Очаквайте: "Велковата завера"

След успеха през миналата година на нискобюджетната ми продукция Волен под скалите на Белоградчик на снимачната площадка е новият клип от поредицата „Най-смешните клипове на прехода”.  Идеята за поредицата съм обяснил в кратко предпремиерно слово,  както и тук. Работното заглавие на новия ми клип е „Велковата завера”.
Продължителност – 10 минути. Сценарист, режисьор и главен актьор – ясно кой. В ролите: Велко Вълканов, Николай Колев – Босия, Васко Кръпката, Радко Дишлиев, Латинка Петров, Стоян Шиеков, Юлия Берберян, Мери Кокарешкова, покойният Иван Куртев, проф. Ал. Янчулев, кмет на София. Участват още: Стефан Данаилов, проф. Кръстьо Петков, Юлий Бахнев, Йоло Денев, запасни офицери на Негово величество Борис ІІІ, група коментатори на вестник „Дума” и др. Една продукция на plamski.net a mobile projection unitq 2008 год. Произведено на Drupal 5.7
Вижте по-долу трейлър от работния вариант.
---------------------
Краят на миналия век. Краят, дори съвсем краят на 80-те години на миналия век. Абсолютно всичко е към края си. Или, както казват хората – вижда му се краят.  В една  все още не добре осветена европейска столица живее и работи Велко Вълканов. Той е сравнително млад 62-годишен юрист, научен сътрудник и ерген, избрал необичайното за онова време поприще на правозащитник. Гражданите в притихналата балканска страна дори и не подозират за съществуването на Комитета за защита на правата човека под мъдрото ръководство на бившия член на ЦК на БКП Константин Телалов.

Още по-малко пък имат представа за заниманията на неговия основен правен консултант Вълканов.

Но идва и неговият звезден час. Бащински насърчен, през април 1989 год. Велко пише до главния прокурор на НРБ и се застъпва за въдворения в Бобовдол Николай Колев – Босия, негов колега от Независимото дружество за защита правата на човека.  В Политбюро настава паника, Тодор Живков е в потрес в и за малко да се откаже от блудния син. Опитва дори да подаде оставка, но в Политбюро го разубеждават, защото още не е дошла уречената дата. В крайна сметка Босия е върнат по етапен ред в Стара Загора,а
инициативата на Велко намира израз в специално

съобщение на БТА. Разбира се, благословено от най-високото място.

Няколко месеца по-късно, броени дни преди 200-годишнината от Великата френска революция, Велко отново е изправен пред изпитание. В  сградата на Комитета на пл. „Народно събрание”  пристига писмо от така наречения Независим профсъюз „Подкрепа”, подписано от представящия се за правозащитник Пламен Даракчиев. Нахалните профсъюзни деятели искат залата на Комитета, за да проведат събрание в чест на събитието. В Комитета настъпва паника и очите на всички се обръщат към правния съветник. След една безсънна нощ Велко взема гениално решение. На 13 юли, ден преди историческата дата Даракчиев получава телеграма на домашния си адрес, че сградата на Комитета е в ремонт. Поради недостатъчна координация между правозащитниците и властта, профсъюзният деятел е прибран профилактично във Велинградското милиционерско управление.  На другия ден пред сградата на комитета са прибрани още неколцини любопитни да видят видят докъде са стигнали ремонтните работи.

От този ден профсъюзният деятел  стаява дълбоко в сърцето си желанието за мъст.

Пет години по-късно съдбата ги среща отново.

Междувременно всички вече са забравили за 

Комитета на Велко и за Телалов. Историята така и не оценява по достойнство приноса на такава видни негови дейци като Стефан Данаилов, Кръстьо Петков, Юлий Бахнев и пр. Скоро след оставката на Тодор Живков Велко се разочарова от новите демократи. И съответно обявява независимостта си. Това изостря апетита на преименувалата се Комунистическа партия и тя го включва в изборните си листи. Така се появява първият анклав в иначе унитарното червено мнозинство във ВНС.
На снимката: Босия и аз в компанията на Ирен Зафирова обмисляме контрапреврата.

По-нататък животът на правозащитника е изпълнен с перипетии – той подписва новата Конституция, създава нов Комитет за защита на човешките права, громи опозицията, кандидатира се за президент, пита в телевизионен диспут Желю Желев дали е турчин, оглавява комитет за защита на Слободан Милошевич, предвожда активните борци против фашизма, влюбва се в кюрдска партизанка, пише стихове, громи опозицията и пр. и пр.

През август 1994 година, в навечерието на един известен светъл празник. Управлява един мрачен премиер, бивш съветник на големия враг на Велко – президента Желев. София е вече добре осветена. И това значително подобрява прицелът на мутрите. Някъде край басейна „Спартак” изстива бавно изстива трупът на доц. Цветан Цветанов. По същото време, на около три километра по права линия, на „Позитано” 20  Велко пише писмо до кмета на София Ал. Янчулев. Писмото е от името на новосъздадения общонароден комитет за честване на 50-годишнината от 9-ти септември. В Комитета Велко отново е със стари приятели правозащитници, като например Стефан Данаилов. Паролата е дадена и Велко, поел командването и логистиката, уведомява с писмо проф. Янчулев, че сегашният пл. „Батенберг” /бивш „9-ти септември/ ще бъде върнат на трудещите се. На 9-ти, точно в 9,00 часа. На „Позитано” 20 вече пишат сценария, по който под звуците на „Шумете дебри и балкани” и „Партизан за бой се стяга” площадът ще бъде овладян, а по-късно ще прелее в менифестация по булевард „Руски”.

...Но коварният Даракчиев, отново в ролята на профсъюзен деятел, вече е извършил пъкленото си дело. В предшестващо уведомително писмо по Закона за събранията, митингите и манифестациите до кмета, неговият синдикат вече е запазил пл. „Батенберг, „Цар Освободител”, пл. „Народно събрание”, Борисовата градина в района паметника на Съветската армия. По този начин центърът на столицата е овладян превантивно. Велковата завера е пред провал.

От коментарните колонки на вестник „Дума” Велко научава за намеренията на Даракчиев и появилия се на принципа де го сееш, де никне Николай Колев -- Босия. Някой занася на „Позитано” 20 разлепен из столицата афиш с надслова на контрапреврата: Шума, табла-шоу.. Велко е сломен от гаврата. Сценарият на контрапревратаджиите е пъклен. В основата му са Първа ударна партизанска бригада с командир Радко Дишлиев – Бенковски, политкомисар Васил Георгиев – Кръпката и индентант Стоян Шиеков – Шиека. Като подкрепящо подразделение е предвиден моторизираният Югоизточен отряд, който трябва да нахлуе откъм „Младост”-ите, предвождан от легендарната Латинка Петрова – Лоти. Контрапревратаджиите са предвили също така всенародно веселие за „партизаните”, техните „ятаци” и посрещачите. С невярващи очи Велко чете на афиша, че ще се проведе турнир по табла – гюлбара, тапа и челеби, надбягване с тенекии сирене, както и модно дефиле – партизански гръндж.

Следва среща с руския посланик. Той обаче отказва да отправи нота до кмета. Така за разлика от 1944, Русия оставя завераджиите да се оправят сами. Изпаднал в отчаяние правозащитникът прави последен опит за обръщане на нещата и набира служебния телефон на врага. Телефонът в кабинета на профсъюзния деятел звъни. Секретарката вдига слушалката и с изопнато лице осъществява връзката.....
Какво иска Велко от враговете ? Как преминаха преговорите в кабинета на кмета ? Откъде Босия се снабди с манлихера и радио "Христо Ботев" ?  Как бе осигурен камиона с брезентово покривало за четниците на Латинка Петрова -- Лоти ? За колко бе продадена ракетата на Мануала Малеева ? На Тодор Живков ли беше таблата, която донесе Мери Кокарешкова ? Защо се провали състезанието с тенекии сирене ? Къде в крайна сметка празнуваха трудещите се светлия празник ?  За всичко това

-- съвсем скоро.



Гледайте ме на 9 септември, т.г., точно в 9,00.
------------------------------------------
P.S. Калин Манолов да ми се обади, ако е възможно преди премиерата. Преди няколко години на една дискусия във Военния клуб по негова идея въртяха документален филм, в който бяха използвани в изобилие кадри от „Шума табла шоу”, състояло на 9-ти септември пред Мавзолея. Този на Гошо Тарабата /както казва БосияБ, а не на княз Батенберг.