Напредък в рамките на умерения прогрес

­Проектът за презизборно споразумение на СДС и ДСБ на първи прочит

Ето че здравия разум в СДС надделя и дясното обединение е на път да се случи. Дано са прави социолозите, че резултатите на предстоящите избори могат да надхвърлят механичния сбор на потенциалните привърженици на двете партии. От тук нататък е важно какви цели ще си постави новата коалиция и разбира се какви личности ще заемат челните места в листите. По първото вече има известна яснота, след изтеклото вчера проектоспоразумение, изтекло от пресцентъра на ДСБ и публикувано в блога на Иван Бедров. Не знам какво мислите вие, но аз имам известни притеснения.

На първо място от това, че липсва иначе ясно артикулираната в програмите на двете партии необходимост от реформа в съдебната система. Като важно, дори най-важно, условие за борба с корупцията и гарантиране на обществения ред. Основният анонс – „радикална реформа в прокуратурата” на мене не ми говори нищо. Както знаем в програмите и на двете партии съществува ясна постановка за структурна реформа, насочена към извеждане на прокуратурата и следствието и предоставянето на съдебната власт на съдиите и съответно на съдилищата. Въпросът защо си го спестяват в предизборното споразумние ?

На второ място съм притеснен от друга ясно разписана в програмите на двете партии постановка за реформа в местната власт и създаване на второ ниво на местно самоуправление. Вместо това, в споразумението виждам доста мъглявото „ще възстановим финансовата самостоятелност на общините и ще пренасочим инвестиции за общинска инфраструктура...” Казано ясно това означава, че двете партии ще продължат започнатата от кабинетът Симеон Сакскобургготски финансова децентрализация. Допускам, че може би ще може би ще го правят по-добре от предишните кабинети, но на България и трябва п о л и т и ч е с к а децентрализация, регионални власти и регионално самоуправление, способно да приеме предизвикателствата, свързани с европейското членство на страната.

Знам, че може някой да възрази срещу подобни аргументи с фактът, че подобна постановка е свързани с неизбежни промени в Конституцията. Да така е – трябва да сме реалисти. Но защо ли реализмът, прагматичността, стремежът към добро управление и правене на политики, така и не носи нищо на десницата кажи-речи цяло десетилетие ?

Не са много убедителни десните партии що се отнася до най-важните и нереформирани сектори – социалната сфера и образованието. Вместо реформа в пенсионната и изобщо в осигурителната сфера, виждаме единствено – „ще намалим осигурителните вноски.” Що се отнася до образованието и четем твърде обтекаемото „ще обвържем разходите ... с ясно дефиниране на публичните задължения към гражданите.”

Ако трябва да обобщя нещата все пак, струва му си, че документа е цялостно неиздържан, поради смесване на секторни политики със същностни и всеобхватни реформи в политическата система, каквото например е декларираното в точка 2 намерение „Да възстановим България като правова държава...”

Питам се дали пък десницата не залага отново на тактически варианти, дали не е свалила аршина до получаване на един сносен резултат от 7-8 процента и последващо предефиниране на на целите, съобразно обстановката ? Ако е така жалко.

Струва ми се, че недостигът на кураж и политическа воля може и да се окажат фатални за десницата на фона на задаващата се голяма политическа криза след изборите.