези дни и аз се присъединих към инициативата блогър за кмет. Работата е симпатична, н­о аз съм малко тъжен. И като се замислих, ей така неусетно започнах да пиша писмо до блогърите. А то е:

Скъпи приятели, похвално е, че не стоим със скръстени ръце пред задаващия се служебен избор на кандидатката на ГЕРБ. Похвален е също така изборът на кандидат като Теодор Дечев, човек със безспорни качества. Не е толкова похвално, обаче, че сме готови да го пратим да управлява политическото гето София, както се изрази самият той на първата си пресконференция. Аз ще се съглася с него. Независимо от това, че обичаме нашия град, че е красив, че за разлика от другите европейски столици си имаме дори планина той се управлява от лошо по-лошо.

Впрочем, докато това лято изследвах рисковете от неръждясващата любов на бившите комунисти към всичко, що е държава, поетът ? взе, че ме удари в земята. С характерната си несложни рими, с прозирна мисъл и ясна идейна насоченост, той синтезира всичко онова, над което си блъсках главата толкова време. И то там, където му е мястото, т.е на страниците на „Труд”. Ето ви и цитати от цикъла му в страницата „Ателие” в бр. от 18 август на вестника: :„Настигна до внезапна смърт.